Рейтинговата система

ПечатЕ-поща
Материалът е взет от форума ни. Може да следите как се развива дискусията тук .

 Съдържание:
1. Рейтинговата система в училищното образование
2.Рейтинговата система във висшето образование
3.Рейтинговата система като още една форма на приватизация на образованието

reitingova sistema





1.Рейтинговата система в училищното образование

 

Преди да започне да бъде прилагана по отношение на университетите, рейтинговата система беше въведена в училищата. Тя беше един от трите стълба на диференцираното заплащане, което въведе Министерството на образованието през лятото на 2007 г.:

 

„...Новата система за диференцирано заплащане ще бъде основана на три стълба:

...

3. Въвеждане на система за външна оценка на дейността на училището (рейтингова система), която би следвало да отчита оценка на знанията, уменията и компетентностите на учениците и други фактори като материална база, оборудване, квалификация на учителите, планиране, организация и управление на образователно-възпитателния процес и др. през учебната 2008/2009 година и определяне на допълнително възнаграждение в зависимост от съответното място на училището в рейтинг-скалата." http://bglog.net/Obrazovanie/14164

 

Резултатът беше налице още следващото лято:

 

- Между 300 и 350 училища бяха закрити в цялата страна;

- закриването им беше последвано от разпродаването на тяхното имущество и на земята под тях;

- затварянето на училищата доведе до съкращаването на между 3000 и 5000 учители, а също и на уволняването или принудителното пенсиониране на десетки директори - това беше отмъщението на българската държава за безпрецедентната 40-дневна учителска стачка от есента на 2007г.;

- пострадаха и учениците - 14 000 от тях останаха без възможност да продължат да се учат.

http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=68&Itemid=57

 

Рейтингова система в училищата се въвежда и в САЩ. Резултатите от нейното въвеждане анализира професорът по история от Нюйоркския университет Даян Равич в книгата си „Смъртта и животът на великата американска училищна система" (изд.2010). Тя отбелязва, че реформата в училищата не е нова тема, но същността на дебата се е променила: ако в предишните десетилетия се е обсъждало как да се подобрят условията в държавните училища чрез по-добра подготовка за учителите и по-голямо финансиране, в последните 10 години въпросът вече е: „Ще оцелее ли публичното образование, ще остане ли то достъпно за всички деца или ще се превърне в лотария, която ще дава достъп за едни, а за други не?". Този въпрос произхожда от новата държавна стратегия, която, разбира се, не може да бъде открито огласена, но която очевидно има следната логика: „Нашите държавни училища западат, учителите показват ниски резултати, учителските профсъюзи защитават слабите учители от уволнение, следователно, учителските профсъюзи трябва да се обезсилят или премахнат, слабите учители да се уволнят, а държавните училища да се превърнат в публично-частни (чартърни), което означава фактически да бъдат приватизирани".

 

Всичко започва с програмата на Буш „Нито едно дете да не остане отвън", приета като закон през 2002 г. Целта й е наглед благородна - да се създадат в училищата такива условия, че към 2014 г. всички ученици да имат отличен успех. Тези, които не се справят добре с поставената задача обаче са заплашени със сурови санкции. Това е формата, под която започва масовото съкращаване на „лошите учители", в много случаи за такива са набеждавани тези, които имат смелостта да си отстояват правата (което между другото доста напомня на случая с една уволнена пловдивска учителка през есента на 2010 г. - тук и тук )

Даян Равич твърди, че този закон означава „делегитимиране на публичното образование". За да обясни абсурдността му, тя го сравнява с една евентуална заповед за премахване на престъпността до 2014, като в градовете, където не се постигнат желаните резултати, полицаите да бъдат уволнени и заменени с доброволци.

През 2009 г. Обама налага нова програма в областта на училищното образование, която допълва тази на Буш. Става въпрос за програмата „Състезание към върха". В статията си „Obama's Race to the Top Will Not Improve Education"  http://www.huffingtonpost.com/diane-ravitch/obamas-race-to-the-top-wi_b_666598.html Даян Равич представя основните елементи на тази програма: оценяване на учителите спрямо резултатите на учениците от тестовите изпити; училищата, които постигат лоши резултати (като оценки на учениците) ще се превръщат в публично-частни или направо частни; също така в „слабите училища" ще бъдат уволнявани директорите и половината от учителския състав; отделните щати са насърчени да създават повече публично-частни училища. Фактически, става въпрос за приватизация на американските училища. Това между другото е и заветът на идеолога на „свободния пазар" Милтън Фридмън (виж филма „Шоковата доктрина" ). Вместо начини за засилване на държавното финансиране за образованието, държавата създава чудовищно странни условия за състезание между училищата за това кои от тях ще получат пари и кои - не.

