Начало Акции Филмът „Югославия – режисираната трагедия”: спомен за престъпната военна намеса на Балканите

Филмът „Югославия – режисираната трагедия”: спомен за престъпната военна намеса на Балканите

ПечатЕ-поща

discusia

На 29 април 2014 година в Ректората на СУ беше показана втората част от българския документален филм „Югославия – режисираната трагедия” (целият можете да гледате тук ) и се осъществи дискусия по темата. Събитието е организирано от „Призив”, като по инициатива на студентското ни движение през последните години са показвани и обсъждани дузина документални филми, имащи пряко отношение към нашето съвремие. Инициативата за гледането на този български филм дойде от студенти-историци, като участието на режисьора Виктор Десов позволи на присъствалите да разберат повече за мотивите и начините, по които филмът е създаден. Основна цел на лентата е проследяване на външната политическа и военна намеса - с най-активна роля на САЩ в раздробяването на Югославия и превръщането й в сбор от малки зависими държави, чието обедняващо население продължава да е в плен на грижливо поддържани национални и етнически конфликти. „Югославия – режисираната трагедия” предоставя богат документален материал за безскрупулната западна намеса на Балканите, в която насърчаването на конфликтите и прякото военно участие, като бомбардировките на НАТО над Югославия от 1999 година, са средства за налагане на корпоративен икономически и политически контрол. Цената на разрушенията и враждите, на убийствата и безсилието е за сметка на жителите на понастоящем едни все по-малко независими и социално уредени държави на Балканите.

Оживена дискусия последва филма, в която се засегна основно въпроса за външната намеса и последиците от нея, включително за България. Изказа се мнение, че видимата намеса, когато тя е придружена с груба военна сила, осакатените и убитите сред мирното население, както беше при бомбардировките на съседна Югославия преди 15 години, е само едно от проявленията за създаване на зависимост и контрол. Като се добави и тенденцията за нарушаване на всевъзможните норми на международното право, придружени с ред фалшификации и неистини (чиято гласност дават контролирани източници и медии), се засегнаха официалните поводи, с които САЩ и НАТО предприемаха своите силови кампании. При внимателно наблюдение на войните с главно американско участие в тях в бивша Югославия, но също и тези в Ирак (2003 година) и готовността от преки действия на САЩ срещу Сирия (2012 година) се забелязва, че поводите (като масови избивания, притежание или употреба на химически оръжия) са в същината си недостоверни и при всяко сериозно тяхно проучване от гледна точка на фактите и доказателствата, те се оказват оборими. Така предизвиканите войни в нашето съвремие са престъпни не само откъм жестоките последици за народите и спрямо погазването на съществуващите международни правила, но и откъм истинността на официално заявяваните поводи за тях.

На дискусията се отбеляза още, че е съвсем естествено младите хора и студентите да не приемат нападателните войни и да са антивоенно настроени. Подобно отношение и изява са присъщи за хората като цяло и именно прикриването на неудобните истини и манипулациите, които влекат след себе си войните, имат за цел да притъпят тези нагласи. И у нас днес вниманието от последиците от войните се отклонява, а възхвалата на грубото външно вмешателство се фаворизира, когато това вмешателство щедро финансира местни кадри, представящи съответно ролята му за благотворна, незаменима и демократична. Чрез всевъзможни фондации, а отскоро и чрез нововъзникващи студентски групи това се прави и на територията на университета. Последните взаимстват символи и приоми, проявили се в съседна Сърбия скоро след бомбардировките от 1999 година, като подобна употреба на студенти вече се е показала подчертано в полза на външните сили, предизвикали и кървави войни на Балканите.

По темата за външната намеса на Балканите в случая с войните в Югославия и отстраняването на политически ръководители на нападнатите държави се споменаха две книги на български език. Те са: „Да убиеш един народ/агресията срещу Югославия” (на Майкъл Паренти) и „Те го убиха” (на Велко Вълканов).

Филмът „Югославия – режисираната трагедия” се оцени като стойностен и полезен от присъствалите в СУ. Вярваме, че подобни теми и разискванията по тях спомагат чрез нови познания за ориентиране във времето, което живеем. А също и за заемането на отношение за подобряване на обстановката, в която живеем.

 jugoslavia