Начало Раздели Младежта и образованието Студентите в Англия: Защо искаме „безплатно образование” за всички

Студентите в Англия: Защо искаме „безплатно образование” за всички

ПечатЕ-поща
Защо искаме „безплатно образование” за всички

Правителството уверява, че безплатното образование за всички студенти е нереалистично и дори несправедливо; лидерите на Националния студентски съвет (НСС) подкрепят плащането на такси за следване. „Националната кампания против орязванията и таксите” (НКПОТ) с гордост иска безплатно образование за всички. Подготвихме този материал с цел да подпомогнем активистите в отстояването на искането за безплатно образование и в разобличаването на лъжите на шефовете и тяхното правителство за „нуждата” от орязване на парите за обществени услуги и за по-високи такси за следване.

***
студентски протест в Англия

Какво имаме предвид под безплатно образование?

В това общество, очевидно, никоя услуга не е в действителност „безплатна”. Въпросът е кой да плаща? Ние сме за премахването на всички такси, така че образованието да е безплатно да всички, които се обучават. Това означава да няма под никаква форма заплащане от страна на студентите преди или след обучението им; парите за таксите трябва да се осигурят от общото данъчно облагане, така че всеки студент да получи необходимите условия за обучение и живот.

Имайки предвид огромните орязвания, не е ли нереалистично (да се иска безплатно образование за всички)?

Ние не искаме безплатното образование да се осигури с пари от орязвания в бюджета на други обществени сфери. Ние се противопоставяме на всички орязвания на парите за обществени услуги (но спирането на орязванията само по себе си не ни удовлетворява, ние искаме да отидем много по-напред в исканията си); всъщност ние искаме не по-малко, а повече пари за образование и за другите обществени услуги.
студентски протест

Но парите ги няма!

Няма ги къде? Според „Сънди таймс” през 2009-2010 г. 1000-та най-богати хора и семейства в Британия са увеличили богатството си със 77 млрд. паунда, достигайки обща сума от 335 млрд.паунда. Също така, директорите на 100 най-големи английски корпорации са увеличили доходите си с 55 % през последната година. При това тези две групи съвсем не обхващат всички богати хора в Британия! През последните 30 години делът от националния доход, отиващ при богатите, систематично нараства. През 1976 г. най-бедните 50 % от британското население притежаваше 12 % от богатството на страната; през 2003 г. – само 1 %. През същия период, най-богатият 0.01% от населението има повишение на доходите в размер на 500 %. Домакинствата на лицата от най-богатия 1 % разполагат със средно състояние от 2.6 млн. паунда; лицата от най-бедните 10 % - средно с 8.800 паунда.
Може да приведем още много страници с подобни статистически данни. Причината за всичко това е, че след 1979 г. имаме десни консервативни правителства, които си бяха поставили за цел да смажат работническата класа и бедните въобще за сметка на богатите – и също така лейбъристки правителства, които не направиха нищо, за да преобърнат тази тенденция. Днес, още веднъж мнозинството хора са заставени да плащат чрез орязванията – и чрез по-високи такси за следване. Докато богатите и правителството, което им служи, казва, че „ние” не може да си позволим еди какво си, те наистина имат предвид, че не могат да си го позволят, ако искат да запазят своите печалби.

Каква е алтернативата?

Ако имахме правителство, което наистина да иска да се справи с кризата, по „справедлив” начин, то щеше – най-малкото – да увеличи данъкът върху огромното натрупано състояние на богатите, на едрия бизнес и на банките. (През 1979 г. нивото на облагане на най-високите доходи достигаше 83 %, а корпоративният данък беше 52 %; днес тези цифри са съответно 50 % и 28 % с тенденция да продължат да падат.) Би могло също така да изхвърли ракетите Трайдънт и да ореже парите за военни цели, заплатите на шефовете в публичния сектор, за т.нар. публично-частно партньорство, и за тъпчещите се с богатство консултанти-мениджъри – вместо да орязва работни места и пари за обществени услуги.

Добре, значи има много пари в обществото, но студентите ли са тези, които наистина най-много ги заслужават? А останалите публични сектори?

Това е аргументът, използван от лейбъристите, за да оправдаят въвеждането на таксите за следване през 1998 г. Това е хлъзгав наклон, който няма дъно. Да кажем, че колежанското образование е по-важно от висшето образование. Но какво правим тогава с гимназиалното образование? А с основното? А не е ли здравеопазването по-важно от училищата? А пенсионерите? Защо правителството да не въведе такси – които да се плащат впоследствие, както таксата за завършване, която Националният студентски съвет защитава – за тези, които се лекуват в болници или пък за пожарната? Или поне такси за гимназиите – в крайна сметка те съществуват в много страни!
Някои консерватори могат да се надяват да направят точно това, но те са наясно, че вече не могат да извършат това безнаказано. Правителството иска да ореже парите за всички услуги, но започва с тези, които на вид имат най-слаба обществена подкрепа. Нека не ги улесняваме!
Ако приемем тази политика на „разделяй и владей”, при която една група потребители или работници приемат орязванията – това ще отслаби, няма да засили всяка една от кампаниите и ще означава орязвания във всички сфери за дълго време. Алтернативата е да искаме и да се борим за средствата, които са ни необходими – ресурси, които, както вече обяснихме, съществуват в изобилие, но са притежавани и контролирани от неточните хора.


