Начало Раздели Младежта и образованието Готвят ни реформа "Сатър"

Готвят ни реформа "Сатър"

ПечатЕ-поща

 ЗАБЕЛЕЖКА:
 
Материалът, който ви предлагаме, опровергава твърдението, че в момента нямало дългосрочна стратегия за българското образование. Всъщност такава стратегия има, но тя, както ще видите, е НЕ за, а против българското образование, за неговия окончателен разгром и превръщането му в стока, носеща гигантски печалби на шепа компании и лишаваща същевременно народната младеж от правото й (полагащо й се по закон!) на безплатно и общодостъпно образование.

Световната банка иска да закрием техникумите, 400 училища и 20 университета, да съкратим 30% от учителите и 8000 преподаватели, студентските такси да скочат на 900 лв., а с икономиите да поддържаме остатъка от образованието и нови чиновници

Велиана Христова

Последният доклад на Световната банка (СБ) - за ускоряване на конвергенцията на България и по-висока производителност, който бе представен преди дни от министър Пламен Орешарски, предвижда рязко орязване на образователната система и драстични икономии от училища и университети. С цел да се повиши ефективността на инвестициите от бюджета, банката предлага подобряване на професионалното обучение, като се закрият професионалните училища с прием на ученици преди 16 години. Трябва освен това да се ликвидират около 400 общообразователни училища и да се съкратят 30% от учителите, като се повиши броят на децата, обучавани от един педагог. За укрепване на висшето образование на закриване и сливане подлежат държавните университети - от сегашните 40 трябва да останат около 20, и от преподавателите 8000 трябва да бъдат пенсионирани или стимулирани да напуснат, пише в документа. Вместо съществуващите 11 колежа трябва да се създадат 7 регионални професионални колежи с по 5000 студенти и кратък курс на обучение. Науката пък трябва да остане почти изцяло приложна.
Националният доход на глава от населението у нас по покупателна способност е 32% от средния за ЕС и 56% от този на новите страни членки. Доходът зависи от производителността, тя - от равнището на образованието и науката. С това се обосновава, че двата сектора са обект на доклада. Ако предприемем препоръчаните мерки и насочим работната сила към иновативни сектори, при 5% годишен ръст на производителността ще настигнем средното ниво в ЕС около 2040 г. За този период обаче работната ръка ще намалява с 35-40 000 души годишно.
Разходите за средно образование у нас според СБ през 2005 г. са 4,3% от БВП и били сравними с тези на другите страни. Скрито е, че този процент не е само за средно образование, а и за висше, и за наука, а за 2007 г.

той е вече 4,2 от БВП,

с което сме на последно място в ЕС. Основна критика СБ отправя за това, че у нас на един учител се падат малко ученици (средно 12,8 при 12,1 в ЕС-15 и 12,2 в новите страни членки, но в 794 училища имало едва до 11 ученици на един учител). Според СБ в България има прекалено много училища, учители и непедагогически персонал и има постановени хорариуми за педагозите, които трябва да се отменят. Главната препоръка е да се децентрализират финансите, като се предоставят чрез делегирани бюджети на всички училища и се изчисляват по единен норматив за обучение на един ученик, включващ издръжката и заплатите на персонала (това вече е направено от МОН). Въвеждането на единния норматив според доклада обаче цели не толкова финансов ред, колкото намаляване на броя на училищата. А всякакви помощи от държавата за парно, за стипендии, за

транспортни разходи трябвало да се отменят.

В бъдеще директорите трябвало да определят сами броя на паралелките, числеността на учителите и сами да ги назначават - идея, която вече бе лансирана от просветния министър Даниел Вълчев.
Ако навсякъде на един учител се съберат по 14 деца, това ще доведе до освобождаване на учители и до икономии. При 30% съкращения на учителите ще се спестят 39 млн. лв. годишно, при 10% съкращение - икономията е 13 млн. лв. на година, сочи банката. Държавата трябва да продължи да стимулира общините за сливане и закриване на училища, пише в доклада. От ликвидиране на училища, от освобождаване на учители и на 7000 души непедагогически персонал се очакват 100 млн. лв. икономии годишно. Първата година спестяването щяло да е 0,1% от БВП, след това - 0,3% от БВП на година. Доколкото до 2009 г. бюджетният план не предвижда промяна в процента от БВП за образование, тези пари можело да се насочат към нуждите на качеството, обучението и ръст на заплатите на останалите в системата учители. Такъв драстичен сатър нямаше дори в прословутия заем от СБ за средното образование, който бе отхвърлен преди 12 години в НС с гласовете на БСП и ДПС, но сетне СДС успя да пробута само първата му част. Накрая самата СБ се отказа да го продължи.
Професионалните училища са създадени за планова икономика и не съответстват на сегашните нужди на бизнеса, който е главно в сферата на леката промишленост и услугите, се казва в доклада на СБ. Според документа завършилите професионални училища по-трудно се ориентират на пазара на труда от тези от общообразователните, но пък са повече наемани на работа според проучване на Българската търговско-промишлена палата. В света и у нас обаче намалявал интересът към професионалните училища (защо ли Англия сега копира нашия остарял" модел?), чиято издръжка е с 23% по-скъпа от тази на общообразователните. Да си дойдем на думата - препоръката е да няма професионални училища, които приемат ученици на възраст под 16 години. Т.е. иска се закриване на сегашните техникуми и другите заведения за ранно професионално обучение. Икономията от това ще е около 27 млн. лв. годишно, сочи СБ. Подобна е идеята и за 11-те ни колежа във висшето образование. Те трябва да се трансформират в

