Начало Акции 24 януари 2009 -едно кално пътешествие из Студентски град

24 януари 2009 -едно кално пътешествие из Студентски град

ПечатЕ-поща


/снимките са правени два дни по-късно/

Тук ще се опитам да нахвърля впечатленията си от обиколката на Студентски град, която аз и моите колеги от ПРИЗИВ направихме на 24 януари тази година с идеята да разлепим обявления по всички общежития за дискусията, която организирахме на 26-ти относно проблемите на студентското градче, както и да раздадем от бр. 4 на нашия бюлетин, посветен предимно на същите тези проблеми.

Като софиянец, неживял никога в кампуса, бях идвал само няколко пъти тук – повечето предимно около събитията от декември месец насам. Бях чувал многократно за проблемите в кампуса, виждал бях и много снимки на грозни гледки, наред с това носех и тягостния спомен от няколкото тъмни декемврийски нощи, в които се бяхме събирали колеги, за да организираме някакво противодействие на случващото се там, но нищо от това не ме подготви за видяното тази събота.
 studentski grad Още с навлизането на автобус номер 280 в района на УНСС, от дясната страна видях една хубава и голяма зелена площ с дръвчета и таман си казах колко е хубаво, че има такива площи, един поглед от другата страна ми стигна да разбера какво ме чака този ден. Бетонната стена от новостроящи се сгради, безумно прилепени една до друга, обаче бе само началото.

Сборният ни пункт беше на някакво импровизирано пазарче, на което, за да се откриете сред павилионите е нужно малко време и поне едно телефонно обаждане.
Въоръжени с карта на града, афиши за дискусията, бюлетин и много ентусиазъм тръгнахме из кампуса. Предния ден бяха минати 7 блока, за днес имахме още 53 по план. Със самото си навлизане във вътрешните улички се натъкнахме на какви ли не идиотщини – мръсотия, дупки по улиците, задръстени тротоари от паркирали коли и строителни отпадъци, но сред всичко това се открояваха гъсто застроените нови частни блокове и сюрията търговски обекти, изникнали навсякъде, де има място.
 studentski grad 1  studentski grad 2  studentski grad 5 Влязохме в първото за деня общежитие. Учтиво помолихме домакинката за разрешение, въпреки че нямаше нужда, да сложим едно обявление за дискусията на информационното табло на входа. Докато търсехме свободно от реклами място по таблото, оставихме няколко бройки от бюлетина на перваза на стаичката на портиера като самата домакинка каза, че няма никакъв проблем в това, тъй като тя самата раздавала такива неща на студентите. Тъй като освен рекламни брошури друго не видяхме, си тръгнахме леко озадачени дали самата тя не заработва допълнително към някоя агенция.
Така започна обиколката – влизаме в някой блок, обръщаме се към домакина къде ще е удобно да се сложи обявлението и да се оставят екземпляри от бюлетина и раздаваме от него на влизащи или излизащи от общежитието студенти. Малко странно ми беше началото, тъй като някои портиери казваха, че единственото условие е да не лепим върху други обяви, но освен реклами на студентски бригади и кръчми, друго почти нямаше налепено, особено пък засягащо истинския дневен ред на студента.