Даян Равич отбелязва, че все по-малко ще се отделя време и внимание на изучаването на изкуства, история, чужди езици и физическо възпитание; вместо това все повече ще има търсене на начини да излъжеш, да измамиш наложената тестова проверовъчна система. Оценките в училище все повече ще са цел (от постигането на която зависи оцеляването на училището), а не средство за образование и възпитание на децата. Резултатите също го доказват: само 17 % от учениците показват по-добри резултати в чартърните училща; 37 % обаче показват по-лоши резултати. Интересно е, че в една от малкото статии, излезли на български за чартърните училища в САЩ (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2010/04/23/891933_chastnite_publichni_uchilishta/ ), е спестена втората цифра - че 37 % от децата показват по-лоши резултати в публично-частните училища и чисто манипулативно е оставена само първата - че 17 % от учениците имат по-високи резултати. В същата статия има и друга много интересна статистика: „От момента на въвеждане на Charter schools броят на децата, посещаващи традиционните публични училища във Вашингтон, е спаднал от 150 хил. на 44 хил. (тенденцията отчасти се дължи на изнасянето на много семейства в покрайнините на града и прехвърлянето им към частни училища)." - манипулативните обяснения няма как да спестят въпроса колко от тези 106 хил. напуснали държавната училищна система деца въобще продължават да се учат днес? Със сигурност не са всички и може би дори не и по-голямата част. Очевидно е, че благодарение на въведената рейтингова система в САЩ намалява броят не само на учещите се в държавни училища, но и броят на децата, ходещи въобще на училище... „Затварянето на публични училища не е стратегия за подобряване. Това е унищожение на социалните връзки" (Д.Равич) - лишени от правото на учене, хиляди деца се маргинализират, попадайки в различни анти-социални групи. Ето какъв е резултатът от „състезанието към върха" - американският вариант на рейтинговата система в училищното образование. Срещу нея водят борба 7 граждански организации в САЩ, обединени в „Национална кампания за право на учене" (http://blogs.edweek.org/edweek/campaign-k-12/2010/07/civil_rights_groups_call_for_n.html ). Те искат осигуряване на универсален достъп до училищно образование за всички деца във всички американски щати.

 

2.Рейтинговата система във висшето образование

  ne na platenoto obrazovanie 2
Ще кажете: в университета ще е по-различно, рейтинговата система ще помага на кандидат-студентите по-лесно да се ориентират в кое висше училище и в коя специалност да кандидатстват. Нищо подобно - кандидат-студентите и сега могат сравнително лесно да се ориентират (съобразно желанията и възможностите си) къде и за какво да кандидатстват. Всъщност, рейтинговата система е направена, за да определи отношението на държавата към висшите училища, а отношението на студентите към тях играе второстепенна роля, просто прах в очите. Това ясно личи от думите на образователния министър С. Игнатов и на програмния директор на института „Отворено общество" Боян Захариев. Техните мнения, изказани по време на официалното представяне на рейтинговата система на 4 ноември 2010 г. в хотел „Радисън" в София, са най-меродавни по простата причина, че рейтинговата система на университетите е разработена именно от МОМН и от институт „Отворено общество". Ето какво казват те:

 

„Програмният директор на института „Отворено общество" Боян Захариев посочи, че това е рейтингова система, а не рейтинг на висшите училища и представлява класация по професионални направления. Тя няма за цел да подреди висшите училища, както и да каже кое е най-доброто от тях в България, уточни Боян Захариев." http://www.webcafe.bg/id_369379732 

 

- т.е. тук става ясно какво НЕ е цел на рейтинговата система. А какво тогава Е?

 

„От средата на 2011 г. приоритетно ще бъдат увеличени средствата на „добрите" университети и намалени за тези, които произвеждат трайно безработни висшисти. Тенденцията е да престанем да плащаме на тези, които имат лоши резултати. Това заяви днес министърът на образованието Сергей Игнатов при представянето на рейтинговата система на висшите училища.

