Начало Раздели Младежта и образованието Писмо на преподавател до окупаторите

Писмо на преподавател до окупаторите

ПечатЕ-поща

su vxv verigi

Млади хора,
Пише ви преподавател от вашия университет, който не е съгласен окупацията на СУ да продължи, но който се надява, че при вас няма цензура, която да попречи на писмото да стигне поне до някои от вас.
Защо е важно студентите да са начело на борбата за морал в политиката – т.е. за нова политика и нови политици? Защото студентите трябва да са образованите и мислещите хора, които ще участват в бъдещия живот на страната ни.
Нека тогава да помислим – да оставим замалко настрана емоциите и силните желания. Какви са ЗАДАЧИТЕ на продължаването на окупацията? Да се чуят като в рупор исканията на честните хора? – Три седмици те се чуват, но най-силно се чуха в началото. Сега събитието на окупацията се превръща от гръмка новина във фон, на който се наслагват актуалните нови новини, включително за назряването на национал-социалистическа (!) партия в България. Освен това, исканията, които за съжаление не изпъкнаха като ясно оформени още в началото, когато приковахте вниманието на обществеността, сега се чуват много по-добре извън Университета – пред Парламента, където им е мястото.
Имате ли други задачи, освен тази да бъдете чути? Ако смятате, че окупацията на Университета – сграда и институция, която няма нищо общо с Парламента, ще разчувства нечии гузни съвести, които не могат да бъдат събудени от много по-пряко засягащите ги протести пред Парламента, -  това е наивно.
Сега да погледнем ПОСЛЕДИЦИТЕ, за които трябва да се мисли винаги, когато човек поема за постъпките си отговорност – забележете, че именно чувството за отговорност липсва най-много на нашите политици! Продължението на окупацията задълбочава конфронтацията между вас и вашите колеги, както студенти, така и преподаватели. Хората, които искат окупацията да бъде прекратена, са оценявани от вас като неприятели просто защото те виждат нещата по друг начин, те са инакомислещи. И то не защото не поддържат исканията на честните хора, които поддържате и вие, а защото мислят за последиците.
Как ще се уеднаквят нещата в процеса на обучение в СУ, когато го отблокирате? Сега някои от факултетите учат изцяло. От специалностите в Ректората едни от преподавателите имат занятия (водят ги дистанционно – представете си какво ще е качеството!, или в други сгради), а други – не. При това има преподаватели, които подкрепят окупацията, т.е. блокирането на учебния процес, но си вземат часовете. Други, като мен например, не подкрепят окупацията, но не могат да си водят часовете и излиза, че на практика я подкрепят. По някои предмети лекциите са в Ректората и не се провеждат, упражненията са на 4-ти блок и се провеждат. Създава се възможност след време да се каже, че занятията са били взети, а те да не са взети. Ще имаме ли през лятото ваканция, или всичко ще се измести назад и ще отучваме до дупка, и т.н. Това означава, че учебният процес през този семестър ще бъде подложен на хаос и сведен на допотопно ниво. Нали обаче трябва да имаме качествено и отговорно отношение към работата си? Нали това ни отличава от неморалните политици?
А ако се стигне до обявяване на нулева година? Това ще е във вреда на всички, но особено ще противопостави студентите от горните курсове на по-младите студенти. А ако в даден момент преподавателите спрат да получават заплатите си? Във връзка с парите – нямаше ли двоен стандарт в това, че смекчихте окупацията, за да си осигурите получаването на стипендии? Значи нещата, от които зависят парите ви, не трябва да се спират, а обучението трябва? Всъщност, на кого накривявате шапките с това, че спирате, при това частично и съвсем произволно, обучението? Та обучението ви засяга най-вече нас, преподавателите, и вас, студентите. Или чакате в обществото да се въдвори ред и хармония, за да започнете да учите така, както трябва? Кога точно ще стане това? Ако става дума за морала в политиката, ще трябва доста да почакаме, защото той идва бавно, при това в голяма степен ще трябва да го прокарвате самите вие, като завършите и навлезете в живота. Сигурни ли сте, че тогава ще проявявате нужното чувство за отговорност към обществото и ще си давате сметка за ПОСЛЕДИЦИТЕ от своите постъпки?
Не е ли по-добре да спрете дотук, за да не допринасяте за разединението и за конфронтирането между хора с еднакви възгледи? Защото това не е от полза именно за хората, които мислят за морала (не само в политиката) – за честните хора.

Доц.д-р Димка Савова, ФСлФ