Начало Раздели Младежта и образованието Непознатият Болонски процес

Непознатият Болонски процес

ПечатЕ-поща
 Хиляди студенти от всевъзможни европейски държави се събраха на протест на 11 март 2010 г. по улиците на Виена, изказвайки пълното си неодобрение към „Болонския процес” по повод неговата 10-годишнина. Тази повсеместна гледка следва реформените опити по петите от една страна в друга и противно на упорито и дълго втълпяваните твърдения за избрания, вече направен и с нищо незаменим избор в образованието (и в живота като цяло), е явен признак за пробуждане на поколението на „младите на 80-те и 90-те” в Европа. Изглежда, че краят на историята всъщност никога не е започвал. Затова пък, това ново начало тепърва има да разгръща своите проявления на алтернативи и преобразувания.

От лятото на миналата година ние от „Призив” си поставихме за цел да разгледаме по-обстойно прилаганата към момента като теория и практика политика на ЕС във висшето образование, известна като „Болонски процес”. Публикацията, която може да прочетете по-долу, определено е една от малкото в българското медийно пространство, критикуваща този мегапроект и отбелязваща явните му недостатъци, които насочват бавно, но сигурно крайния резултат от тези реформи към провал за студентското и обществено мнозинство. И макар ние да не сме изцяло съгласни с всичко написано в този материал, несъмнено е, че въпросът чия е отговорността за случващото се, започва да придобива все по-голямо значение. Това е така, понеже силните икономически интереси, заставащи зад „Болонския процес”, все по-неприкрито експериментират в образованието, водени от своите тесни търговски мотиви , докато на просветата й се отрежда ролята на фон, на зле прикриващ ги декор от трагикомична сцена. Но тук следва да се подчертае: очевидната комерсиализация в нашите условия е немислима без приватизация и затова двете понятия могат само да се взаимодопълват. При все това има един фактор, който е в състояние да смени съотношението на силите в така определения от официалните власти замисъл. Остава в голямата си част нечут гласът на самите студенти, ученици, преподаватели и учени, на широките обществени среди. Затова и ще се съгласим с твърдението, че и у нас в България наближава времето, когато „Нашите студенти трябва да се определят - какво искат да бъде образованието в страната ни”.

Непознатият Болонски процес

В Европа откриват негативни последици от реформите във вузовете - комерсиализация и снижаване на качеството
  
В България Болонският процес за развитието на висшето образование в страните от Европейския съюз се възприема като свещена крава. Всяка идея за реформи се оправдава с него, всеки нов опит за промени се „съгласува” с документите, приети в Болоня през 1999 г. и развивани впоследствие. Това е нормално, защото стремежът в ЕС е да се създаде общо образователно пространство и всички страни членки да следват еднакви тенденции и правила. Този процес обаче не протича нито гладко, нито безпроблемно, каквото мнение се създава у нас от многобройните писания и говорилни „за Болоня”, на които сме свидетели в последните години.  

България въведе един от основните елементи на Болонския процес - двете образователни степени бакалавър и магистър, много преди другите страни да си помислят за това. Въведе ги със закон, набързо, без подготовка, затова и днес като цяло продължава да бъде формална разликата по същество между бакалавърските и магистърските програми, да не говорим, че при реализацията на завършилите студенти работодателите едва напоследък започват да обръщат внимание на степените. Но „бакалавърът” продължава в масвото съзнание да бъде „недоучен висшист”. Болонският процес обаче е нещо много по-широко от степените, той не се възприема еднозначно в различните страни при техните твърде различни системи на образование. Просто защото единен модел няма и въвеждането на общи правила поражда множество проблеми, за които у нас не говорим. А би трябвало, особено когато очакваме всеки момент да се появи проектът за изцяло нов Закон за висшето образование. 
Интересен поглед към проблемите в Европа намираме в обзор, публикуван във вестника на Киевския университет и в няколко интернет агенции. В Украйна също текат реформи в унисон с Болоня, въпреки че страната не е член на ЕС. Доколкото и България възприе принципите на Болонската декларация преди да влезе в Евросъюза, можем да сравним проблемите и всеки да прецени сам дали сме се придвижили напред в осмислянето на това, което се случва в Европа. И да видим къде сме ние в момента.    