Намалението на субсидията ще става „стъпаловидно", първоначално с около 10%, заяви още Игнатов. Според него трябва да изравним стандартите на висшето образование с европейското. „Това е хранителна верига, която държавата издържа. На определени места това са специалности и катедри, от които няма полза. И за самия университет е по-добре сам да поеме грижата за преформатирането", каза още Игнатов." http://www.webcafe.bg/id_369379732

 

- разбира се, за казаното от Игнатов, не пише нищо на специално създадения сайт на МОМН, посветен на рейтинговата система: http://rsvu.mon.bg/ Но че точно това се крие зад тази нова образователна реформа - няма никакво съмнение. Това се потвърждава и от реакциите на засегнатите факултети, които скочиха „като ужилени". За тях е ясно, че в случая не става дума само за лоши оценки, но и за последващи финансови санкции (да, именно санкции!) от страна на държавата. В отчаяната си борба, буквално за оцеляване, засегнатите факултети засипаха с критики (без да излизат от рамките на добрия дипломатичен тон) разработената рейтингова система и начините за оценяване на факултетите, приложени в нея. Особено активни в критиките си бяха три факултета от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий", а именно Филологически, Педагогически и Богословски.

За Филологическия факултет на ВТУ излезе следното съобщение:

 

„Филологическият факултет на ВТУ изрази несъгласие с огласените за направление „Филология" резултати в рейтинговата система на ВУЗ-овете в България." http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=624071

 

По-нататък в съобщението може да се прочетат следните важни моменти:

 

„Според декана на Филологическия факултет рейтинговата система не дава пълна и обективна информация за качеството на учебния процес, за неговата материална и административна осигуреност, за научно-изследователския труд и престижа на научната ни общност, както и за реализацията на студентите, дипломирани във Филологическия факултет на ВТУ.

 

Социологическите проучвания от март до юни 2010 г., на които се базира изготвената рейтингова система, са с неясен характер по отношение на подбора на източниците на информация. В същото време при оформянето на оценката на Филологическия факултет не е използвана обективната информация от Атестационната комисия, която оценява развитието на преподавателския състав, на Комисията по управление на качеството, която пък разполага с информация за подготовка на преподавателите, се казва в становището, подписано от декана на филолозите доц. д-р Багрелия Борисова. Тя и нейните колеги са оборили статистиката, включена в рейтинговата система, точка по точка, за да докажат, че оценката на направление „Филология" е недостойно ниска."

 

Очевидно заплашени от закриване, филолозите от ВТУ подчертават значимостта на своя факултет за развитието на висшето образование в България:

 

„Филологическият факултет във Велико Търново е вторият създаден в страната след Филологическия факултет на Софийския университет. Този факт сам по себе си говори за дълго, устойчиво и постъпателно развитие на образователни концепции, на преподавателски състав, материална и библиотечна база, на научен потенциал и международен образователен и научен обмен, посочва доц. Борисова. Ръководеният от нея факултет осъществява чуждоезиково обучение по 19 езика.

 

Освен това има най-богата материална база за страната в сферата на филологическото образование. Това звено разполага с 15 чуждестранни библиотечно-информационни центрове, с актуализиращ се периодично библиотечен фонд и с техника, активно използвани за научни и образователни цели. Общата стойност на тези центрове е около 900 000 лв., те са с площ около 1000 кв.м и имат 60 000 тома специализирана литература.

 

Студентите на факултета имат възможност за обучение в чуждестранни университети и това е базирано на 40-те договора, които ВУЗ-ът ни е сключил със сродни висши училища в целия свят.

 

Академичната общност на Филологическия факултет е неприятно изненадана от нулевия рейтинг по критерий „публикации", при положение, че на последната акредитация Филологическият факултет е отчел близо 700 статии в наши и чуждестранни списания и 135 участия на преподаватели в издателски бордове на научни издания в страната и чужбина."

 

- дори само тези данни карат всеки човек да се запита: възможно ли е държавата да твърди в лицето на своя образователен министър, че от такъв факултет „няма полза"? А има ли полза от такъв образователен министър и от такава рейтингова система, която възнамерява да спира финансирането, а това значи - и да ликвидира, по такъв безпардонен начин цели факултети??

 

Ето и мнението на Педагогическия факултет на ВТУ (цялото становище може да се прочете на адрес: http://www.uni-vt.bg/pages/4532/uplft/STANOVISHTE.pdf )

 

„Подробното запознаване с публикуваната рейтинговата система предизвика безпокойство сред академичния състав на направление „Педагогика" към Педагогически факултет на Великотърновския университет.

Ние категорично възразяваме срещу посочените позиции в рейтинговата система, тъй като се забелязва тенденционно завишаване в оценките на някои професионални направления на висши училища и неоснователно занижаване на други.

