Начало Акции САЩ: Завладяването на Изтока" – една успешна прожекция и дискусия

САЩ: Завладяването на Изтока" – една успешна прожекция и дискусия

ПечатЕ-поща
prozekciya diskusiya Zavladyavaneto na Iztoka
 
На 27 ноември 2013 година движение „Призив” проведе излъчването на документалния филм „САЩ: Завладяването на Изтока” (2005 г.), а заедно с дошлите повече от 70 гости на събитието се състоя оживена дискусия в Журналистическия факултет на Софийския университет. Това беше част от поредицата документални филми и дискусии, провеждани от нас през последните 5 години по актуални теми от нашето съвремие, засягащи университетски и обществени събития в и извън България. Сред други прожекции, предизвикали широк интерес са например: показването на документалните филми „Дневникът на плячкосването” (за външната намеса и вътрешната криза в Аржентина, достигнала връхна точка с народното въстание през 2001 година), „Шоковата доктрина” (по едноименната книга на канадската писателка Найоми Клайн, разглеждаща примери на налагането на неолибералния модел в редица държави, включително и чрез външни военни намеси) и „Газланд”, който онагледява последиците от добивания от американски компании на шистов газ в момент, когато България бе подлагана на натиск да разреши проучването и добива му и други. За пръв път от години бяха създадени и особени пречки пред подобна проява на „Призив”, които също няма да спестим в текста по-долу.
 
Организаторите бяха обсъждали показването на „САЩ: Завладяването на Изтока” още през летния семестър. Моментът на излъчването му сега, в условия на проведена от края на октомври окупация на Ректората – събитие без студентски и образователни искания, една злоупотреба с идеята за академична автономия, довела до големи щети за университетската общност, го превърна в очаквано и изпълнено с интерес събитие. Лентата, която е плод на журналистическо разследване на френската журналистка Манон Лоазо, онагледява раждането на студентски движения от нулата – след парламентарни избори и винаги с едно искане: оставка на правителството. Това става в Сърбия 2001 г., Грузия 2003 г., Украйна 2004 г., Киргизстан 2005 г., а сценариите удивително си приличат: знамето е юмручно със символични цветове, участниците се ползват с широк интерес от западни корпоративни медии, търсят се насилие и сблъсъци с полицията. 
 
Тези, които изглеждат като големи спонтанни движения, всъщност се оказват манифестации, програмирани в най-дребните детайли. Ценни са документалните кадри, показващи действията зад кулисите на тези „нежни революции“, в основата на които стоят политически и НПО представители на САЩ. За всеки, търсещ отговори на въпроса как се стигна до наглото самоуправство на шепа „ранобудни студенти” в СУ, препоръчваме гледането на филма: http://www.dokumentalni.com/?p=669 .
 
В началото на дискусията водещите предложиха всички присъствали да изложат мнението си за видяното – спонтанен бунт или дирижиран сценарий е случилото се в Софийския университет? И да се набележат предложения за предотвратяване на подобни своеволни и по същество антистудентски действия, като се посочат студентските алтернативи за това. Един от първите въпроси беше дали въобще е възможно да съществува независимо студентско движение в свят, в който по-малобройните народи и техните страни са подложени на силно влияние от страна на водещи политически и икономически сили. Тук онагледяващ пример, съществуващ вече 7-ма година е дейността на самото движение „Призив”, защото както се отбеляза, има начин студентска група да се бори за права и промени без да ползва за това каквито и да било държавни, партийни, бизнес средства и пари на разни фондации. Финансовата независимост върви ръка за ръка с идейната и организационна самостоятелност и всичко това е възможно, стига участниците да са избрали подобен път и да следват своите принципи последователно и честно. 
 
По време на близо двучасовата дискусия след филма, думата взеха голям брой от присъстващите в залата. Присъстващите студенти, ученици, докторанти, преподаватели, журналисти и различни граждани бяха почти единодушни – почеркът на възникналите в други страни от нищото студентски групи за бързо сваляне на правителства много прилича на приложения в България. Веднага тук се засегна въпросът с влизането на иначе напълно блокирания Ректорат на лицето Джеймс Пардю, познат освен с всичко друго, и като бивш американски посланик у нас. Единствено възмущение и негодувание предизвика напомнянето на това обстоятелство, като се има предвид, че бг окупаторите, са канили и действащия германски посланик на визита при тях. Тези скъпи за узурпиралите СУ гости и намесата им в академизма на най-стария университет у нас, беше определена като абсолютно недопустима, обидна и унизителна постъпка. Още повече, че ден след това, на 12 ноември, ранобудни студенти търсеха, заедно с неистовите си привърженици от улиците, преки сблъсъци и провокации около парламента. Но вялата обществена и, което е най-съществено, студентска подкрепа за целите на действията им, превърна акциите им в цирк и фарсова комедия. Впрочем, на дискусията присъстваха и неколцина окупатори, на които проведохме урок по демокрация, давайки им многократно възможност да се изкажат. Изявата на един от тях бе оценена от останалите като слаба, говореното – неубедително, притворно, лъжливо. Усещаше се, че крие съществени факти, свързани с участието си в т.нар. окупация. Например, твърдеше, че Пардю не бил допускан в университета. Но най-голямото разкритие дойде при въпроса „дали и къде все пак е студент самия той?”, зададен от студент по право в СУ, който многократно е гонен и хулен от окупаторите, включително и от присъствалия. Оказа се, че въпросният господин въобще не учи в СУ, а твърди, че е студент някъде във Великобритания. Залата изпадна в потрес от наглостта му: този нестудент спрямо Алма матер е имал безочието да гони редовен студент от собствения му университет, имал е просташкото самочувствие да определя кой е и кой не е достоен за наложения от тях нов морал – този на веригите и полицейските проверки из двора и сградата на Ректората. Така окупаторите за пореден път се саморазобличиха, защото нищо не е по-убедително за противниците на узурпацията и привържениците на истинската университетска демокрация от собствената морална и интелектуална немощ на борците за „нов морал”. 
 
