Начало Раздели Изкуство Университет ли?!?

Университет ли?!?

ПечатЕ-поща
 Днес се срути част от покрива на Ректората на Софийския университет.

Новината си е съвсем истинска – парчетата се стоварили сутринта в двора на учебното ни заведение, застрашавайки живота на студенти и преподаватели.

В това, разбира се, няма нищо необикновено.

Крайно време беше тази сграда да започне да пада сама – от първата до последната аула, докато изчезне напълно, и на нейно място се отвори огромна дупка, в която да можем незабавно да си построим мол, уелнес център или писта за Формула 1, а най-добре и трите едновременно, защото хората все пак имат разнообразни интереси.

За да не се създавало неудобство на нещастниците, които преминават край най-старото ни висше учебно заведение, районът, откъдето се сипе мазилка, пък бил ограден с лента.

Крайно недалновидна стъпка.

Далеч по-хубаво и евтино щеше да е случката да се пази в тайна, така че колкото се може повече хора да минат оттам и да бъдат щастливо халосани от парче хоросан, с което работата на НСИ по преброяването на „общоналичното население“ щеше да се облекчи осезаемо.

След първоначалната изненада обаче се замислих защо изобщо ни е университет, камо ли пък от 1888 година. В държава, в която чалга клубовете никнат като култивирани печурки и се пръскат по шевовете, а всеки трети си има персонален мол, това се превръща в напълно ненужна и екзотична приумица.

Разбира се, като изрядни европейци сме длъжни да имаме висше учебно заведение, но нужно ли е то да е в центъра на София???

Не е.

Затова, ето няколко предложения към Столична община в какво можем да префасонираме този интелектуално-архитектурен  фосил:

Първо, пренасяме Софийския университет на някой терен край Вакарел. „Далече от очите, далече от сърцето“, гласи една стара поговорка, идеално приложима в конкретния случай. Посредством тази елементарна мярка ще отсеем младежите, които наистина имат желание да учат, и общият им брой ще се закръгли на 13.

След това временно затваряме сградата в центъра, облепяме я с реклами на шунка, капки за нос и бира, а по Великден организираме концерт на Пайнер в двора, понеже там акустиката е най-добра и звукът ще се носи до гара Бов.

После обявяваме конкурс за инвеститор. Чакаме две-три години, може и пет.

Междувременно първият випуск от Вакарел вече ще е завършил, покривът на университета съвсем ще е пропаднал, вътре ще има езеро, в което ще хвърлят кръста на 6 януари, а в Гълъбарника ще са се настанили ромите от ямболския блок 20, заедно с кокошките и овцете.

Като минат петте години, ще отхвърлим всички останали инвеститори и ще изберем руския.

Сделката ще бъде отбелязана с официална визита на руския президент у нас, който ще си улови сом от своеобразния водоем в двора и ще се снима с него за спомен, а ние ще му подарим второ куче – да си играе с първото.

Ще минат още пет години и ще се окаже, че руската оферта е неизгодна.

Междувременно ще се е оказало, че и Вакарелският университет е неизгоден и той ще бъде закрит, а целокупните трима студенти ще бъдат преместени в Пернишкия университет.

Ще минат още пет години, в които няма да се случи нищо съществено, освен че ще построят 37-я километър от магистрала Тракия и събитието ще бъде отбелязано с хепънинг в Нова Загора, докъдето и ще стига пътят.

Докато къса хляб със сол, премиерът ще обещае тържествено, че следващият проект, който ще завърши, е този със сградата на Софийския университет – понеже само това ни остава, за да покрием изискванията за Шенген – да боядисаме и измажем една сграда.

В този момент, първият и единствен випуск от Вакарел ще покаже проблясъци на гражданско самосъзнание и ще организира подписка, митинг и референдум за възстановяването на сградата като университет.

Бързо ще се вземе компромисно и иновативно решение – ще е едновременно и университет, и мол.

Развълнуван от положителния развой на събитията, инвеститорът ще взриви старата сграда и ще издигне новата в почивните дни около Деня на будителите, така че за Коледа новото шопинг-интелектуално средище да посрещне първите си клиенти.

Така през 2025 година общоналичното население най-накрая ще се почувства като един модерен европейски гражданин, който може от едно място с ваучер да си напазарува ботуши, сирене и диплома по предучилищна педагогика.

В края на краищата, кво повече му трябва на човек?!? 

                                                                                                   Ани Павлова