Специалностите от направление „Педагогика" към Педагогически факултет на Великотърновския университет вече 25 години подготвят високо квалифицирани кадри за образователните и социалните институции и за престижа им може да се съди от практическата реализация на студентите като учители и социални педагози в цялата страна (предпочетания на работодатели - 3 място, за престиж сред работодатели - 3 място, обществено мнение - 2 място и т.н.)."

 

      По-нататък, сред изброените възражения, са следните две:

     

           „2. Не са достатъчно разбираеми стойностите, определени за отделните показатели, които формират общата рейтингова оценка.

          3.Не става ясно как са набирани данните по критериите, които са определени, т. е. доколко получената информация е обективна и обхватна (позоваване на официална документация) и каква значимост се отдава на субективните мнения (анкетни проучвания). Напълно разбираемо е, че мненията на студенти, преподаватели, специалисти, работодатели могат да бъдат твърде субективни и това да води до оценки, които не са релевантни на действителното състояние на нещата."

 

           В заключение се казва следното:

 

 

     „Въз основа на направения анализ можем да отбележим следното:

     - учудва ни фактът, че независимо от високите позиции, които могат да се посочат за направление „Педагогика" при ВТУ, други университети, които имат по-ниски стойности от посочените, са определен с по-предни рейтингови позиции при обобщенията. Това, означава, че тежестта на различните критерии е твърде условна, което се отразява на крайната оценка;

-           много от посочените данни в рейтинговата система будят съмнения за достоверност и това ни насочва към убеждението, че субективният фактор е бил водещ при определяне и оценяване на редица критерии;

-           според нас към рейтингова класификация е подходено сравнително непрофесионално.

Всичко това ни дава основание да възразим срещу мястото на направление „Педагогика" при ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий" в рейтинга на висшите училища в България.

Декан на Педагогически факултет: /доц. д-р Ж. Карапенчев/"

      Най-подробно и изчерпателно е становището на Православния богословски факултет на ВТУ (http://www.uni-vt.bg/1/?zid=23&page=4491 )

      В първата част на своето становище ПБФ на ВТУ излага своите принципни съображения спрямо рейтинговата система:

      Разработената от социологическата агенция рейтингова система на университетите и научните направления страда от редица слабости, свързани с нейните предпоставки, методологията и обективността на използваните данни. Вследствие на това системата дава възможност за тенденциозно поднасяне на данни и манипулиране на резултатите в отделните индикатори, а оттам и на цялостната рейтингова класация на отделните университети и професионални направления. Слабостите на рейтинговата система могат да бъдат обобщени в няколко основни пункта:

1/ Представената рейтингова система обезсмисля системата за оценяване и акредитация на НАОА. Оценката на НАОА за институционалната и програмната акредитация на отделните ВУЗ-ове и професионални направления се подменя със система за оценяване, в резултат от социологическо проучване на частна агенция, която няма нужните компетенции да оценява качеството на образование, резултатите от научно-изследователската дейност и останалите специфични за сферата на висшето образование дейности. ... Вместо да мотивира, новата оценъчна система, приложена според настоящите „критерии" демотивира академическия състав.

2/ Рейтинговата система за класация на университетите и професионалните направления е направена по методология, която не може да осигури цялостна и обективна информация за показателите на отделните индикатори. При формирането на оценките за отделните индикатори са пренебрегнати следните важни източници на обективна информация: а) докладите за институционална и програмна акредитация на ВУЗ-овете и професионалните направления; б) докладите при различни международни одити за научно-изследователската дейност в отделните професионални направления; в) проучванията за получаване на международни сертификати за качеството на обучението по системата ISO и др. Тези пропуски показват необективност на данните и некомпетентност на извършващите проучването. Пропуските водят до непълнота и необективност на информацията, въз основа на която се дават оценки по отделните индикатори от рейтинговата система.

3/ В много от показателите на отделните индикатори са посочени разлики, които влизат в границите на т. нар. статистическа грешка. ... Недопустимо е рейтингова система, която е изградена върху такава методология, да бъде фактор при определянето на политика в областта на висшето образование и при неговото финансиране."

Втората част от становището на ПБФ на ВТУ е анализ на класацията за научно направление „Религия и теология". Направен е подробен преглед на всички критерии, влизащи в оценяването на рейтинговата система. Тук ключовите критики са необективност и тенденциозност в оценката за професионално направление Религия и теология в ПБФ на ВТУ в сравнение с оценките за други звена и използването на непълни данни и тенденциозното им използване при формирането на общата оценка за професионално направление Религия и теология.

