Начало Акции Участието на "Призив" в синдикалния протест на 16 юни

Участието на "Призив" в синдикалния протест на 16 юни

ПечатЕ-поща

Вчера, 16 юни 2009 година, в организиранато от КНСБ протестно шествие участваха хиляди трудещи се – от металурзи, минъори, енергетици, пътностроителни работници до учители, студенти и ученици. Ние от „Призив”, както бяхме обявили по-рано, също се присъединихме сред организираните групи в областта на образованието, оформящи нещо като синдикален  учителски и студентско-ученически блок. 

sindikalen protest 2009Проявата впечатляваше по размерите си  (данните за броя на участниците варират между 3 и 12 хиляди, по наше мнение имаше не по-малко от 7-8 хиляди), а неповторимото усещане сред протестното множеството се поддържаше от боевите нагласи на не малка част от присъстващите. Още в началото, малко преди 11 часа, дейците на „Призив” разпънахме транспарант: "СТИГА ОРЯЗВАЛИ БЮДЖЕТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ", който предизвика бурни овации от страна на учителите. Най-вече на тях, но и на други желаещи работници,  раздавахме от най-новия брой 6 на подготвяния от движението ни бюлетин, който намери топъл прием и количеството, предвидено за разпространение, бързо беше изчерпано. Шествието доста внушително изпълваше булевардите, по които премина, за да достигне площад "Независимост", който се оказа тесен за всички протестиращи.

Там от официалната трибуна прозвучаха различни изказвания – част от посланията бяха искрени и радикални, другите засягаха мъгляви уверения в институционална подкрепа от ЕС и пораженчески нагласи спрямо тежкото положение на работниците у нас. Традиционните антиправителствени внушения, направени и от лидера на КНСБ д-р Ж. Христов в неговото изказване, с които явно се цели допълнително подсилване на синдикалния социален натиск, ни подсетиха за нерадостното съвпадение, че общонационални протести се правят почти само и преобладаващо с наближаването (или по време на кампания) на политически избори. Неговата препратка от София със състоялите се преди дни работнически протести в Мадрид и Берлин отчасти хвърлиха мост между влошената национална среда и всеобщото влияние по други места на световната финансово-икономическа криза, разобличавайки родните политически внушения за някакъв облекчен вариант у нас, едва sindikalen protest 2009 1ли не изключение спрямо повсеместния срив. По-ясно и категорично прозвуча едно от исканията на представителите на миньорския синдикат – да се спре приватизацията на енергийните мощности (част от ТЕЦ „Марица-Изток”), поради очевидност на престъпния характер на извършваните приватизационни разпродажби и пагубния им обществен ефект доказан в най-близкото ни минало. Друг интересен момент бе увереност, която доста явно присъства в живота ни, а именно, че не е нормално интересите на пазара и бизнесмените да стоят над сигурността и социалните права на наемните работници (същото като при нас учащите се – не е нормално образованието да се превръща от право за всички в стока). Разбира се, изразилият това разбиране – представител на официален общ ЕС – тип синдикат, веднага след това силно смекчи тона, изтъквайки, че между стремежите на бизнесмените и тези на работниците уж нямало съществени противоречия. Но даже и с такова допълнение, поставянето даже и под слабо съмнение на сега действащото статукво като система, е напредък, с който българските синдикалисти на ръководни позиции засега грижливо и някак съмнително избягват да се оприличат. Кратко слово направи и представител на Синдиката на българските учители. Синдикалистката от Кюстендил подчерта дълбоката несправедливост на извършваните в образованието съкращения, все така унизителния недостиг от пари и категоричното несъгласие с предвижданото орязване на бюджетните средствата за просвета и наука.
    
В заключение ще кажем, че нашите цели на това мероприятие бяха изпълнени – включихме се в митинг-шествието с транспарант, раздадохме сред учители и присъстващи млади хора от печатното ни издание. Шествието бе сполучливо и разкрива, освен организационната сила на sindikalen protest 2009 2синдикатите да мобилизират значителни маси от работещите за протести, още и твърде значими пропуски (проявяващи се вече години наред) в идейната обосновка както за мобилизация, така и като аргументи за критика спрямо властта. Във всеки случай това личи и от известни признаци на обезвереност в средите на добре познати ни синдикални представители, нещо което отслабва борбата и отправя поглед към изява и на нов тип дейци.  Но има хора, които заслужават поздравления, при това безусловни. БРАВО на всички включили се в протеста работници и служители!
 
Защото да запазиш и проявяваш нестихваща воля да се бориш в днешно време, въпреки всички несгоди поднасяни  постоянно от работодатели, управляващи, и прекомерно „диалогичните” синдикати, е подвиг! Смелост и убеденост в правотата на борбата ще изведе рано или късно и към следващата стъпка – обновяването и създаване на истински синдикални организации, действащи на принципа "натиск отдолу". Те са колкото необходими на работниците и служителите от различните стопански области, толкова са и потребни  на нас - ученици, студенти и преподаватели!


С усилен труд и постоянство – напред в борбата за свобода и справедливост!