Каза се още, че там, където „нежните революции” със студентска помощ са успявали, нищо добро не е сполетяло съответните народи. Напротив, те са ставали още по-зависими и бедни, още по-подвластни на мафиотски и корпоративни вътрешни и външни намеси. В тази връзка се набива на очи наливането на десетки милиони годишно за финансираните отвън неправителствени организации в България, които са впрегнали своите сили за постигане на едната оставка. И заедно с определени партии са хвърлили социалните, икономическите, здравните и образователните искания на мнозинството хора в девета глуха. Такъв е бил и сценарият на събитията в разгледаните от филма държави, неслучайно „социално отговорните” им студентски лидери стават в последствие собственици на дискотеки, бизнесмени, шефове на фондации или облагодетелствани от принадлежността си към новия (по-морален, както са твърдяли в началото) политически елит. 
 
Благодарим на всички включили се в прожекцията и дискусията и вярваме, че подобни събития ни правят по-силни, по-уверени и стремящи се към истински народни действия. Студентите, присъствали на събитието и следящи дейностите на „Призив” – да се чувстват поканени за включване в работата на групата, защото заедно и обединени ставаме още по-силни и готови да участваме в подобрение на образованието и страната ни. 
 
*  *  *
 
Скандален саботаж на прожекцията
 
Проявата на 27 ноември беше подготвяна още от 21 ноември, като за целта бе поискано предоставяне на аудитория 23 на Историческия факултет. Ръководството на факултета отказа с мотива, че залите са заети и след 19:00 часа, поради отрицателните последици от проведената наскоро пълна окупация на Ректората и необходимостта да се отучва и отработва за сметка на предвидените за това от ректорското ръководство много почивни (съботи) и празнични дни. Насочиха ни към „Отдел връзки с обществеността”. 
 
От този отдел (г-жа Б.Коларова) ни увери, че ще получим пълното й съдействие за получаване на зала в Ректората и по нейна препоръка ни бе посочена Новата конферентна зала в Северното крило. На следващия ден, 22 ноември подадохме надлежната молба за ползването й в деловодството на СУ, като още един път получихме уверение, че можем да бъдем сигурни във възможността там да се проведе исканата от нас прожекция и дискусия. 
 
Не щеш ли, в деня на събитието, едва няколко часа преди началото му (малко преди 15 часа), същата госпожа се обади да ни заяви, че трябва да си преместим събитието в Журналистическия факултет, 61 аудитория. Така само за даденото събитие бяхме пренасочвани за трети път, като причината уж била, че там щяло да има лекции по това време (но не се каза нито какви, нито на кого).  Това се случва след като 4 дена сме канили хора за събитието за 19:00 часа в Конферентната зала и бяха разлепени десетки плакати с поканата из целия Софийски университет. Нещо повече: на молбата ни има ДА – одобрение от заместник-ректор за заявеното от нас място, дата и час. Това беше изумителен саботаж, който въпреки настойчивите ни опити за обяснение от страна на отговорни фактори в СУ, остана без логично и аргументирано обяснение. Шефът на охраната, г-н Бъчваров, в разговор с нас обясни, че за местенето е разпоредил устно лично ректорът Иван Илчев. Последният, както практиката често ни убеждава в напрегнати ситуации, беше неоткриваем за подробности. 
 
Ние от „Призив” възприемаме поведението на ръководството в този случай като целенасочен опит за възпрепятстване на дейността ни. И ще търси отговор на въпроса „дали” и „с какви мотиви” ректорът на СУ е решил да пречи на разрешената ни дейност по ползването на зала за целите на „САЩ: Завладяването на Изтока” – прожекция и дискусия. 
 
Отделно, т.нар „ранобудни студенти”, които добиват все по-голяма известност още и като ранобудните агенти, се опитаха да попречат на прожекцията и дискусията във ФЖМК. Знаейки за призивското събитие и явно стреснати от удивителната прилика на вършеното от тях с това, което се разобличава в показвания от нас филм – служба на чужди интереси, изкуственост и морална тъпота, те пробваха  да провокират присъстващите, раздавайки им принтирани долари с лика на Сорос, но бяха спрени на вратата на залата и приканени ако ще гледат филма да заемат места, ако не – да не пречат на останалите. Повечето от тях напуснаха и се прибраха в дадената им с ректорската благословия тържествена Аула на Ректората.