Студентите масово протестрат срещу лошите последици от реформата

Мнозина изказват различни мнения за болонската система, въпреки че знаят малко за нея. Интересно как се възприема тя в самата Европа - в страните, където тази система от няколко години действа. Какви са нейните цели и задачите според декларацията, приета в Болоня на 19 юни 1999 г.
- Еднаква за всички страни членки система на образователни степени - бакалавър (обикновено 3 години) и магистър (2 години след бакалавър). Първата степен е ориентирана към задоволяване на нуждите на пазара на труда, втората насочва студента към научните изследвания.
- Точкова система, според която за завършване на курса е необходимо да се съберат определено количество учебни часове и други учебни занимания (т.нар. кредити). Би трябвало студентите да могат да натрупват кредити еднакво във ВУЗ-овете на различни страни.
- Учене през целия живот, т.е. повишаване на квалификацията и преквалификация според промените в пазара на труда.
- Автономия на ВУЗ-овете, т.е. независимост от държавата при вземането на образователни, а и на финансови решения.
В Европа има няколко гледни точки за болонската реформа. За чиновниците няма какво да говорим - по силата на своите длъжности те са длъжни да приемат реформата, обикновено мненията им за нея се свеждат до общи фрази в положителен смисъл. По-интересно е да се види

какво мислят студентите,на чийто гръб се правят реформите.

Още през 1982 г. е създаден Европейски национален съюз на студентите (ESIB), обединяващ 11 милиона млади хора от 37 европейски страни. Първото обобщение за резултатите от Болонския процес студентският съюз, който горещо ги подкрепя, оповести през 2003 г., като стъпи изцяло на проучване на студентското мнение в различните страни. Оказа се, че студентите приветстват перспективата за мобилност, която чертае болонската стратегия, защото тя означава първо - възможност за пътешествия (благодарение на кредитната система), и второ - възможност да си намериш работа в страна, в която условията на труд са по-добри (благодарение на взаимното признаване на дипломите). Сред положителните страни на процеса са също: възможност за сътрудничество между висшите училища, участие на студентите при вземането на решения, шанс за опознаване на други култури, социална ориентация на процеса - т.е. равен достъп до висше образование. 
В същото време обаче мнозинството студенти се оплакват от слабите възможности за мобилност, защото при преместване в друга страна студентът често трябва да представи доста голяма сума пари в наличност - за Норвегия например се иска да разполагаш с 10 000 евро годишно. На много места магистратурата струва твърде скъпо и при различните финансови възможности на семействата просто няма никаква равнопоставеност. Недоволство сред студентите предизвиква особено снижаването на качеството на образованието, както и формалното им присъствие при взимането на решения. Като цяло обаче ESIB приветства Болонската система като път към промени.
След 2 години, през май 2005 г., ESIB представи нов документ, наречен от авторите „Черна книга на Болонския процес” (www.esib.org/documents/blackbook.pdf). Книгата е създадена на базата на материали, предоставени от студентите на 31 държави на ЕС. Както се вижда и от заглавието,     документът представя множество провали на реформата. Става дума за провал на кредитната система и разнобой в същността на кредитите, за проблеми в структурата бакалавър-магистър, за невъзможността да се осъществи мобилност. Според книгата всичко ново и привлекателно, което е записано в болонските документи,

