Анаболен теизъм

[Karnaugh]

Бил отведен в болница. Лекарите установили кървенето, но не можели да го спрат. Отвели го в университетска клиника. В седем вечерта хирурзите решили да оперират, за да прекъснат вътрешното кървене в стомаха. Анди издържал операцията, но проблемите се умножили непоправимо. Кръвта му се била сгъстила и затруднявала сърцето. Нивото на калий в кръвта му било изключително високо. Той бил обезводнен от диуретиците, които използвал в дните преди последното си състезание. Черният му дроб се топял. По-късно аутопсията щяла да покаже, че органът е бил почти изцяло атрофирал. Анди изпаднал в шок. Черният му дроб спрял да функционира, след което и бъбреците. Започнали да му преливат кръв, но закъснели. Сърцето на Анди издържало още малко, но на следващата сутрин Мюнцер се наредил сред жертвите на културизма.


// П.П. Ограничението от 10000 знака за мнение ме накара да отделя този параграф. Време ми бе да го открия.

[TodorBoychev]

Браво, статията е виртуозна. Има моменти, които плачат, ако не за Нобелова награда, то поне за Принцът на Астурия. Не е лоша идея да се прегледат и други статии на този автор. Преводът е безупречен.

[Karnaugh]

Въпросният Йон Хoтън, когото съм прекръстил по невнимание, е автор на книгата
"Muscle: A Writer's Trip Through a Sport with No Boundaries", откъдето е взет откъсът от препратката. В нея той развива тези, които въобще не възприемам. Превел съм малка описателна част, от която авторовото мнение не прозира, а съм си и позволил обичайно недопустими свободи в предаването на оригиналния текст. И все пак предполагам, че книгата би била любопитно четиво, стига да може да се открие.

[Alexander Nikolov]

Да, тема много интересна, най-малко защото всеки вътрешно поне се е питал "Какво не е наред в заобикалящата ме /ни действителност?". Тук насоката води от един жесток, безкрупулен свят на печалбите на славата и парите (професионалния културизъм) до кварталните фитнеси, където все повече обикновени младежи хлътват, неочаквано и често съвсем неподозирано към един гибелен модел, както това съвсем уместно отбелязва нашият автор Тодор. Това "приближаване" от някакъв блян, отпечатван щедро на кориците на лъскавите списанията и всевъзможните телевизионни предавания до действителността на съвремието ни, която стряска още преди спускането на мрака. Представители на престъпния свят отиват да демонстрират благосъстояние и изкуствена външна здравина (докато техни верни "черноработници" шарат из кварталите вече освен като наркоразпространители, още и като доставчици на "твърди", много силни анаболи), а утре, утре поредният млад човек ще посегне на най-"безобидната" като начало хранителна добавка, и подавайки се на внушения да поддържа все по-илюзорна здравина, ще става все по-слаб...
Във всеки случай при коментиране на тази тема предимството ще е на страната на стъпването до нивото точно на тези подробности от бита ни, които са предпоставка за навлизането и триумфа на тази долнопробна (даже малко повече от по определението за всяко носещо печалби мероприятие, без оглед на последствията), омерзителна спрямо здравето и живота мода. По философски погледнато, примерно като тъмна страна на съвремието въобще, започнало отново от западните общества, въпросът също е интересен. Всъщност да поразяваш организма си с такива стимуланти е преди всичко един нов страхотно неуважителен спрямо стойностите на живота ход. Но това са преките жертви, а не бива и за момент да бъдат забравяни и печелившите- производителите, законовите лобистите, доставчиците (вносители), магазинери, "идеолозите" на този куул стайл. Защото разрушенията и смъртта за едни, постоянната агресия и страдания за още повече, е само все по-ламтяща и безмерна алчност за печалби и несметни богатства за други, пренебрежително малко на брой хора. И когато някои все пак, макар и неохотно признае, че и нашето общество е болно, а младото поколение е загубено по търсения и стремежи, още преди да се е изявило въобще, е добре да се сетим, че сбъркани обществени взаимоотношения като теория и практика, водят само до сбъркан, гротесков продукт.
Ще продължа още малко с черната страна на нещата... Говореното по тази тема често засяга всъщност сравнението... как се умира по-бързо и мъчително. Става ясно, че културизмът залага примерно, не просто на допинг като химизация (спомагателна), а че при него това е определяща същност. А колко е гротескно, че някои "любители" на ефекта сравняват резултата от всичко това с древноелинския идеал. Та нали в него ЧОВЕКЪТ е мярка на всички неща! Тук напротив, разкрива се зависимост в посока леталност от биофизиологична до психоемоционално ниво. Да се споменава за по-голямата устойчивост на алкохолно зависимите от анаболно зависимите, за психически разстройства, нуждаещи се от психиатрични заведения, за пагубна зависимост, съпоставима единствено с наркотичното пристрастяване... Просто е поразително, как общественият модел почти никак не възпрепятства, а им дава зелена светлина на тези бизнес насочените групи, които издигайки фалшив авторитет на мускулестото химизирано тяло, сеят не устойчивост, а личностен хаос и смърт.
Не е нужно човек да е особено наблюдателен, за да забележи колко младежи у нас стават жертва на този синдром за свръхтелесна на вид сила. Да вземем един Студентски град, София. Две големи зали за спорт- "Христо Ботев" и Зимния дворец- и двете в окаяно състояние, превзети и проядени от настанилите се в тях нощни заведения. Непрекъснато унищожавани от 5-6 години насам зелени площи, при което в графата "бивши" попадат спортни площадки и игрища, които са имали общодостъпен характер. Вместо това студентите се чудят как да се доредят до място на няколкото футболни терена на базата на НСА, които все още са на свободен пропусквателен режим... На фона на всичко това- пълен разцвет на частните фитнес центрове, да не говорим за витрината на тяхната показност- нощните клубове и дискотеки, където всяка вечер новите мутрообразни патриции тровят представите на младите (уви, не малка част от тях вече и само по ЕГН) за това, към какво да се стремят в живота. Така постепенно ние стигаме от на пръв поглед несвързаната с друго (някои ще кажат пр., че и употребата на анаболите, като всичко останало, е въпрос само на личен избор) тема до темата за средищнообразуващите условия за личността. И по подобие на един израз от материала за Мюнцер може да се каже:
МЪЛЧАНИЕТО ТРУПАНО С ГОДИНИ, ПРЕДОПРЕДЕЛЯ ПОБЕДАТА НА СЕГАШНИТЕ РУШИТЕЛИ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ!

