Начало Акции Дискусия с проф. Нако Стефанов (02.12.2014)

Дискусия с проф. Нако Стефанов (02.12.2014)

ПечатЕ-поща

discusia

Дискусията в аудитория 21-А на Историческия факултет започна с встъпително слово на проф. Стефанов. В него беше засегнато, че състоянието, в което се намира страната ни, е не просто кризисно, а направо катастрофално, особено що се касае до демографските параметри на българското общество.

Образованието не е избегнало общите отрицателни тенденции – спомена се за хилядите деца и младежи, които ежегодно отпадат от системата на образованието и по този начин биват обричани на бедност и мизерно съществуване. Влошило се е и качеството на образованието. Налице е систематично оглупяване и дори дебилизация на хората, особено на по-младите поколения, голяма част от които буквално са отучени да мислят.
Всичко това се случва във време, когато светът навлиза в Шестата технологична вълна. Тя е представена от такива технологии като нано и биотехнологии, ново поколение информационни технологии, постиндустриален тип производство на основа на т.нар. „триизмерни принтери“, а също енергия, генерирана чрез студен синтез или чрез компактни установки, в които се осъществява горещ синтез.

Сред „идеолозите“ на „постиндустриалното бъдеще“ се говори, че новата иновационна цивилизация не се нуждае от огромна част от човешката „биомаса“. Тя е излишна. Стои въпросът за това как тя да бъде съкратена 2-3 и даже 4 пъти, предвид това, че използва дефицитни невъзобновяеми ресурси и създава екокриза. Затова се заговори за „пост-човечество“, като нова форма на съществуване.

И тук възниква следният проблем. След като текущият социален формат, в основата на който стои максимизация на печалбата като основна цел на функционирането, влиза в непреодолимо противоречие със самото човечество, кое трябва да се смени – форматът или човечеството?

Казано по друг начин в съвременни условия въпросът е да се съхрани човечеството, което при новите технологии придобива огромни възможности за творческо развитие. Но условието е смяна на текущата социално-икономическа неолиберална парадигма.

Проф. Стефанов изтъкна, че откровеното признаване на проблема е първата стъпка към неговото решаване. Задачата днес е в осъществяването на нова „Интелектуална революция“, подобна на тази, извършена от Паисий Хилендарски по време на Българското Възраждане. Тъй като без тази „Интелектуална революция“ , започната от Паисий, не биха били възможни Левски и Ботев.

Целта на тази „Интелектуална революция“ следва да бъде изготвянето на хуманен проект, предполагащ живот за всички, а не само за тясна група „постчовечество“. т.нар. „златен милиард“ и дори само за част от него. Трябва да се мисли в перспектива за такъв модел на материално възпроизводство на човешкия живот, в основата на който не е максимизацията на финансовата печалба за тясна олигархична група. В основата на новия проект трябва да бъде максимизация на социалната ефективност и творческото развитие на човека, не „транс-човек“, не „пост-човек“, а „Човек творчески“- „Хомо креативус“.

Без проект може да има просто бунт, недоволство. Но когато има проект – има ясна цел и има път за достигане на целта.
В двучасовата дискусия взеха участие мнозинството от присъствалите студенти.

 

От присъствал на дискусията

 

diskusia 2