Начало Акции Рай на хладилника, гърч извън фасадата – или накъде ни води консуматорството?

Рай на хладилника, гърч извън фасадата – или накъде ни води консуматорството?

ПечатЕ-поща

Филмът на Ангел Иванов и темата за моловете предизвика оживени разговори в СУ

Ima li niakoy tam diskusiata 1

Преди показването на филма „Има ли някой там?” в аудитория 23 на Историческия факултет във вечерта на 7 ноември 2012 г. в представянето му се изтъкна, че молът като храм на консуматорския дух „измества стремежа към всеобщо облагородяване на личността”. Това се оказа един от въпросите, в подкрепа на които гостите на прожекцията изказаха утвърждаващи отговори. А интерес към филма се прояви във висока степен – там, на прожекцията в СУ, дойдоха десетки студенти от различни специалности и университети. В продължение на два часа те споделиха своите гледни точки за настоящето и перспективите пред потребителското общество у нас.

Самият творец на филма Ангел Иванов води събитието и предложи насоки на общия разговор, които допълват и доразвиват посланието на филма. Според него водещ мотив в създаването на телевизионното и цялостно изкуството е „честно да действащ и да твориш”. Честно е в разгара на мащабното разгръщане на моловете и засилващо се влияние в живота ни, да обръщаме внимание на отражението, което моловете създават като среда в общуването и социалната функция на хората. В разрив с блясъка и силата на рекламите да се купува и консумира все повече и повече, да се погледнат последствията, да се постави под съмнение единствено положителната полза от явлението на моловете, да се критикува и търсят алтернативи.

В същия дух на търсене на алтернативите на студентите бе представен и раздаден брой 20 на печатното издание „Призив” (скоро и на сайта). Основен акцент на броя е изграждането с доброволен труд и средства и откриването в Студентски град на Студентски исторически център. Един „грамаден” обект влиза в съзтезание с моловете , само че не да продава, а да предлага включването на всеки един от нас в дейностите на просветата, културата и творчеството.

Като първа насока се разви въпросът след гледането на филма дали привлекателността на гигантските търговски обекти е нещо присъщо (иманентно) на човека или тя се привнася отвън. Тук надделя разбирането, че моделът на шопинг-центровете е изцяло привнесен от най-големите в икономическо отношение световни сили и общества. Модел, онагледяващ безграничната търговия и стремеж да се продава все повече и на всяка цена, накратко наричан неолиберализъм. В тази връзка присъстващи поставиха под съмнение способността на системата, вкл. търговията непрекъснато да се разширява, а след като това е нейна цел, и бъдещото на целия неолиберален замисъл. Сериозните мнения, аргументирани с примери от съвременното световно развитие на икономиката, придадоха на дискусията лекционен и академичен характер. За разчупването й спомогна още един клип с участието на Ангел, в който се окарикатурява безкрупулното внушение на рекламния бизнес, заиграващ се с първични човешки нагласи, както сред децата, така и сред родителите им (възрастните). Действително от посетителите на моловете в залата се каза, че консуматорското поведение става израз на безогледна социална демонстрация от страна на замогнали се и богати посетители; че всъщност в този храм нагледно избуява и се дава свобода на безмерна човешка алчност. А общото послание към всички останали, масови кандидат-потребители е: бъдете като тях, успелите, за които луксът е всекидневие!

Ima li niakoy tam diskusiata 2

Точно тук се спомена, че създаването на масово потребление и зависимост от такова, е същевременно способ за контрол над мнозинството хора. Това поставя въпроса за борба на ценности. Ако предлагащите моловете като неизменна част от живота ни съумеят трайно да спечелят с матрицата купувам=щастлив съм=след мен и потоп, то това ще е победа сред хора, поставени пред гоненето на нисши, силно индивидуализирани ценности. Така един контраст с възможни общи стремежи, подчинени на хуманни цели като солидарност, взаимопомощ, създаване и споделяне на блага извън пазарното разбиране, е нежелан. Според законите на консуматорството това е революционен и еретичен контрапункт, както е и изкуството, създавано от честни, а не комерсиални подбуди, нещо извън налаганата нормалност на съвремието ни. Защо да не бъдеш просто кротък, но редовен посетител и потребител в моловете, попил от ирационалната истерия на „ти вече взели ли си от новия...?”, „стана ли част от уважаваните клиенти на...?” и прочее. Да се влееш сред имащите като щастливец, забравяйки за нямащите и страдащите.

Как се отразяват моловете на социалната и икономическа действителност в България бе въпрос, който също се засегна. Не са ли те израз на контрастиращи социални противоречия, а същевременно и катализатор за нови различия сред материалното положение на хората у нас? Не са ли те израз на несравнимите възможности на големи и водещи корпорации-държави, които внасят своите стоки и кредити, в замяна на една все по-скромна и подчинена роля на местните възможности – за условия на работа и заетост, заплати и свободно време за култура и просвета?

Молът извън фасадата на блясъка и лукса – гърч и всекидневна сивота. Молът като санкция на дългия работен ден и седмица (отвъд 8-те часа и 5-те дни). Молът като все по-ниско спрямо продажната себестойност на стоките възнаграждения и заплати. Там, където луксозната дреха струва скъпо, но е заплатена на нищожно равнище на създалия я работник/служител. Като шиенето на ишлеме в България, неразличаващо се по условия на труд от най-бедните страни от Третия свят. Или като работа в бързите хранителни ресторанти – служителят трябва да работи светкавично, да е усмихнат. Съответно купувачът взима сандвича, който ще изяде за минути срещу пари, получавани от всички работещи зад щанда за цял един работен час. Молът като граница между големите и бързи печалби и трайните, но ниските възможности за общо препитание.

Ima li niakoy tam diskusiata 3

И така, моловете в България стават все повече и повече. В столичния кв.Хладилника скоро ще изникне и най-големият, молът на моловете. В държавата с най-бедно общо европейско население, ще има най-много търговски молове. С гръмкото име на английската дума за рай, той е който, трябва да демонстрира още една стъпка към всеобщо благополучие. Раят на Хладилника. Но отвъд фасадата пак и пак остава да наднича една грамадна действителност. Тя е без блясък, за нея се говори малко, не се рекламира, отбягва се.

Всичко казано на дискусията по повод на филма „Има ли някой там?” подкрепя точно правенето на връзката с пълния и истински живот, където големи мечти и възможности има извън и въпреки мастодонтите на консуматорските храмове и тотемите на „правилния” живот.

Нещо остава отвъд фасадата на моловете. Остава честно и смело да погледнем към тези нови и различни хоризонти.

Бях там