на практика се оказва нежизнено

и „заразява с мъртви постулати” дори традиционно силните страни на европейското висше образование. Колко трябва да е паднало качеството на образованието, за да се оплакват от него дори студентите, които още нямат знания и опит в професиите!
Оказва се, че достъпността до образование се е влошила рязко, обратно на това, което бе обещано през 1999 г. В Холандия например таксите за обучение са вдигнати от 2000 на 15 000 евро годишно. А едновременно с увеличаването на плащанията пада качеството на образованието. Освен това участието на студентите във вземането на решенията се профанира и потъпква. В Швейцария например студентите от няколко години се борят техни представители да влязат в Националния съвет на университетите, но това упорито им се отказва. А студентите не искат да са „тъпи” потребители на това, което им предлагат „отгоре”.
В Европа има и доста по-радикално настроени студенти от тези, които членуват в ESIB. В Норвегия съществува групата Norsk Studentunion (NSU), чиито членове са против Болонския процес като цяло. Те заявяват, че

висшето образование се превръща в търговска дейност

и се ориентира все повече единствено към пазара, като нивото на масовото образование съзнателно се занижава (магистратурата по принцип е предназначена за неголям процент студенти), повечето учещи се приключват образованието си за 3 години с откъслечни знания, с неумения да мислят и с изкривен манталитет, ориентиран единствено към пазарна икономика и печалби.
Още през 2005 г. това движение на студентите в Норвегия бе подето от колегите им от още 40 студентски организации в различни европейски държави. Тези организации дори се събраха в Берн на Европейски форум по въпросите на образованието, който бе паралелен на протичащия в същия момент форум на официалните лица по Болонския процес. Тези студенти предлагат алтернативи на болонските тенденции. Активистите на това вече общоевропейско студентско движение се обявяват за равен достъп до висшето образование, за отърсването му от икономическите зависимости, за образование в интерес на обществото, а не на предприемачите. Вече всяка година организациите от това движение организират

масови студентски протести в различни държави
 
- В Германия студентите протестираха срещу намаляването на държавните субсидии за висше образование, в Берлин в тези протести участваха над 100 000 студенти и преподаватели.
- Многохилядни митинги и шествия минаха през Париж и големите френски градове с лозунги срещу вдигането на таксите. Координатор им беше френският Национален съюз на студентите.
- В Италия хиляди студенти излязоха на палаткови лагери срещу комерсиализирането на образованието. Организатор бе Националният съюз на студентите.
- В Ирландия срещу повишаването на вноските за записване от $650 на $750 и срещу спада в качеството на образованието хиляди студенти протестираха под флага на Съюза на студентите на Ирландия. 
- В Белгия 12-хиляден протест в Брюксел излезе срещу малката роля на студентите в образованието и недостатъчното социално осигуряване, срещу образователните степени, които правителството натрапва дори в разрез с Болоня.
- Във Великобритания студентите успяха да пратят представители на своя протест срещу вдигането на таксите дори в парламента.
- В Чехия стотици студенти, Съюзът на ректорите и Националното обединение на студентите протестираха срещу ниския бюджет, който не покрива нуждите на образованието.
- Масов студентски протест имаше и във Финландия - срещу намаляването на учебното време във вузовете на 11 града в страната.
- Студентски демонстрации минаха в Гърция, Румъния, Латвия, Босна и Херцеговина.
Както виждаме, повечето протести са продиктувани от интересите на самите студенти, които се оказват противоположни на интересите на правителствата и на предприемачите. Навсякъде в Европа в сферата на образованието протичат едни и същи процеси - на комерсиализация. Болонската реформа като че ли се оказва насочена към

узаконяване на тези процеси
 
Така стоят нещата в Европа. Нашите студенти трябва да се определят - какво искат да бъде образованието в страната. Както се оказва, Болонската реформа означава дълбоко изменение в задачите на образованието, преориентиране от интересите на хората към интересите на пазара и на едрия бизнес. Ако се съгласим с нея, ние фактически ще поддържаме политиката на прекратяване на държавното финансиране на ВУЗ-овете, на откъсването на образователните заведения в комерчески структури. А който плаща, той поръчва музиката. Реформи са нужни, но значи ли това, че трябва да се подчиняваме без да мислим на указанията на реформаторите бюрократи от Европа?