Начало Акции Прожекцията на филма „Боулинг за Калъмбайн” и дискусията след нея

Прожекцията на филма „Боулинг за Калъмбайн” и дискусията след нея

ПечатЕ-поща

bouling for kolumbineВ петък, 26 февруари, от 19 часа, в четвърти блок на Философския факултет на СУ, аудитория № 200, се проведе прожекция на филма на Майкъл Мур – „Боулинг за Калъмбайн” (Bowling for Columbine). Модератор на проведената дискусия след филма бе Петя Лазарова, а организатори на събитието като – „Асоциацията на студентите по социология в Софийски университет” (АСССУ) и Студенстко-ученическо движение „Призив за образование”. Филмът на Майкъл Мур е посветен на често безконтролния достъп до оръжия в САЩ и употребата им като акцентът се поставя върху подрастващото поколение. Основна теза на продукцията е, че причина за честите престъпления с огнестрелно оръжие, и в частност разтрели в училища или университети, извършени от млади хора, е състоянието на напрежение и медийна психоза върху населението. Преследвайки зрителски интерес, медиите в САЩ поставят ударение върху излъчването на сензации, свързани с катастрофични прогнози или кървави престъпления, които заливат екрана и в крайна сметка създават несигурност и недоверие на хората едни към други. На свой ред от тази „икономика на страха” се облагодетелстват производители и дистрибутори на алармени интсталации, оръжия и муниции, противоинцидентни средства като маски, противогази и т. н. Трябва да се изтъкне, че източник на напрежание са и социалните условия за значима част от населението на най-богата страна в света, в която обаче нерядко финансовите средства струват повече от човешката личност. Този момент е засегнат, но недоразвит напълно във филма. Показателно е сравнението на ситуациите в САЩ с други страни и особено Канада, която, бидейки съсед на САЩ, успява да създаде по-добри условия за и сред своите граждани. Редом с това лесният достъп до оръжие и пропагандата на „Националната оръжейна асоциация” и поддръжниците й за правото на „самозащита” и лично въоръжаване, което се представя като едва ли не отговорност на гражданите към обществото, създава необходимите условия за трагични инциденти.

Изборът на филма се основава предимно на факта, че в Софийския университет се разполагат камери за наблюдение с най-важен аргумент, че ще допринесат за сигурността сред учащите. Запознавайки се със ситуацията в САЩ, студентите дискутираха необходимостта от камерите и доколко те могат да предотвратят подобни на описаните във филма случаи. В тази връзка интересно е, че в България започва програма „Активен стрелец” (така се обозначават младежите, които нахлуват в учебните си заведения с цел да растрелят част от съучениците или колегите си), която цели превенция при подобни случаи. Особеното е, че в България има един-единствен подобен инцидент, през 1974 г., и не би трябвало да има основания за подобни заплахи.

С цел да остане повече време за дискутиране филмът на Майкъл Мур не бе догледан докрай, а в последвалите разговори взеха участие редица от младите хора, които бяха напълнили залата.

Като цяло студентите се разделиха на две главни групи – за и против камерите. Привържениците на тази мярка посочиха най-вече по-горе представения аргумент за сигурност. Съорганизаторите от АСССУ възнегодуваха, че поставянето им не е съгласувано със студентите и преди да изкажат мнение за или против видеонаблюдението настояват за разясняване как ще протича контролът върху записите и гаранции, че камерите няма да бъдат употребявани субективно. В тази връзка те оповестиха подготвянето на подписка сред колегите си в СУ в подкрепа на исканите от тях обяснения. Друга група сформираха студентите, сред които и съорганизаторите от Студенстко-ученическо движение „ Призив за образование”, които сметнаха, че камерите са нарушение на личните им права и че не желаят да бъдат наблюдавани. Като аргументи бяха изтъкнати, че не е приятно човек, който не е сторил нещо лошо да бъде считан по презумпция за вероятен престъпник и да бъде следен. Беше изказано съмнение, че камерите ще предотвратят наистина големите престъпления с присвояване на средства и че тези камери са стъпка към създаване на несигурност в отношенията между хората, недоверие и лицемерие пред работещото електронно око. Във връзка с последния довод беше посочено, че програмата „Активен стрелец” се въвежда без причина, създава излишен страх и сама е предпоставка за това, от което трябва да предпазва.

В заключение единодушно мнение не бе постигнато, но пълната зала и активното участие на присъстващите в дискусията остави впечатление от заинтересованост спрямо поставените проблеми. Редом с това разговорите, дори и в по-разпалените си моменти, протекоха в приятна атмосфера. Въпреки различните становища дикусията може да бъде определена като ползотворна, понеже предложи възможност за осмисляне и заемане на адекватна лична позиция, което е от значимост за едно граждански активно младо поколение.