Начало Раздели Младежта и образованието За протестите на учените и топ 6 мита в обществото относно науката в България!

За протестите на учените и топ 6 мита в обществото относно науката в България!

ПечатЕ-поща
ban protest no pasaran
Протестите на преподавателите и на научните работници в държавните университети и БАН срещу нескопосаното управление на ГЕРБ в лицето на министрите Игнатов и Дянков се разгоряха с пълна сила. В същото време Бойко размахва пръст, заплашва, че ще върне отново на власт Сергей и Доган, докато паралелно пази Дянков (заедно с Цветанов) като квачка пиленцата. Най-лошото е, че все по-оредяващите фенове на герберите продължават да подкрепят абсурдните мерки на правителството срещу науката. И тъй като ми омръзна определени хора да ми дуднат затова как трябва да се води политика по отношение на науката, аз реших да напиша този постинг – с надеждата някой да се поразмисли. Колкото и да е невероятно, като се има предвид, че българинът има самочувствие, че разбира от всичко – футбол, политика, култура, изкуство, наука…
 
Нека да започнем с най-популярните и най-разпространените митове в нашето общество по отношение на науката.
 
Мит 1. В БАН не се прави никаква наука
 
Факт: В България по-голямата част от научната дейност все още се прави в БАН – и това го признават дори мои познати – преподаватели в СУ. Това е така, защото в университетите основният акцент е преподавателската дейност и подготвянето на бъдещи кадри. В БАН обаче липсва преподавателска дейност и хората там са посветени изцяло на научна дейност. Затова от всички публикации в списания с импакт фактор над 50% от тях се падат на БАН и след това са тези в СУ и останалите университети.
 
Мит 2. Българските учени са лентяи и хрантутници, които нищо не вършат
 
Факт: Това е второто по честота твърдение, което срещам в интернет пространството. За съжаление, твърде невярно. Учените в България са много интересни хора – режат им парите, пречат им на работата – а те вършат ли, вършат наука – че и публикуват резултати в научни списания с импакт фактор.  Нещо повече – често се случва, когато се заложи експеримент (говоря от личен опит в биологичните лаборатории), да се налага всеки ден да се вършат измервания – дори в СЪБОТА и НЕДЕЛЯ! Аз не знам как можеш да наречеш някого, който е ангажиран с експериментите си (дори в събота и неделя) лентяй. Това твърдение е пошло.
 
И докато е напълно възможно да има хора, които не знаят защо са на длъжност и само си получават заплатата ей така за нищо, това не е представително за учените в България. Защото повечето, с които се познавам, са доста сериозни хора, натрупали солиден брой публикации по света.
 
Мит 3: Не е редно да даваме от данъците си за научни изследвания, това е обирджийство
 
Факт: Винаги съм се чудил на хора, които ми казват: „Аз не искам средствата ми от данъци да отиват за наука в академията“… Сега ще ви кажа защо… защото средствата, които отиват за наука са най-малкият проблем на българина. Да вземем грубо 60 милиона бюджет в БАН за 2011 година и да го разделим средно на 5 милиона данъкоплатци в България. Така се оказва, че всеки данъкоплатец трябва да даде на година около 12 лева. Извинявайте, но това е близо левче на месец! В същото време българинът пуши, пие, ходи по мачове (където хора без всякакъв хъс търкалят по една топка на терена, което не допринася по някакъв начин за интелектуалното развитие на човека)… за което харчи десетки левове! Но левчето, което всеки месец би дал за наука, му е проблемът! Не е ли малко нагло?
 
Аз бих посъветвал хората да си разпределят приоритетите – дори в самата държава има къде-къде по-сериозни и по-финансово обременяващи проблеми-  например това, че всеки месец се удържат от заплатите на хората осигуровки, а качеството на здравеопазването е под всякаква критика… Или пък да насочат енергията си към раздутата държавна администрация…
 
Мит 4: Българската наука в университетите  и в академията трябва да се самофинансира от проекти
 
Факт: Това е толкова абсурдно твърдение, което се изказва обикновено от хора, които не знаят по никакъв начин какво е то проект и как се печели проект (и които ги мързи да се заинтересуват). И колко е абсурдно да се говори, че една структура като университет и БАН може да се самофинансира от проекти… Дори в европейските страни научните организации разчитат на 80% от държавно финансиране и само на 20% от проекти. Но нека да кажа накратко. Първо… да речем, започваме веднага след нова година… с голямото писане за това какво целим да постигнем. Това продължава в течение на няколко месеца… След като проектът бъде описан, някъде към месец май се подава към заинтересованите страни, след което започва дълго чакане (и изнервящи нощи, преди да се получи одобрение .. или отхвърляне). Обаче ако проектът бъде одобрен, средствата не потичат незабавно от мига. Същинската работа ще започне чак през октомври, като средствата се преразпределят – и една малка част от тях отиват за възнаграждения. А през останалото време какво прави ученият? И с какво се храни? Туй е въпросът…
 
Аз не виждам как подобна процедура може да финансира ИЗЦЯЛО институция от сорта на академията или университет.
 
Мит 5: Фундаментална наука се прави само в богатите държави. България е бедна страна, затова не можем да си позволим да правим фундаментална наука
 
Факт: Ако бедните страни не могат да си позволят да правят фундаментална наука, защо тогава страни като Индия с толкова милиона бедни развиват именно фундаментална наука? Нещо повече: индийците станаха известни с откритието на вода на Луната и са едни от суперсилите при изучаването на физиологията на растенията! Защо? Едва ли от мегаломания и неправилно разпределяне на приоритетите. Очевидно индийските политици са далновидни и знаят, че за справянето на множеството проблеми по света не са нужни само и единствено благотворителни фондове и отпускане на средства от едно място на друго, а са осъзнали простия факт, че научният напредък пряко решава тези проблеми…
 
Аз не казвам, че трябва да копираме  Индия. Просто казваме, че щом и бедните страни развиват фундаментална наука – ние нямаме право да отстъпваме. Едно-две, дори и три левчета за наука на месец не би натоварило излишно много бедния данъкоплатец – но ползите от това биха били огромни.
 
Мит 6: Дотук всичко е ясно – но какво полезно е дала българската наука досега?
 
Факт: А вие какво очаквате да е дала? Нобелови лауреати ли? С липсата на модерна техника и достъп до високи технологии шансът учен в България да стигне до Нобелова награда е практически нула, но това съвсем не значи, че на базата на мизерното оборудване и мижавото финансиране българите не са дали най-доброто от себе си в областта на науката.
 
Но какво са дали? Винаги е имало един критерий за научни приноси – публикации в списания с импакт фактор и цитируемост. Това е той – и никой друг. В България ние имаме учени, които публикуват статии в списания с импакт фактор и имат по няколкостотин цитирания. Това само по себе си е много съществен показател!
 
 
Надявам се, че съм ви подтикнал към размисъл