Как може да сме против таксите, когато се орязват парите за преподавателите?


„Браун ревю” („независимо изследване”, направено през 2009 г. относно бъдещето на висшето образование в Англия – бел.прев.) предлага едновременно вдигането на горницата на таксите за следване и огромно – 80 %! – орязване на преподавателския бюджет. Това не е случайно съвпадение! Бюджетът за висше образование е поставян под все по-голям и по-голям натиск през периода от въвеждането и покачването на таксите – това не е изненада, тъй като една от целите на въвеждането на такси за следване беше именно да се започне приватизация на университетската система в Британия.
Единственият начин да се измъкнем от лапите на тази деструктивна логика, е да поискаме премахването на таксите и да направим възможно отново висшето образование като публична услуга да се субсидира от парите на обществото. Същото важи и за таксите в колежите.

Но защо толкова много хора стават студенти?

А защо не? Университетът традиционно е предназначен за децата на богатите. Едно от малкото хубави неща, които направиха лейбъристите, беше масовизирането на висшето образование. За жалост, те го направиха по евтиния начин, с намаляване на държавните субсидии, с въвеждане на такси, с двустепенна система и с приватизация. Но защо трябва само елитът да се ползва от правото на висше образование? Нима любознателността – правото да научиш повече за света, да разшириш светогледа си, да изпиташ насладата да вършиш това с връстниците си – не е нещо добро и напълно естествено желание на много хора?
Защитниците на таксите влизат в противоречие със самите себе си. Те смятат, че има твърде много студенти, за да е възможно да има безплатно образование, но също така – че безплатното образование би означавало работническата класа да плаща обучението на децата от „средната класа” (този термин се използва твърде не на място – всъщност, под него се имат предвид именно богатите). Всеки, който е сериозно загрижен от този въпрос, ще защити таксите за богатите, така че те да могат да плащат за всеки, който иска да се учи в университета!

Да приемем, че сме заплашени от неограничени по големината на своя размер такси, значи ли това да ограничаваме нашите искания?

Това е същият подход, който доведе до въвеждането на таксите за следване през 1998 г. и тяхното нарастване през 2004 г. Ако Националният студентски съвет беше се вслушал в „Кампанията за безплатно образование”, която съществуваше тогава, ако се беше присъединил към искането за безплатно образование и ако беше организирал огромна кампания в подкрепа на това искане, правителството нямаше да може да извърши това, което направи. Най-вероятно таксите никога нямаше да бъдат въведени; или поне нямаше да се изправим пред заплахата на осъществяването на препоръките на „Браун ревю”.
Разбира се, непосредствената цел днес е да се спре именно приложението на препоръките на „Браун ревю” и по-специално – вдигането на горницата на таксите за следване. Но ако приемем по-малкото зло и стесним нашите цели до един минимум, ние никога няма да можем да спрем процеса на навлизането на пазара в образователната система.

Но правителството беше избрано от хората. Сега то решава.

Всъщност, подкрепата за правителството е доста съмнителна – особено в този случай, тъй като либерал-демократите (коалиционният партньор на консерваторите в правителството – бел.прев.) бяха обещали, че ще се противопоставят на таксите (печелейки по този начин гласовете на стотици хиляди студенти), преди да предадат собственото си обещание. Освен това, изборният резултат не е гаранция, че впоследствие съставеното правителство на мнозинството действително ще служи на мнозинството и ще отстоява обществения интерес! Във всеки случай, демокрацията не означава да си избереш диктатура, която впоследствие да си прави, какво си поиска. Ние имаме право да се борим в защита на нашето образование, услуги и работни места, и точно това е, което смятаме да направим.

Можем ли да победим?

Единственото нещо, което може да накара властите да се отклонят от политическия курс, е страхът. Преди изборите Ник Клег изказа своите опасения от „гръцки тип вълнения” в Британия. А сега имаме още по-добър модел на студентски и работнически „вълнения”: огромните стачки и протести срещу орязванията във Франция. Ние също имаме нужда от радикална съпротива; сред студентите съпротивата започна, има перспектива да започне и съпротива на работниците. Участвайте и спомогнете тази съпротива да стане по-силна!





Статията е преведена от:
http://anticuts.com/2010/12/30/why-we-demand-free-education-for-all/