Начало Раздели Младежта и образованието Университетът – свободно пространство или среда с ограничаван достъп

Университетът – свободно пространство или среда с ограничаван достъп

ПечатЕ-поща
Главна тема на брой 7 на бюлетина „Призив”:

www.priziv.org                                                
П Р И З И В
Темата на брой 7 на бюлетина е за камерите и други средства за контрол като магнитни карти, въвеждани в обществените учебните заведения- университетите и училищата. Това лято не кой да е, не представители на Министерството на вътрешните работи, а сам ректорът на Софийския университет обяви, че в учебното заведение ще се поставя  система от камери (досега е имало единични такива) за видеоконтрол, ще се ограничава и влизането в сградата. Че какви пък мотиви са в състояние да доведат един управител на голям ВУЗ сам да отметне, да зачеркне ролята си на защитник на неприкосвеността/ автономията на сградите и дейността на университета от външни властови фактори? Вярно е, че над държавните ВУЗ-ове надвисва буря, изразяваща се в орязване на бюджетните пари от правителството и увеличаването заедно с това на студентските такси за следване. Тази буря е ясно различима за капитан на един кораб и в такава обстановка можем да погледнем за момент на ректора и обкръжението му. С тази разлика, че те си имат работа не с природна стихия, а с погрешнен курс, взет с тяхно активно участие и водещ образованието ни към дъното, към провал. Пред лицето на бурята може да се очаква напрягане на всички сили на капитана и екипажа за справяне с нея, но... Вместо това се заповядва пробиването на корпуса поради...обреченост пред силата на природната стихия. Какво става с кораба- той потъва, несъмнено. Но къде са студентите в цялата история? Сигурно с тях е разговаряно и се е стигнало до всеобщо решение– искаме камери за по-голямата ни сигурност за сметка на ограничаването на автономията на университета. Дали това е така? Нищо подобно. Не само, че малко повече от 20 000 студенти не са имали и представа за половингодишния план на ръководството да харчи средства за следене. На студентството му се отрежда ролята да е в обектива на камерите, но не и в обектива на вземаните решения по въпроси, засягащи ни пряко и лично. Още от самото начало, в тихите води, студентите са извън борда и тяхното изхвърляне отдавна не е изключение, а печеливша за ръководството и казионните, работещи по чужда команда, студентски „представители” практика. Ако горните похвати не ви харесват, то бъдете готови да чуете от И.Илчев, а и от други „тоги”, че „вашият Студентски съвет е неработещ и затова сте си виновни вие, защото го избирате”. Те ни бутат зад борда, после се сещат, че някой не може да плува и ни хвърлят на всички по един спукан спасителен пояс. Хайде няма нужда от такава загриженост.

   В „Призив” досега разчитахме, че недостигът на средства ще се окаже по-силен от иначе нелипсващото желание за въвеждането на такава полицейска мярка в учебните заведения. Е, оказва се, че като е до такива „блага”, средства винаги ще се намерят. Ще се намерят, даже с цената на качването на таксите за следване, което за хиляди колеги вече означава прекратяване на следването. И също както с таксите, които според чл.53 не трябва да съществуват въобще, отново се показва най-грубо първо Конституцията, а сетне и духът на университетския академизъм. За нас чест, достойноство, добро име стоят не просто на хартия, а съществуват, те не са празнословие и окраса на нечисти съвести и дела. И за да го потвърдим, отново казваме: някой питал ли ни е, нас, студентите, или пък учениците за това, какъв искаме да ни е университета, какво искаме да ни е училището? Пак се потвърждава правилото, че правата ни ги има записани, но те не струват нищо, ако не си ги потърсим самите ние. Пресен е случаят със Студентски град, където до последно ни вменяваха, че студентите не сме „страна в спора” за бъдещето му. Този път обаче и учениците са пряко потърпевши и е нужно да усетят, че това опитно поле, при което на тях им е отредена роля на безгласна струна, трябва да бъде премахнато.

     Досега се затваряха много и много врати пред нас, младите хора. Ограничавани сме непрестанно с решение след решение, и без да го знаем се казва, че всички те са в името на „нашето добро”. В действителност се оказва, че да, те са добри, но добри за едно безпощадно в агресивните си интереси малцинство, а пагубни за множеството. Време е да започнем вече и ние да заявяваме всегласно кое и колко е добро за нас и да осъществяваме съвместно и организирано идеите си. Щом разните ръководства бягат от дискусии по темата, значи те са нашата сила в този двубой, средството, което да ни сплоти и да отприщи постоянни съвместни усилия за решаването на не един или два наболели въпроса.

     Студентска и ученическа активност срещу налаганото следене и контрол има. Като проява това е протестът „Свобода, а не страх 2009”. В него организирано се включихме и заявихме искането си: „Не на камерите в СУ!”. В друг текст, „(Академична) свобода, а не страх”, една жена, доскорошен преподавател в Югозападния университет-Благоевград допълнително очертава какво бъдеще ще сполети всички места, където учащите се не проявят съпротива на въвеждания видеоконтрол. Темата ще е непълна без мненията на ученици, в чиито училища има или се слагат камери за наблюдение. Казаното от тях трябва да ни подсети, че докато пари за спорт, закуска и безплатни учебници няма, както ни уверяват управляващите, то за масовото въвеждане на следенето  в училищата съвсем не липсват.

           Аргументите в този брой на бюлетина са само част от възможните възражения на тези антипросветни и антидемократични планове. Всеки честен млад човек ще ги допълни и обогати с още доводи в полза на свободата, в явна опозиция на своеволието и безправието. В бюлетина ще прочетете още: за дейността ни по отстояването на Студентски град като място за студентите; за работата ни през лятото и влянието на Болонския процес на ЕС върху случващото се в образованието; и за една солидарност между София и Варна в борба за запазване на една детска градина от престъпни бизнес намерения.