Предматурно

ПечатЕ-поща

"Братя мои, бедни мои братя "matura

Христо Смирненски
                                  
Седя си във къщи с учебник в ръка;
Ни мисъл не мярка се в мойта глава:
Да уча – добре! Но болка дере
И не дава ми мира –
Няма ли вече четенето да спира?!
                                                   
                    Уви:
Вазов чака, Ботев вряка,
Яворов със нож в ръка
Ще заприщва своята съдба.
Ей го, Милев, пак се цупи,
Недоволен, ще ме срути!

Йовков ли, или Пелин
/в мозъка са ми като един/
Чакат с благо умиление
Пейовото погребение:

„Ах, защо в града отиде?!
Туй е то, за туй не биде!”

Иде Елка-хубавелка –
В бяло, с маслинена пременка –
Пак е днеска на седенка!
А пък Румен песни пее,
В къщи бебе им люлее...

Далчев през прозореца се плези,
Дебелянов пак се глези
И очаква боже опрощение,
Но, уви, и Пенчо е на погребение...

Смирненски го поздравява,
Но от Бтевата врява
Нищо се не чува и, уви,
С „Тютюн” се Димчо пак мори.

А Алеко със усмивка
Вдига „кървава напивка”
И с вапцания под ръка
Ще променя пак света.
Само Талев си мълчи,
Кротко в ъгъла стои
 И не смее да гвори:
Че Султана ще затвори

Него в стаичка, самин,
Да го трови със морфин...

Ех, че чудна галимация
Е литературната формация!
Конец! Звънва входния звънец!
Сбогом, мили господа,
Ще се видим вторник сутринта!

 

19.05.2013 г.                                                                         Виктория Енева