Начало Раздели Младежта и образованието Субектът се контролира от камери

Субектът се контролира от камери

ПечатЕ-поща

„Невинен сте, но това не е ваша заслуга. Това е наш пропуск.”

Наблюдението е контрол. Камерите не са средство за осигуряване на безопасност, те са средство за контрол. Когато говорят за сигурност, защитниците на камерите имат предвид не вашата сигурност, а тяхната, защото за тях вие сте опасността. Идеята за постоянно наблюдение като средство за осигуряване на подчинение е гениалната идея за затвор. Всезнаещото око на Panopticon е затворът, който осигурява подчинение чрез страх от всевиждащия пазач. В такъв затвор искат да превърнат и улиците, училищата и университетите и цялото публично пространство. 

  „Възпиращият ефект” на камерите не е в предотвратяването на престъпления. Не е известен още случай на престъпник, който да е станал примерен гражданин, защото има камери. Наблюдението води до пораждане на стремеж за конформизъм с наблюдаващия. Наблюдаваният самоограничава поведението си, защото се намира в контролирана позиция, в положение на постоянно заподозрян в някакво нарушение и трябва чрез всяко свое действие да доказва своята невинност. Нима има по-ефективен инструмент за контрол от принудата всеки да упражнява самоцензура?

Още по-значимо е когато става въпрос за наблюдение не в бакалия, а в университет. Най-ценното в магазина са стоките, в университета най-ценното са знанията и идеите. Контролирането на университета е потенциално контролиране и ограничаване на идеите, които се разпространяват. Университетът е както източник на знания, така и източник на критика и съпротива срещу пороците на властта. Щяха ли да са възможни студентските протести срещу правителството на Виденов, създаването на студентските организации през 1989-та, ако университетът бе контролирано и наблюдавано от властващите към деня място?
/БЕЛ.РЕД: Смятаме, че примерите със студентските протести от 1989 г. и от 1997 г. не са много удачни, защото тези протести не бяха съвсем студентски, а техните водачи не бяха от най-безкористните; един такъв „водач” – Емил Кошлуков, заяви през 2004 г., че студентите вече няма за какво да се борят и че тяхното място сега е в кръчмите; други такива „лидери” като Константин Арабаджиев и Драгомир Стефанов, в съдружество със съмнителни лица, взимат дейно участие в превръщането на Студентски град в мутренския бардак на България. Да не говорим, че никакви камери не са в състояние да осуетят един студентски протест/ 

Наблюдението дава информация на наблюдаващия кой с  кого говори, в каква компания се движи, кога къде се намира, кой извършва нещо, което го застрашава. Когато имаме голямо количество информация за поведението на някой, то тя се превръща в информация за обвинения в нарушение и възможност за използване на репресия срещу наблюдавания. Нека да не е закон, но може да е правилник за вътрешен ред, етичен кодекс, общоприет морал, няма значение какво се нарушава, няма значение и дали в действителност се нарушава – стига да има достатъчно количество информация наблюдаваният може лесно да бъде поставен в позицията на защитаващ се.

Университетът трябва да осигурява условия и да насърчава създаването и разпространението на знания и нови идеи, а не да е източник на мракобесие. Никой не е предложил да се използват камерите за заснемане на лекции или учебно съдържание с цел разпространението му. Никой не е предложил да се използват камерите за контрол върху разполагащите с власт и възможности да извършват злоупотреби. Самата идея да понесат това, което искат за другите, е абсурдна и опасна за контролиращите, както е и всяка друга идея, която застрашава властта им. Отношението между наблюдаващ и наблюдаван е отношение на власт и подчинение и затова всеки, който цени свободата си, трябва да осъзнава опасността, която представлява наблюдението.