[Alexander Nikolov]

Имали обаче алтернатива на тези нерадостни тенденции сред връстниците ни?
До голяма степен отговорът се състои във възраждането на масовия спорт и особени грижи за студентския и ученическия спорт. Спортът има това качество, едновременно удовлетворявайки физиобиологични потребности на организма от натоварване да въздейства благоприятно и върху духовните и умствени способностите на младите хора, особено тези които се обучават. Заедно с това, при правилното му развитие (резултат на целенасочено полагани в обществото грижи) спортните занимания имат този възпитателен дух, че създават и укрепват приятелства, спомагат за колективния и организационен усет и увеличават чувството за солидарност и взаимопомощ. Защото какъв е този победител в спортно състезание, който не може да подаде ръка на падналия в живота приятел или непознат човек?
А ние учащите се можем да бъдем и днес настоятелни. В това да не посягат на първо време и на малкото останали места за спорт. Едва ли има и нещо, което да ни спре обаче, в стремежа да се създадат и създават тези нови условия на живот, от които ако от мечтите изникне бъдещата действителност, ще се ползват отново младите хора тогава и всички млади сега, запазили се като такива и занапред!
И понеже си говориме за спортен дух, ние трябва да опитаме всичко по силите ни да създадем този нов като условия свят. Ще има и доста трудности, даже неуспехи по този път. Но както се казва, нужно е да си ако не от всяка битка победител, то поне със загуби, които оценявани ретроспективни, ще са равносилни на победи!

[Karnaugh]

Алтернатива, освен спорта, може да се намери и в позабравения сега физически труд. Тъжно ми е като гледам колко малко колеги са се занимавали с полска дейност или строителна работа на открито. Този труд, обаче, освен отблъскващия си за носителите на преобладаващите днес ценности образ, има и една друга особеност. Човек няма памет за стари емоционални състояния. Ако се откъсне от физическата работа или спорта, не може въз основа на добрите си спомени да се възвърне към тях. Оттук за да се възстанови прекъснатия навик е нужна воля и вътрешна убеденост. Ако те са налице обаче, защо може да се е стигнало до прекъсването? Ето защо човек като забрави веднъж за удовлетворението от движението, трудно се сеща отново за него, освен ако не бъде шамаросан от обстоятелставата. Но уви, това става рядко. А шамарите или са прекалено леки, или сме така смръзнати, че сме станали безчувствени към тях.

А дали днешният комерсиален спорт като алтернатива е съвсем безобиден? Според мен на пръсти се броят дисциплините, където вземането на добавки и минаването през отслабващи организма като цяло лишения нямат отношение към спортните постижения. В момента се сещам за стрелбата с лък, тениса на корт и на маса, кърлинга и май само това. Част от колективните спортове са сравнително безобидни. В останалите, за да напредваш и печелиш, пак трябва да увреждаш тялото си, само че има граница, над която те хваща допинг-контролът.

И ето, че каквито и отговори да даваме на въпроса с какво да се замени фитнес манията, отново и отново ще се въртим около ценности, здравна култура и отговорност към себе си и околните. В предните мнения се коментира предлагането на дадени псевдоценности и средствата за достигането им.
Търсенето на същите е в основата на проблема, макар и двете да са взаимосвързани. Според мен това е следствие, с което трябва да се борим, но първопричината е вече изразена в предно мнение:

Много млади хора от ранна възраст свикват да заглушават гласа на съвестта си и, или губят предтавата си за морални и нравствени ценности, или придобиват изкривена предтава за тях и ги тълкуват според случая и примерите, на които са били свидетели. Именно тук възпитанието и образованието от семейство и училище има да решава голяма задача.

[venko]

Тъжно ми е като гледам колко малко колеги са се занимавали с полска дейност или строителна работа на открито.

Не те ли е страх, че с това изречение пък дори и неизвадено от контекста, ще те нарекат комунист носталгик по бригадирското движение

[Karnaugh]

Страха презирам, а зад думите си стоя. Носталигик съм, но по друго време. А човек се познава по ръцете.

[Karnaugh]