Първият критерий е „Учебен процес", който включва различни индикатори. Ето забележките по някои от тях:

Оценката на теоретичната подготовка на преподавателите в съответните звена не се основава върху ясна методология и критерии, а изразява субективното мнение на студентите (вж. описанието на индикатор 1.2). Критерий за нея могат да бъдат квалификацията на преподавателския състав, публикациите в утвърдени национални научни издания в страната и чужбина, както и международното научно сътрудничество. Данните от докладите за програмна акредитация на различните звена отразяват несравнимо по-високите резултати на ПБФ в сравнение с тези в Пловдив и Шумен."

„Изкуствено е завишена оценката на индикатора за актуалност на преподаването (инд. 1.5) в звената в Пловдив и Шумен, което е резултат от субективността при социологическото проучване сред студентите. Обективната оценка може да се основава на прегледа на учебните планове в съответните звена, от научните специализации на преподавателския състав за отчетния период, от оценката на научните публикации и изяви на преподавателския състав в научната общност у нас и в чужбина. Оценяването на преподаването е извършено на базата на социологически анкети (вж. описанието на инд. 1.7) , което винаги остава субективно и не взема предвид стандартизираните процедури за анкетиране на студентите в рамките на системата за управление на качеството в съответния ВУЗ."

„Забелязва се необективност и тенденциозност при оценяването на групата индикатори относно преподавателския състав в звената в Пловдив и Шумен (вж. инд. 1.10-1.12). В класацията се посочва липса на информация относно щатните и хабилитираните преподаватели по специалността в звеното в Пловдив, което е тенденциозно. Наличието на обективна информация несъмнено би довело до рязко понижаване на оценката за звеното в Пловдив по този индикатор. Съпоставянето на различните показатели в този индикатор води до заключението, че теоретичната подготовка, актуалността и качеството на преподаване са на по-високо равнище в звена, където преподавателският състав е с по-ниска квалификация (вж. данните в инд. 1.12) и разполага с по-малък брой хабилитирани преподаватели."

„Тенденциозността на оценката се вижда и при индикатор 1.13 (чуждестранни студенти), където звената в Пловдив и Шумен са оценени с положителна оценка (съответно 1, 13 и 0, 83), при условие че там не се обучава нито един чуждестранен студент."

Вторият критерий - това е осигуряването на учебния процес. Тук е обърнато специално внимание на тенденциозността при оценяването на индикатора материална база:

„Ниската оценка (4,95), която рейтинговата система дава на ВТУ в индикатора „материална база" (вж. описанието на инд. 2.1.), е изцяло субективна и подменя оценката, дадена при акредитацията на ВТУ от НАОА. Освен че ползва базата на ВТУ, Православният богословски факултет разполага с добре оборудвана самостоятелна библиотека и библиотечно-информационен център по съвместен проект с фондация „Покров богородичен", каквито звената в Пловдив и Шумен (с оценки съответно 5,30 и 5,30) нямат. Освен това ПБФ разполага с електронен абонамент на "J Store", както и със специализирани библиотечни фондове и софтуер, осигурени по различни научно-изследователски проекти, което не се взема предвид при формиране на оценката. От тази гледна точка звената в Пловдив и Шумен, които нямат самостоятелни библиотеки и специализирани библиотечни фондове, имат тенденциозно завишена оценка (съответно 5,10 и 5,60). Всички тези данни са отразени в доклада за програмна акредитация на професионалното направление, но очевидно не са взети под внимание при оценяването на индикатори 2.4-2.6."

Третият критерий - това е научно-изследователският процес. На критика са подложени оценките за броя на публикациите, за международния научен обмен, за обучението на докторанти и др.:

„В рейтинговата система са представени недостоверни данни за публикациите в списания на преподавателите от професионално направление Религия и теология във ВТУ. Използването на международната база данни SCOPUS (което остава единствен източник при проучването) не е представително за научните публикации в областта на теологията (както и на философията напр.). В отчетите за програмната акредитация и за международните одити на професионално направление Религия и теология в ПБФ на ВТУ са представени обективни данни за публикациите на преподавателите (97 бр. в научни списания и сборници в страната и чужбина, включително и реферирани). Тези данни не са взети предвид при формирането на оценката по този показател (за ПБФ - коефициент 0, 00). При оценяването по този индикатор не са използвани данните и оценката, дадена от НАОА и международните одити за научно-изследователската дейност на научното направление. Данните в индикатора брой издадени книги на преподавател (инд. 3.2.) не са анализирани обективно, което позволява тяхното манипулиране. Библиографската справка на публикуваните заглавия показва, че много от книгите на преподаватели в звената в Пловдив и Шумен не са научни изследвания или учебни помагала в областта на богословието, а имат популярен и публицистичен характер."

