Начало Раздели Младежта и образованието Новият Закон за развитието на академичния състав в Република България – стъпка напред или две назад?

Новият Закон за развитието на академичния състав в Република България – стъпка напред или две назад?

ПечатЕ-поща
От края на 2009 г., в духа на поетия реформаторски дух, започнаха формални и неформални обсъждания на нов закон, който да регламентира израстването на учените в избраното от тях направление. Промяната бе наложителна, понеже тези отношения се регулираха от закон, приет през далечната 1972 г. и непригоден към новите условия. Водещите преследвани цели бяха децентрализация, конкурентноспособност при привличането и изготвянето на кадри и опростяване на процедурата по израстване на младите учени. Въпреки, че управляващите шумно афишираха отстраняването на практики, които водят към социалистическото минало, техните „модерни” нововъведения не бяха приети с възторг от академичната общност. На критика бе подложено обстоятелството, че след закриване на ВАК се предвижда всеки ВУЗ да изработи сам правила и критерии за издигане в научната йерархия. Така се създават прадпоставки за девалвация на научните титли, които всеки ВУЗ би могъл да изработва безконтролно и същевременно се постига неконкуренто приравняване на учебните заведения. Липсата на автономен орган като ВАК, към когото да се обърне даден изследовател, пък поставя неговото израстване в зависимост от отношенията с ръководството му, което е предпоставка за произвол, корупция и шуробаджанащина. Въпроси повдигна и отпадането на научната степен „доктор на науките” и липсата на стройни критерии за получаване на докторска степен. Въпреки всичко обаче през декември 2009 г. законът бе приет на първо четене в Народното събрание. Тази стъпка допълнително активизира критиците. Още по-категорично бе поставен въпросът за отношението на старите степени и звания спрямо новите, липсата на яснота по бъдещата атестация на хабилитираните учени и на сериозните възможности за злоупотреби от страна на субективния фактор при израстването на младите изследователи. В нарочни декларации водещите научни институции в лицето на БАН и Софийския университет изразиха своето несъгласие и недоволство от закона. 
Силният натиск на академичната общност обаче провокира промени в закона между двете  му четения в НС. Комисията за образование и наука към същия орган изготви нов проект, който условно беше наречен вариант „Стоичков”, по името на г-н Огнян Стоичков – председател на комисията. В новия вариант на закона бяха възстановени научните степени „доктор” и „доктор на науките”. Те можеха да се получават само от научни организации и висши училища, които са получили  акредитация по съответните специалности от НАОА (Национална агенция за оценяване и акредитация) равна на степен „много добър” или с други думи - най-високата възможна. Предвиждаха се и единни държавни изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, както и държавен контрол върху спазването им. Този въпрос трябваше да бъде подробно развит в правилника за прилагането на закона. Въвеждаше се също и изборност на журитата, които ще оценяват кандидатите за степени и длъжности. Промените бяха приети обнадеждаващо, но до второто четене редица от тях претърпяха корекции. Отпадна изискването за акредитация в степен на „много добра” за правото на подготвяне на докторанти и изборът чрез жребий на журито, което ще оценява кандидатите за степени и длъжности. Начинът на съставяне на същото жури, както и на националната листа, от която ще се извлича, остава неясен. Ректорът (директорът на научното звено) добива доминираща роля, която му позволяваше да определя бъдещите израствания – той одобрява състава на избраното жури, а замяната на научните звания с академични длъжности му дава възможност не прекалено трудно да лиши от длъжност вече назначени доценти или професори. С изненада бе посрещнато и обстоятелството, че единственото условие за добиване на длъжностите „старши асистент”, „доцент” и „професор” стана защитата на малка докторска дисертация. Големият докторат остава без всякакво отношение към академичните длъжности. При недоволство кандидатът може да се жалва пред НАОА. По този повод се сформира специален Арбитражен съвет с членове от МОМН, НАОА и засегнатите страни. Постановено бе, че решенията на Арбитражния съвет стоят извън рамките на съдебните санкции.  
В този си вид през април, 2010 г., новият „Закон за развитие на академичния състав” бе приет на второ четене и отново се сблъска със силна съпротива.