7 регионални професионални колежи

с по 5000 студенти и кратък курс на обучение 1-2 години. В тези колежи ще се намали издръжката на един студент с 10% спрямо сегашните колежански разходи и ще се икономисат 7,5 млн. лв. годишно.
В раздела "Укрепване на висшето образование" се предлагат три вида вузове - елитни университети, по-ниско ниво университети и споменатите 7 професионални колежа. Според доклада частните вузове у нас били малко. Препоръчва се многото на брой малки университети, невинаги с добро качество и неправещи наука, да се слеят или закрият и университетите от около 40 сега да намалеят за пет години до 20-25, от което се спестяват около 68 млн. лв. годишно. Според доклада за висше образование у нас се дават 0,9% от БВП (2004 г.) Не е отчетено, че до 2007 г. процентът е спаднал на 0,5. Броят на студентите на един преподавател трябва да се увеличи и 8000 преподаватели трябва да бъдат пенсионирани или стимулирани да напуснат, иска СБ. Така щяла да се повиши ефективността на вложените ресурси. Финансирането трябва да е според реалния брой приети студенти, а не според обявения от МС прием за всеки вуз (и тази мярка вече е въведена от МОН). Лекционната натовареност можела да бъде 1 час седмично вместо 30.
СБ предвижда студентските такси да достигнат възможния по закон таван - 30% от издръжката, и да бъдат 900 лв. вместо наполовина, както е сега. Така от студентите в системата щели да влизат по 100 млн. лв. годишно. А ако се въведат и студентски заеми, икономиите можело да стигнат до 150 млн. лв. на година. Студентите ни обаче са малко, те са 26,9% от населението, докато в ЕС са средно 58%, се казва в доклада. Затова трябва да се отвори широко приемът, като матурата служи за вход. Академичната автономия на вузовските общности е прекалена, трябва да се създадат настоятелства с външни участници, които да назначават ректора, да управляват финансите и собствеността, а цялата система трябвало да се ръководи от Съвет по висшето образование, който да замести Съвета на ректорите.
В частта за наука се набляга единствено на иновациите.

Непонятно какви експерти

са я правили, но в нея са сбъркани множество факти и данни. Посочено е например, че звената на БАН са 87, а те в действителност са 78, от които 60 бюджетни. Не е посочено, че броят на учените в академията - едва 3500, я нарежда на едно от последните места сред сродните институции в страните на ЕС. Научни резултати не са включени в доклада. В него се предвижда академията да работи само приложни изследвания. Доколкото министър Вълчев публично и пред правителството повтаря същите грешни данни и факти, не е ясно кой на кого ги е пробутал - МОН на банката или обратно.
В доклада се казва, че бизнесът трябва да инвестира в наука, но сочи като непрепоръчителна практиката на ЕС да се правят данъчни облекчения за това. Създаването на среда за конкуренция щяло да стимулира малките фирми да дават пари за иновации, пише СБ. Непонятно защо България се сравнява с Финландия (авторът на раздела познава само тази държава?). Финландия обаче има коренно различна от нашата индустриална структура, нетипична за Евросъюза изследователска организация и според данните на Eurostat е втора в ЕС след Швеция по инвестиции за наука (3,49% от БВП) и първа по брой на учените на 1000 души население (13,77 учени на 1000). А България има главно малки фирми в леката промишленост, търговията и услугите, ние сме последни в ЕС по инвестиции за наука (0,4% от БВП при средно 1,9 за ЕС) и предпоследни преди Кипър по учени на 1000 души население (2,68 на 1000).
В различните раздели на доклада е предвидено създаването на над 10 нови административни държавни структури, парите за чиито чиновници щели да дойдат от икономиите и от структурните фондове на ЕС. България може да постига същите резултати с 40% икономии в ресурсите или 25% по-високи резултати със сегашните ресурси, се казва в края на доклада. В написването му партньор е бил финансовият зам.-министър Любомир Дацов, но той не носи отговорност за препоръките, пише в документа.
Лошото е, че след появата на доклада изведнъж става ясно откъде са повечето идеи на просветното ни министерство и че то негласно, но стриктно, следва идеите на СБ...

в-к Дума 5.10.2007