Начало Раздели Изкуство Кристалният Джакомо

Кристалният Джакомо

ПечатЕ-поща

kristiqn jakomoПубликуваме тази приказка на Джани Родари като още едно мнение в дискусията (която се надяваме да продължи и занапред) относно това  дали е лошо да си честен. Ето предишните мнения тук и тук .

 

Кристалният Джакомо

 

Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него може да се вижда както през въздуха и водата. Било от плът и кръв, а изглеждало като от стъкло и ако паднело, не се строшавало, най-много на челото му излизала прозрачна цицина.

Виждало се как бие сърцето му, виждало се как мислите му играят като шарени рибки в басейна си.

Веднъж по погрешка детето казало една лъжа и веднага хората видели нещо като огнена топка зад челото му: то казало истината и огнената топка се стопила. Оттогава нататък през целия си живот то не казало нито една лъжа.

Друг път един приятел му поверил тайна и веднага всички я видели като черна топка, която се въртяла в гърдите му, не му давала мира и тайната престанала да бъде тайна.

Детето порастнало, станало младеж, после мъж и всеки можел да чете мислите му и да отгатва отговорите му, когато го питали, още преди да е отговорил.

Той се казвал Джакомо, но хората го наричали „Кристалният Джакомо” и всички го обичали заради неговата честност и край него ставали по-добри.

За жалост, в тази страна се издигнал да управлява един жесток диктатор. Започнал период на насилия, несправедливости и нещастия за народа. Който посмеел да се възмущава, изчезвал без да остави следа. Който се бунтувал, бил разстрелван. Бедните били преследвани, унижавани и оскърбявани по стотици начини.

Хората мълчали и страдали поради страх от последствията.

Но Джакомо не умеел да мълчи. Дори и да не отварял уста, неговите мисли говорели вместо него: той бил прозрачен и всички четели зад челото му мисли на възмущение – Джакомо осъждал несправедливостите и насилията на тирана. После тайно хората си повтаряли мислите на Джакомо и се обнадеждавали.

Тиранът накарал да арестуват Кристалния Джакомо и заповядал да го хвърлят в най-мрачния затвор. Но тогава се случило нещо изключително. Стените на килията, в която Джакомо бил затворен, станали прозрачни, след тях – стените на затвора и най-после – външните стени. Хората, които минавали край затвора, виждали Джакомо седнал на своето столче, сякаш и затворът бил от кристал, и продължавали да четат мислите му. Нощем затворът разпръсквал силна светлина и тиранът в своя дворец трябвало да спуска всички завеси, за да не я вижда, на пак не успявал да заспи. Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.