„В рейтинговата система липсва и обективна информация и оценка за международния научен обмен (инд. 3.6), в който ПБФ участва изключително активно (Подробни данни в това отношение са представени в доклада за програмна акредитация на професионалното направление). ПБФ има редица договори по програмите за студентска мобилност Еразъм (Атина, Букурещ, Грац, и т.н.), а преподаватели от факултета участват в международни експертни групи и научни организации, както и в ред. колегии на международни научни издания. В този смисъл оценката за професионалното направление във ВТУ по този индикатор (0,00) е напълно несъстоятелна."

„Оценката в рейтинговата система за обучение на докторанти в професионалното направление (инд. 3.12) не отговаря на фактическото състояние по този показател, тъй като в ПБФ се осъществява такова обучение. Положителната оценка за обучението на докторанти в един университет по никакъв начин не гарантира качественото обучение в ОНС Доктор в отделното обучаващо звено. Пример за това е високата оценка, която получава звеното в Пловдив, при условие, че там не се обучава нито един докторант в професионално направление Религия и теология. В този смисъл са спорни и необективни данните в индикатора 3.14 за Съотношение преподаватели/докторанти, въз основа на които се формира оценката по този показател за звената в Пловдив и Шумен."

По отношение на критерия социално-битови условия е написано следното:

„В рейтинговата система не е посочена информация за много добрите условия в студентските общежития на ВТУ, които се ползват от студентите в професионално направление Религия и теология (вж. оценката на инд. 4.2). В случая тенденциозността на оценката се потвърждава от факта, че се оценява удовлетвореността от студентските общежития (инд. 4.3) без да има информация за тяхното състояние. Това доказва необективността и тенденциозността на оценката по този индикатор, която е във вреда на професионалното направление във ВТУ."

Петият критерий - „престиж" - е може би най-субективен и съответно - спорен. ПБФ изтъкват това:

„В рейтинговата класация се оценява престижа на професионалното направление сред студентите, преподавателите и обществото по изцяло субективни критерии (вж. описанието на индикатори 5.2-5.4). ... Данните за участието на преподаватели от професионалното направление във ВТУ в различни експертни групи, комисии, обществени организации, както и медийното им присъствие не са взети като компонент при формирането на тези оценки."

Критерият „реализация" също предизвиква основателно недоволство:

„В рейтинговата система не е посочена методиката за проучване на осигурителния доход на завършилите професионално направление Религия и теология. Посочените нива на осигурителен доход не могат да бъдат обективен критерий за успешността на реализацията на завършилите специалността. Високият осигурителен доход на лица, обучавани като задочни студенти (какъвто е примерът с филиала в Кърджали, чийто данни се използват, за да се формира оценката по този показател за звеното в Пловдив - 1012,24 лв.), по никакъв начин не може да служи като критерий за успешна реализация на завършилите специалността в съответното звено. Освен това данните за нивото на осигурителния доход и за процента безработица (вж. инд. 6.1 и 6.2) сред завършилите не са съобразени с показателите за общото ниво на безработицата в отделните региони и за структурата на трудовия пазар. Това доказва слабост в методологията на проведеното проучване и позволява тенденциозност при използването на получените данни. Посочената в рейтинговата система оценка за мотивацията на завършилите професионалното направление (инд. 6.4) остава винаги субективна и не може да служи като определящ критерий при съставянето на класации. Данните за предпочитанията на работодателите (инд. 6.6), относно професионално направление Религия и теология не могат да бъдат представителни, поради липсата на ясно структуриран трудов пазар и поради факта, че завършилите специалността работят в много различни сфери на обществения живот."

В заключение, като изводи от своя критичен доклад, богословите са записали:

„Анализът на шестте групи индикатори доказва, че рейтинговата система не представя коректна информация и не дава обективна представа за класацията на професионално направление Религия и теология в различните университети. Данните в системата остават субективни и непълни и могат да служат за правенето на тенденциозни оценки и дори да бъдат манипулирани с цел фаворизирането на отделни образователни звена."

