Начало Акции Не ми се тръгваше от залата: интересна дискусия за 8-ми март!

Не ми се тръгваше от залата: интересна дискусия за 8-ми март!

ПечатЕ-поща

 

     Отбелязването на 8-ми март – Международният ден на жената в студентските среди се проведе тази година за трети поред път под надслов „8-ми март – празник или ден за протест?”. Започвайки през 2009 година с протестно шествие в подкрепа на Костадина Кунева; миналата година с изложба във фоайето на Историческия факултет на СУ и прожекция на филм, посветен на смелата синдикална борба и примера на Кунева; тази година организаторките на проявата решиха да предложат обширна дискусия, в която всеки участник да сподели опита и наблюденията си в областта на правата на жените и тяхното собствено участие в отстояването им днес.
     Водещите на осмомартенската дискусия в Софийския университет започнаха с общо изложение, което имá за цел да постави основни акценти в разискванията, като свърже историческия мотив на 8-ми март с трудностите и неправдите срещани от жените в съвремието ни. Ето част от него:

„Насилието над жени до такава степен е табу в обществото ни, че не само масово се отрича, но се вярва, че няма такова. Има, просто е скрито. Българското общесво къде успешно, къде не, играе псевдо-демократичната си роля, а натискът на старите клишета съчетан с превръщането на жената в пазарен продукт са толкова силни, че мнозинството от жените в България са принудени да предпочетат подчинена и унизителна позиция.( ...)
Какво ни остава освен да говорим? И да се надяваме, че думите ни ще стигнат до повече хора. Съзнанието ще пробуди творческия и активен импулс на жените и мъжете в България. Ще отключи дарбата на човека да се бори за правото си на достоен живот, да постига желаното, да променя света.”

  Самите участници в дискусията – студенти, ученици и преподаватели предложиха своите мнения и поглед върху смисъла и значението на женското движение. Като начало беше оспорена представата за 8-ми март като ден за оказване на „извънредно” внимание към жената под формата на подаръци, цветя и подчертана, но често твърде лицемерна и неискрена благодарност за ролята й в живота и обществото. Защото да се заличават истинските проблеми с ласкателство, което има все повече чисто търговски характер, е път, който извежда единствено към превръщането на жената в стока. От това положение състоянието на робство е само на една ръка растояние. Сред множеството проблеми, които днес съществуват пред жените – от предразсъдъците на миналото за подчинената й роля (твърде живи и натрапчиви и до днес) до профанизирането на днешния исторически ден в пазарен ден + дарителство, се стигна и до въпроса с робството.
 Има ли робство над жената? Колкото лесно се отрича отсъствието на равноправие между жените и мъжете, толкова усърдно се и мълчи по позорната тема за насилието над жената с цел трафик на хора, с цел заробването й в бизнеса (по същество престъплението) на проституцията. Нямаше как присъстващите да не засегнат този мрачен аспект на нашето обществото, който с позорното си петно е на път да стане една от трайните характеристики на модерния ни свят. След като мнозинството се съгласи, че създаването на специално законодателство не решава този проблем (има примери, които сочат, че създаването на законова рамка не само че не ограничава отвличането и заробването на жени за проституция, даже напротив, „легализираното” й води до разрастване на явлението) се отдели доста време да се говори за това, какви обществени условия биха я направили просто неприемлива, в смисъл на невъзможна. Утопични или съвсем приложими, тези предложения са все в насоката за едно по-справедливо и равноправно бъдеще.
     Първа стъпка към решаването на големите проблеми пред жените днес по всяка вероятност е в споделянето на по-„безобидните” случаи на неправди, често засягащи отделни жени. Тези явления се явяват обаче симптом отново на непълно и изкривено обществено развитие.  Затова и не бива да се мълчи, когато жената стане обект на дискриминация, на сексуано насилие или на обиди на тази основа. Това се случва на работното място – даден беше пример с изискване на работодателите да се декларира отсъствието на бременост при постъпване на нова работа или твърде неприятните, но неоспорими случаи на използаване на служебно положение за сексуален тормоз, например в университета (преподавател-студентка).
     Трудно е да се обхванат всички направления на тази толкова интересна дискусия, която надхвърли по продължителност 2 часа! Само ще спомена за още една засегната тема. Максимата – при равни други условия за същата работа, жените получават чувствително по-ниско възнаграждение от мъжете на същите длъжности – стана вече твърде знаменита. Но в днешните условия на криза, когато все повече хора и домакинства трайно губят работата и доходите си, трябва да се говори още по-конкретно. А какво се случва с жените, на които за извънредно дълъг и тежък труд се заплаща много под нормата на всякакви кодекси, на които буквално се подхвърлят подаяния? Такива са много от жените в шивашката и текстилната промишленост у нас, които се трудят при робски (няма по-точна дума, да ме извинят хората с нежен слух) условия.
     Завършвам оптимистично, тъй като отбелязването на 8-ми март по такъв начин – с открита и изчерпателна дискусия – може да вдъхне единствено оптимизъм у повечето жени и мъже. Ясно е, че докато у нас или където и да било другаде, има такива явни неправди, може да се очаква не друго, а примерът даден от Костадена Кунева преди две години – безкомпромиснен, хуманен и всеотдаен стремеж да се възстанови справедливостта, да се твори среда, благоприятстваща радост и вдъхновение, а не подтисничество и зле прикрито „равенство”. Ясно е и друго – отбелязването на 8-ми март с участие на учащи се от „Призив” има за цел да съдейства на същата тази радостна и вдъхновяваща тенденция. Така, че: честито и нека побързаме да се потрудим за правата на човека, жената, учащия преди настъпването на следващия 8-ми март, който отново ще е ДЕН за БОРБА, а НЕ за ЦВЕТЯ!

P.S. В събитието в СУ бе предвидена прожекция на филма „Град на границата”. Дискусията „изяде” времето за гледането на филма. Но филмът ще бъде прожектиран, това е обещание на организаторките. Кога и къде – ще научите от сайта! 

Бях Там