Начало Раздели Изкуство Не сме ли по-ценни от завесите?

Не сме ли по-ценни от завесите?

ПечатЕ-поща

komiks asВ ранния следобед старейшините се бяха събрали да заседават. Този път събранието им се радваше на голям интерес, тъй като трябваше да се вземе решение за важни дела. Бяха дошли и гости – млади хора от племената на всички околии на Столичната уния (СУ).     

             
 След като всички се настаниха, настъпи гробна тишина. Думата взе главният старейшина:

„Скъпи старейшини, днес получих пощенски гълъб  със съобщение от Централната уния . То гласи, че част от нашето население трябва да бъде принесено в жертва”

„Какво?” – чуха се сподавени възгласи от задните редове на гостите. Размърдването и шушукането обаче спряха, за да се чуят думите на главния старейшина.

„Вижте, така се получава – и аз не искам, но какво да се прави. От днес нататък, тези от младежите, които притежават по-малко от 8 жълтици, ще бъдат изселени от СУ, за да бъдат принесени в жертва - в чест на образователната политика. Ние ще ги изселим, а пък какво ще става с тях оттук нататък си е тяхна работа. Съжалявам, разбира се, но просто Централната уния така поставя въпроса, а ние сме безсилни.”

„Но какво налага това решение, аз все още не разбирам...” – каза пресипнал глас от залата.

„Просто се налага, тък като от днес ние увеличаваме сумата за присъствие и участие в Столичната уния с още 8 жълтици. Искаме  най-доброто за ВСИЧКИ вас и затова не може да си позволим в двореца да няма завеси! Ето защо с тези пари ще бъдат осигурени нови завеси за Тронната зала и за Огледалната зала. Порцелановите чаши също са на изчерпване, а трябва да подменим и вазите!

Както е известно, младежите от различните околии не винаги са на едно мнение. Всъщност дори често се случва да спорят. Но този път сред тях имаше единомислие – не можеха да позволят те или техни приятели да бъдат принесени в жертва, а правата им да бъдат потъпкани.
„Нови завеси? – заговориха те в един глас – Ако са толкова необходими, ние сами ще ги ушием! Чакайте малко, ние сме от едно племе, не забравяйте. Не може да предадем традициите. Ние обитаваме един и същ храм с вас, познаваме се от години вече. Как така ще допуснем да има изселени хора от Столичната уния заради 8 жълтици? Не сме ли по-ценни от завесите? Та ние сме една общност – затова трябва да се обединим и да протестираме пред Централната уния. Трябва да им заявим, че това, което правим тук – нашето обучение, е изключително важно и ще бъде полезно за всички в бъдеще. Без нас, Централната уния е загубена и не може да съществува”
Тогава стана един от старейшините и обясни:                                               „Вижте, младежи, вие искате твърде много. Аз ви разбирам, че не искате да бъдете принесени в жертва, но вече трудно плащам сметките за въздух в моята околия. Затова който не може да намери още 8 жълтици, не е желан повече на това място. Не може да се изправим пред централната уния заради вас. Къш!”
„Но откъде да сме сигурни, че всичките ни приятели ще изровят още 8 жълтици? Годината беше тежка за нас и семействата ни. Много от нас работят.  Ще се наложи да работим дори повече и ще занемарим делата си в Столичната уния! Нима някой има полза от това? Нека заедно се противопоставим....”
„Стига вече, преигравате. Увеличението не е по-голямо от едно излизане на таверна. Ето, вие ядете – а спокойно може и да спрете!”
„Това е недопустимо! Разбрахме, че били купувани копчета на цената на коне...може би, ако се пести повече от тези разходи, въобще няма да има нужда от увеличение!”
„Прекалявате вече! Преминаваме към гласуването на старейшините! Кой е „против” повишението от 8 жълтици? Добре, 3-ма от вас. А кой е „за”? – 22-ма! Решено е! Обявявам това Аморално събрание (АС) за закрито!”

 


Лина