На Запад също се отбелязват негативите от въвеждането на рейтинговата система. В Англия, където бяха едни от най-големите студентски протести през последните месеци, освен крайната цел, за която се борят колегите - безплатно образование за всички (виж тук ) се води и борба именно против въвеждането на своеобразната рейтингова система, препоръките за която са зададени в небеизвестния доклад „Браун". За него беше публикуван във вестник „Сега" преводен материал от „Ню Йорк таймс" - „Кога образованието се превърна от общо благо в частна инвестиция" (виж тук ). Автор на статията е Стенли Фиш, „един от най-известните академици и мислители на САЩ. Преподавал е литература и право в редица американски университети - „Бъркли", „Джон Хопкинс", „Дюк". Автор е на 11 книги, превеждан е включително и на български.". Неговата критика срещу доклада „Браун" фактически е и критика срещу рейтинговата система, независимо дали се въвежда в България или в Англия, независимо дали се прилага в училищата или в университетите:

„...Тази възможност - да прекрачиш прага на свят, който иначе би бил недостъпен за теб поради произход и финансови ограничения, очевидно ще става все по-рядка в съвременния свят, не само в Англия. Особено като се имат предвид препоръките на доклада „Браун", горещо прегърнати от правителството (независим преглед на системата за финансиране на висшето образование във Великобритания под егидата на лорд Браун, върху който се основават промените, предизвикали масовите студентски протести - http://www.bis.gov.uk/assets/biscore/corporate/docs/s/10-1208-securing-sustainable-higher-education-browne-report.pdf ).

Риториката в доклада е добронамерена на пръв поглед. Ключовата фраза тук е „избор на студента": „Нашите предложения поставят студентите в сърцето на системата". „Нашите препоръки... се основават на принципа да дадат възможност за информиран избор какво и къде да се учи". „Студентите най-добре знаят какво искат да получат от висшето образование".

Очевидният аргумент срещу тази последна декларация е: „Не, не знаят. Именно знанието се предполага да дойде в резултат на образованието. Ако студентите го притежават още в началото, няма да има смисъл от никакви курсове и програми". Този аргумент обаче е изцяло извън основната теза на доклада - че целта на висшето образование е да се извлекат пари. Идеята на лорд Браун е вместо сегашните блокови грантове към университетите (които след това могат да ги разпределят както преценят за добре) правителството да подкрепя висшето образование с директни парични суми към приетите студенти, а след това те да дават с чека си вот за курса, в който инвестират.

Да, „инвестират" е правилната дума, защото цената на курсовете ще се индексира с вероятността за финансови облаги нататък по веригата. Така „ключовото предимство" тук ще бъде дали определен курс гарантира „по-висок шанс за наемане на работа" и студентите ще са принудени „да плащат повече" за програми само „ако те водят доказано до по-високи доходи" (тук се получава едно ехо, несъмнено нетърсено, от липсващата стойност в доклада - стойността на висшето образование).

Резултатът - впрочем приветстван от авторите на доклада, ще бъде, че курсовете с високи шансове за реализация ще процъфтяват, докато другите ще изчезнат. Същото се отнася и до самите висши училища, които също или ще погинат, или ще се радват на разцвет според възможността си да се адаптират към търсенето на студентите потребители. „Институциите на висшето образование ще трябва да убедят студентите, че исканите такси ще имат възвръщаемост". (Адаптирай се или умри.)

Няма нужда да се казва, че при тази схема изкуствата и хуманитарните специалности (както и повечето социални науки) ще бъдат големите губещи: моделът на рационалния икономически избор (като противовес на образователния избор) не насърчава инвестицията в средновековна алегория, съвременна поезия или гръцка история.

Докладът „Браун" обаче не оставя нещата просто ей така, на случайността. Притеснени, че студентите може да изберат да инвестират погрешно и следователно да заплашат жизнеността на „приоритетните" програми на обучение - наука, технологии, клинична медицина и медицински грижи - докладът препоръчва „допълнителни, целенасочени инвестиции във въпросните програми".

Доверието в избора на потребителя като средство за идентифициране на стойност ще бъде заменено (човек даже би казал „отслабено") от държавна субсидия, която ще гарантира подкрепа за правилните ценности - технологични и научни, за сметка на ценности, асоциирани с изкуството, литературата, философията, историята, антропологията, политическите науки. Нещо повече, строг контрол ще следи университетите да инвестират там, където трябва, а не да харчат за „забавления"..." - лесно е да се видят приликите между тази философия на доклада „Браун" и философията на министър Игнатов за приоритетно финансиране на „добрите" университети с „правилните" факултети за сметка на „лошите" университети, с факултети и специалности от които „няма полза". Рейтинговата система фактически ще се използва за „легитимно" пресяване на факултети и специалности, за да не бият толкова на очи действителните намерения и интереси на стоящите зад тази пресявка лица, групи и организации.