studentski grad 3От блок на блок, обаче, започнахме да усещаме все по-радушния прием не само на студентите, но и на домакините на блоковете. Една жена почти през сълзи ни разказа как от години частниците с техните строежи са унищожили канализацията на блока, а самият той „вече се клати”. Огромните кратери по улиците пък били от непрекъснатия трафик на камиони и строителни машини. В тази връзка се натъкнахме на блок, чиято основа беше подкопана от строеж в предблоковото му пространство. Тогава и съжалихме, че не сме взели със себе си фотоапарат да документираме това престъпление, а безумните гледки тепърва започваха...studentski grad 4   
 Газейки в калта около блоковете, по улиците, по това, което някога е било тротоари, се придвижвахме, ставайки свидетели на какви ли не неуредици. Лично аз, а и моите колеги, с които бяхме тръгнали на този кален „поход”, си дадохме сметка, че всъщност проблемите на Студентски град са още по-сериозни отколкото изглежда отстрани. Трябва да ти затънат обувките в калта му, докато си търсиш път между образувалите се на места езера, за да ти стане напълно ясно какво им е на живеещите там.
 studentski grad 6 А какво всъщност се случва в Студентски град, като че ли най-добре знаеха домакините от блоковете – хора, които от десетилетия работят там и са станали непосредствени свидетели на всичко, случващо се в кампуса. Едни от най-хубавите разговори при разпространението на бюлетина и съобщението ставаха именно с тях. На повечето места намерихме пълно съдействие от портиерите – имаше случаи дори, когато сами ни предлагаха да лепим афиша направо на вратите, за да го виждат повече хора или ни казваха да им оставим повече бройки от бюлетина, за да ги раздадат лично на студентите. Започнахме да каним и тях на дискусията, защото си дадохме сметка, че работейки в Студентския град от дълги години, могат да хвърлят още по-голяма яснота върху процесите в кампуса, дори от самите студенти, които пребивават в общежитията само докато трае следването им. Така се породи и като идея при едно подобно следващо ходене в кампуса, да се вземат интервюта от домакини на блоковете, защото със сигурност има какво да разкажат.

Друго, което ни направи впечатление около самите блокове е, че няма такъв, към който да няма някакъв частен обект. И това без да броим обектите и заведенията в междублоковите пространства, по тротоарите и спирките. На фона на това, твърдението на „управляващите”, че в Студентски град имало цели две работещи читални и библиотека, звучи цинично.
 studentski grad 7 Друго, което ни направи много грозно впечатление бяха надрасканите националистически лозунги (един от които на английски) върху прясно боядисаните стени на малкото ремонтирани общежития. Това само показва колко им пука на такива „патриоти” за студентите и за народа като цяло.
Като стана дума за лозунги – в кампуса имаше и изписани други послания, но по ламаринените огради на строителните обекти : „Студентски град на студентите”, „Вън мутрите от Студентски град” и „Стига реституция”. Някак си подозрително изглеждаше това, че надписите срещу реституцията бяха „скрити” под пластове плакати рекламиращи кръчми.

Почти привършили обиколката си, излязохме на една от главните улици, където усетих, че ни гледат особено към краката. Дори и на виделия какво ли не жител на Студентски град, явно му се сториха интересни хора, оплескани плътно с кал до и дори над коленете – резултатът от този мини „поход” в кампуса. Ако в този съботен ден бяхме избрали да отидем на планина, едва ли по-изцапани щяхме да се върнем.
Нямаше и да затънем в плаващите пясъци на един обект, където къде на шега, къде наистина се уплаших, че може да си остана там. Не зная какво точно строяха, но тия пясъчни дюни едва ли бяха за някоя детска площадка, в която да си играят деца.

Интересът към бюлетина беше изключително голям. Съвсем различно е и когато самият ти, оплескан от главата до петите, прескачаш от плоча на плоча в някое тресавище и подадеш на друг прескачащ издание, третиращо именно такива проблеми. Мисля си, че усещаха, че става дума за нещо истинско. Много малко хора отказаха да го приемат – и то около една фитнес зала. Всъщност за хора като онези, които виждахме как си паркират колите в „зелените” площи, а после се опитват да ги измъкнат оттам, изравяйки цели дупки и пръскащи тонове кал, няма и смисъл да се хаби бюлетина.
Подобно беше и със съобщението за дискусията. Студентите виждаха, че има хора, които се опитват да направят нещо градивно и вярват, че това е по силите на самите учащи се, че просто трябва да  се започне отнякъде; че всъщност всичко зависи от самите тях – затова и имаше ентусиасти, които без колебание заявяваха, че са готови да действат и първото, което ще направят, е да дойдат на дискусията и да доведат и приятелите си.

Така, равносметката за три часовото обикаляне из дебрите на Студентския град бяха стотици раздадени бройки от бюлетина, облепянето на всички блокове с обявлението за дискусията, но най-важното - непосредственият контакт със самите студенти. Калта я оставяме на тези, допуснали да я има по улиците.
 studentski grad 8 Видяното дотук не ни уплаши, дори ни солидаризира още повече със студентите от кампуса.

Галас