Начало Раздели Младежта и образованието От извора: Министър Игнатов разкрива булото на образователните реформи

От извора: Министър Игнатов разкрива булото на образователните реформи

ПечатЕ-поща
Както казваше един колега, когато искаме да разберем какво се случва в българското образование, трябва да видим какво казва министъра на образованието, защото винаги там можем да намерим корена на проблемите. В интервю за в. Стандарт „професор” Игнатов (простете за кавичките, но няма как да приема насериозно научна титла на човек с 1 публикация и 0 цитирания) дава обстойна информация какво очаква замесените в образованието през 2012 г. Наистина, изворът на мъдрост, неминуемо сполетяваща висшето и средно образование, прелива. Министър Игнатов е ценен източник на информация, който трябва да бъде внимателно четен и изучаван. Всяко едно изречение от неговото интервю е достойно за написването на отделна статия, но аз ще се спра само на някои избрани моменти.
ignatov

- Какво наложи вдигането на тавана на студентските  такси?
 
-    Причините са няколко. Първата е анализът на това, което се  случва в ЕС. Той показва, че висшето образование ще става все по-скъпо, а  публичното финансиране за него - все по-малко. Това, което наложи вдигането в  България, е нашата политика да се върви към диференциране на таксите. Искаме да  се премахне уравниловката и университетите да създадат нови правила - едни  студенти да бъдат без такси, други да плащат малко, а някои да плащат пълния  размер.


Първото нещо, което прави впечатление, е учудващата честност на родния министър – политиката на Европейския съюз към образованието може да се събере в една дума – приватизация. Това, което обаче пропуска г-н Игнатов, е резултатът от тази политика. А той е повече от красноречив – все повече отпадащи от образователната система младежи, висока задлъжнялост на студентите, свиване на хуманитаристиката и т.нар. „нерентабилни специалности” и най-вече студентски бунтове срещу реформите (на много места успешни). От горепосочения цитат можем да приемем, че високите такси са следствие от следването на политиката на ЕС, към която, разбира се, българските управляващи нямат никаква критика, а я приемат за пътеводна светлина. Разликата между нас и Европа (засега) е липсата на силно масово студентско движение, противопоставящо се на антистудентската политика. Защо е антистудентска ли? Ами опитайте се да отговорите на въпроса какво печелят студентите от нея. Ето един конкретен пример:

Постоянно ни задават въпроса какво правим с медиците, които  завършват тук, а напускат страната, след като сме вложили в тях твърде много  средства. Ето, даваме възможност за споделено финансиране. Така тези, които  напускат страната, няма да бъдат чак толкова облагодетелствани, че са учили за  държавна сметка. Ако им се вдигнат таксите до 2/3, вече и държавната загуба не е  толкова голяма.

 Т.е., за да няма изтичане на висококвалифицирани за сметка на данъкоплатците кадри, ще спрем въобще да произвеждаме кадри. Защото 2/3 от издръжката на един медик е  4299 лв на година. За справка в Германия таксата за обучение по медицина варира от безплатно до 500 евро на семестър в зависимост от провинцията. Средният доход на гражданин на Р България за 2011 г. по данни на Евростат е 2230 евро или 4361 лв., или 363 лв на месец, или 11.9 лв на ден. И за да стане съвсем пълна картинката, изчислено е, че за нормално съществуване на човек на месец са необходими 528 лв доход .

Та питам аз кой загубен млад човечец ще предпочете да плаща 4300 лв тук вместо да не плаща в Германия? Дори най-родолюбивите, патриотични и обвързани с корените си младежи изправени пред такъв избор ще си плюят на петите. И кой печели от това? Не е ли по-логично да вземе да заработи здравната система, лекарите и медицинските работници да получават достойни заплати и да имат причина да останат да се развиват в България? Интересно, какво ще правим след 10 години (ако реформите продължават със същото качество и темпове) когато не останат лекари извън десетината частни клиники, които никой няма да може да си позволи. Отговорът е много прост – на никой от управляващите не му пука, защото а) той/тя ще живее в чужбина или б) той/тя ще има достатъчно пари да ходи в частна клиника за разлика от 90% от населението, за което дори плащането на здравни осигуровки се превръща в непосилна трудност. И това е само един малък пример за резултата от реформите.

Друг интересен цитат от интервюто поставя въпроса за целите на висшето образование според политиката на правителството:

Законът трябва да реши няколко наболели въпроса. Смятам, че  българският език трябва да стане задължителен в университетите. Поне в първи  курс всички студенти трябва да го учат като част от общото образование.

Сиреч средното образование нищо не струва, учениците даже не могат да пишат на официалния в държавата език, на който им се преподават почти всички предмети. 12 години в училище плюс задължителна предучилищна подготовка се оказват крайно недостатъчни за научаването на родния език на учениците. Това своеобразно признание за краха на реформата в средното образование може само да ни навежда на мисълта какво го чака висшето. И вместо да се лекува проблемът там, където е, управляващите решават да превърнат университета в институция за замазване на дупките в средното. Или ако трябва да обобщим – след 12 години училище си неграмотен, но ако си платиш достатъчно в университета ще те научат да пишеш. Тази постановка прилича на изнудване да влезеш да учиш вишу, за да можеш да си съставиш автобиография и евентуално да си намериш работа. Цялото удоволствие срещу подобаваща сума, разбира се. В този контекст идеално се вписва и бъдещата поправка в Проекта за ЗВО бакалавърската степен на обучение да е 3 години. В моята специалност средно на сесия имаме по 6 изпита за четири години бакалавър или общо 48 изпита. Вариантите стават 2 – изпитите стават по 8 на сесия или изпитите се намаляват с ¼. И в двата случая студентите губят от качеството на обучение. Тогава щом целта на реформата в образованието не е качество, каква е? За да си отговорим на този въпрос, трябва да се върнем малко назад във времето и да си спомним един от основните принципи на Болонския процес (програма за реформиране на Висшето образование в страните в Европа) – учене през целия живот. Срещу заплащане, разбира се.

Да обобщим още веднъж. 12 години в училище (+ една година предучилищна подготовка) не са достатъчни да се научиш да пишеш, затова срещу такса записваш 3 години бакалавър в университета, че да можеш грамотно да кандидатстваш за работа, а след това срещу по-голяма такса записваш магистратура за 2 години, за да може най-сетне да научиш нещо по избраната от теб специалност. Финансовата отсявка, разбира се, ще позволи на малцина да стигнат до там. За да разберем каква е целта на едно такова образование, трябва да си зададем въпроса кой печели от него. В нашия случай отговорът е болезнено лесен – ако нямаш пари за такси винаги можеш да изтеглиш кредит от добрите банки, на които държавата плати 80 млн лв., за да ти дават кредит.

А на нас какво ни остава? Аз предлагам да поискаме нещо съвсем конкретно – Игнатов и Дянков да платят с лихвите образованието си, та току виж се намерили пари за университетите.

Аржентинасо