           

3.Рейтинговата система като още една форма на приватизация на образованието
obrazovanie na kakva cena             Най-важното, което може да се окаже в заключение за рейтинговата система, е, че тя е още едно проявление, още един способ за приватизацията на образованието. Защото, няма никакво съмнение - всеки закрит държавен факултет, всяка закрита държавна специалност, ще бъде заменена (в най-добрия случай - защото може да не бъде заменена и от нищо, ако въобще е „нерентабилна") от частна такава. Закриваме педагогическия факултет във ВТУ? Голяма работа, ходете да учите същото (стига, разбира се да имате пари!) в НБУ! Ето това е логиката!

Същевременно, други такива форми на приватизация на образованието (които също заслужават специални материали) са т. нар. „финансова автономия на университетите", покачването на таксите, намаляването на държавната издръжка, т.нар. „студентско кредитиране" и т.н.

А каква е целта на приватизацията? Целта на приватизацията е, от една страна държавата да се отдръпне от финансирането на образователния процес, а, от друга - частни лица и компании (и преди всичко частните банки) да заемат мястото на държавата. Банките, разбира се, не се намесват в образованието с благородни намерения; те го правят (както и всяка друга тяхна инвестиция) с цел печалба - преценили са, че от образованието може да се печели и се намесват единствено и само заради това.

            Повече за същността на приватизацията в образованието може да се научи от статията на проф.Уенди Браун, преподавателка по политически науки в университета Бъркли, Калифорния. В речта си „Десет аргумента срещу приватизацията на Калифорнийския университет" (виж тук ), сред изброените от нея характерни негативни последици от приватизацията , са следните две:

            „Приватизацията означава ограничаване на академичната свобода на много нива. От стесняване на пространството за въображение и иновации в резултат на натиска да се кандидатства, за да се получава корпоративно финансиране, до това буквално да бъдат накарани да замлъкнат факултети, които пречат на привличането на големи частни донори. И нищо не илюстрира последното по-плашещо от един мъничък инцидент отпреди няколко години по време на споровете около Института за енергия и бионауки на Бритиш Петролиъм, когато нашият ректор, официално доста горещ привърженик на академичната свобода, неофициално предупреди смел млад учен от областта на точните науки, че ако упорства в своите възражения срещу сделката с Бритиш Петролиъм, това ще го дискредитира и ще навреди на неговото бъдеще."

           Приватизацията означава отдръпване от всички публични ценности и публични проблеми. Например Университетът в Орегон се обвърза с агенция за контрол, която просто наблюдаваше отблизо трудовите условия в американските компании, опериращи в третия свят, а всъщност най-вече се интересуваше от формите на тежък полулегален и детски труд. Но президентът на Найки тихо оттегли дарението си от 30 милиона долара за университета в Орегон. Тази история има много вариации и повторения в последните години. Колкото повече научните и особено медицинските изследвания се финансират от корпорации, толкова по-видимо намаляват стимулите за изследвания, които обслужват обществени интереси. Да вземем като пример Медицинския факултет на Харвардския университет. Понастоящем той има три професури, финансирани от водещи производители на сънотворни лекарства, и, разбира се, нито една, ориентирана към разрушителните ефекти на маларията или СПИН-а в третия свят. Тази история също се повтаря отново и отново."

            Приватизацията означава още много неща. Но, може би най-важното, до което тя води и над което трябва да се замисли човек, това е т.нар. „ОБРАЗОВАТЕЛНА СЕГРЕГАЦИЯ" или апартейд в образованието, много добре представено като явление в статията на Иван Аладжов „Голямата разпродажба: Висшето образование" (виж тук ):

            Не е необходимо да притежаваме особена фантазия, за да си представим, какви ще са последствията от такава една неолиберална приватизационна „реформа" и на образованието в България. За голям брой българи то ще се превърне в по-нискокачествена стока с недостъпна цена. Но най-лошото от подобна приватизация е, че независимо от повтаряния до втръсване мит за равния шанс, който пазарната икономика предлага на всички, в обществото ще се въдвори образователен апартейд за младите хора от незаможни семейства. Защото равният шанс в този свят на парите при различни финансови възможности е абсурд, тиражиран за заблуда на наивните."

            Ако познаваме стратегията на държавата по отношение на образованието (а тя без съмнение днес е: приватизация на образованието), ще ни бъде лесно да разкриваме тактическите прийоми (например въвеждане на рейтингова система), чрез които се правят постоянни опити да се прокарва тази стратегия. Борбата срещу рейтинговата система е борба против приватизацията на образованието.  
Дефол