Начало Акции На 24-и 2008 г.- 120 години Софийски университет: Време е за повече истини и по-малко маски

На 24-и 2008 г.- 120 години Софийски университет: Време е за повече истини и по-малко маски

ПечатЕ-поща

Време е за повече истини и по-малко маски


     25 noemvri 2008Тази година Софийският университет отбеляза своя патронен празник на 24-и ноември, понеделник с шествие от Ректората до Народния театър „Иван Вазов”. Честването бе и своеобразна кулминация на едногодишна празнична програма, посветена на 120-годишния юбилей на учебното заведение.
    Щедро подкрепена и от рано запланувана, тържествената програма побра всевъзможни прояви – покани до лектори-гости от чужбина, множество семинари, театрални постановки и т.н. В бързината на подготвената помпозност  и ослепителен блясък организаторите на събитията са „пропуснали” само едно – явно непригодният за височайшия повод скромен дневен ред на студента. В него се въртят безспирно въпроси, свързани с непрекъснато увеличаващите се учебни такси и все по-големите разходи по следването, а грижите по изостаналото обучение и все по-стесняващите се хоризонти пред завършилите ВУЗ-а са студентското ежедневие, което сутрин рано събужда младия човек и го занася не към аудиториите, а към далечното спрямо специалността му работно място.
     Активисти на ПРИЗИВ, следвайки традицията от миналата година, когато на 25-и ноември посрещнаха новото университетско ръководство начело с ректора с транспаранта: „Студенти и ученици- ЗА БЕЗПЛАТНО и ОБЩОДОСТЪПНО ОБРАЗОВАНИЕ”, решиха и сега да се включат в официалната университетска проява.
     След като усърдни ръце бяха изготвили транспаранта за шествието, дейци на студентско-ученическото движение заеха своето място пред централния вход на Ректората в ранния следобед на мразовития ноемврийски ден в очакване на шествието. 20 минути след началото на обявения час портите на СУ останаха все така безмълвни по темата – къде всъщност са гостите и празничните особи в тоги. Едната случайност подсказа – шестващите  вече били далеч напред, изнизвайки се през задния вход и покрай Северното крило на сградата. С бойна нога и заедно с малко останалите, но стоически чакащи журналисти, шествието бе застигнато при Руската църква. Тогава призивци, напредвайки по десния тротоар, разгърнаха своя транспарант-поздрав за всички явили се на този ден: „ПЛАТЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е АБСОЛЮТНО НЕМОРАЛНО”- Ректорът на СУ  И ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННО - ПРИЗИВ”. Посланието с именитото позоваване и още по-правдивото допълнение бе носено през цялото време обърнато към хората- настоящи и бивши възпитаници на СУ, а при Художествената галерия за свидетелство на поколенията му бяха направени и десетки снимки и от професионалните фотографи. (които обаче останаха впоследствие тайна за обществеността, т.е не бяха публикувани). Но най-поразителна е била навярно реакцията на самия цитиран, който е имал достатъчно време да се съсредоточи върху текста едва пред Народния театър. Там се изнасяли речи, в които също както с програмата и дневния ред на студента, били с едва забележимо, тънко изместване спрямо повода на събирането. Но сумата била дебела – Първия  университет с един жест на ръката бил удостоен от свръхвластимащите (Министерския съвет) с първи, разбира се, по рода си подарък. И така, свидетелите твърдят- когато авторът-ректор познал своите тъй скорошни слова застинал с едва прикрита от недоумение („Кой ли е изрекъл тези слова?”) и леко начумерена („А-а-а, че това май бях аз!?”) гримаса. Тези няколко мига вглъбение имат такова отношение към вечността, каквота отношение има пропастта между изречените думи и прокарваните в живота дела.
     Ние от ПРИЗИВ обаче ценим своите вдъхновители и желаем да черпим от непресъхващия извор на тяхната муза още и още дарове. И сме спокойни. Защото по-късно същата вечер неуморните по изпълнителска точност и правилно разхищение на чужди пари законно избрани студентски представители от Студентския съвет са направили карнавал... Бал с маски. Как добре преценено и колко навреме – след морния ден на шествието, ректорът е могъл, вече сред млади последователи на прикритата истина, да замени онази паметна гримаса пред театъра със здрава и устойчива маска!
     А те, маските имат тази особеност, че когато често ги махаш и слагаш, накрая недотам красиво забравяш, и то в единния критичен момент, какво изобразява лицетото ти – дали твоята същност и стремежа в твоя живот и този на обществото ти, или нечия чужда воля и нейните домогвания прямо твоята личност.
   В условията на подновяваща се по сила и все по-разпознаваема като цел приватизация на българското образование, както висше, така и средно, и за да не стане с нас това, което се случва другиму, ние от движението призоваваме:

ВРЕМЕ Е ЗА ПОВЕЧЕ ИСТИНИ И ПО-МАЛКО МАСКИ !