Особено активни бяха младите учени. След като организираха публичен протест на 21 април, представители на тяхната организация (сдружение „Когито”), подкрепени от сдружение „Ирион”, се срещнаха с президента Георги Първанов и поискаха да наложи вето над новия закон. Запознат със становища на БАН, СУ, други университети, Съюза на учените и различни изследователи, държавният глава даде своето съгласие. Мотивите му бяха, че законът не поставя на равни начала всички, че липсва яснота относно единните държавни изисквания и те трябва да намерят място в алинеите, че липсват съответно ясни критерии за заемането на академичните длъжности „старши асистент”, „доцент” и „професор” и че самите те се размиват помежду си. Държавният глава посочи, че не е ясно как ще се съставят научните журита и че не е съгласен с премахването на съдебния контрол над решенията на Арбитражния съвет.
В началото на месец май обаче Комисията по образование отхвърли ветото на президента, а малко по-късно това бе сторено и в парламента. В отговор група народни представители, подкрепени от Движението за Европейско развитие на България, в което участват и младите учени, внесоха на 2 юни в Конституционния съд искане за обявяване като противоконтитуционни на редица точки от новия закон. Атакувани бяха липсата на съдебен контрол върху решенията на Арбитражния съвет, третирането на вътрешните правилници на научните организации и ВУЗ-овете като подзаконови актове, несъздадени от НС и редица несъобразени тънкости относно държавния контрол, който осъществява МОМН, отношенията между университетите и самостоятелните колежи, въпросът за таксите и др. (http://www.constcourt.bg/Pages/Document/WithoutFrame.aspx?ID=1447) На 15 юни искането бе допуснато до разглеждане като отговор се очакваше в срок до двадесет дни, считано от 18 юни. (http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=1448) Междувременно подобно искане бе внесено и до омбудсмана г-н Гиньо Ганев. До днешна дата отговор от Конституционния съд няма, а администрацията на омбудсмана реши да не разглежда молбата.
В началото на месец май обаче Комисията по образование отхвърли ветото на президента, а малко по-късно това бе сторено и в парламента. В отговор група народни представители, подкрепени от Движението за Европейско развитие на България, в което участват и младите учени, внесоха на 2 юни в Конституционния съд искане за обявяване като противоконтитуционни на редица точки от новия закон. Атакувани бяха липсата на съдебен контрол върху решенията на Арбитражния съвет, третирането на вътрешните правилници на научните организации и ВУЗ-овете като подзаконови актове, несъздадени от НС и редица несъобразени тънкости относно държавния контрол, който осъществява МОМН, отношенията между университетите и самостоятелните колежи, въпросът за таксите и др. (http://www.constcourt.bg/Pages/Document/WithoutFrame.aspx?ID=1447) На 15 юни искането бе допуснато до разглеждане като отговор се очакваше в срок до двадесет дни, считано от 18 юни. (http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=1448) Междувременно подобно искане бе внесено и до омбудсмана г-н Гиньо Ганев. До днешна дата отговор от Конституционния съд няма, а администрацията на омбудсмана реши да не разглежда молбата. 
В заключение на изнесения дотук обобщаващ материал може да се каже, че в хода на събитията бяхме свидители на поредица от непристойни изказвания, подозрения в некоректно спекулиране с данни и защита на лобистки интереси, както и смайваща юридическа некомпетентност, която бе засвидетелствана като проблем и в последния европейски доклад за развитието на страната. Всички изброени негативи са атрибут на инициаторите за прокарване на реформата. Налице е парадокс за налагането на закон, който има за цел да регулира академичното развитие и същевременно е отхвърлян от болшинството представители на академичната общност у нас. От вече изброеното е очевидно, че законът има редица пропуски и крие опасност да обезцени понятия като „доцент” и „професор”, както и да въведе дух на шуробаджанащина и злоупотреби. До твърдото установяване на новите процедури обаче има време от някой и друг месец, през който да бъдат изготвени вътрешните правилници на университетите и научните организации. От голяма важност е какво становище ще вземе Конституционния съд.  Липсата на негова позиция обаче не попречи да бъде предложен проект за правилник при прилагането на новия закон, който затвърди всички изброени недостатъци. Остава да видим дали в крайна сметка здравият разум ще надделее в борбата с частните и субективни интереси и дали това ще доведе до нови и положителни промени.
Сравнително подробно проследяване на събитията по разискванията на новия закон може да бъде открито на следния форум: http://www.pueron.org/pueron/forum/topic.asp?TOPIC_ID=1105&whichpage=1 Текстът на Закона за развитие на академичния състав може да бъде открит тук:  http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_acad_satav.pdf