Начало Раздели Младежта и образованието Защо икономическите зомбита толкова много мразят общественото образование?

Защо икономическите зомбита толкова много мразят общественото образование?

ПечатЕ-поща

Една много надута статия с помпозното заглавие "Провалът на публичното образование" ми привлече вниманието тези дни. За първи път чувам автора Стоян Панчев, самопредставил се като член е на изпълнителния борд на European Students For Liberty (това пък какво трябва да е? на мен ми звучи като анонимен гей-клуб). Заглавието е дразнещо със своята категоричност, а бележката под него, че статията била вдъхновена от дискусии в Пловдивското либертарианско общество и Студентския либертариански клуб към УНСС допълнително допринесоха за мрачния ми поглед докато четях този манифест на сатаната.

Авторът, защото знае, че тезата му е абсолютно незащитима, ама наистина незащитима, започва обиколката си отдалече. Веднага споменава, че дебатите не трябва да се концентрират върху това как да се управлява публичното образование, а върху изцяло сгрешената философия на организираната от държавата просвета. Тук вече трябва да сме наясно, че ни се пробутва не философска, а политическа теза, защото държавното образование може да има много грешки, но е единственият начин да се гарантира шанс на хора без материални възможности, че ще го получат. Но, когато се говори за "провал на публичното образование", авторите на фразата обикновено искат да скрият раздразнението си, че твърде много хора по целия свят се образоват, а това принципно изцяло девалвира красивата либертариантска лиготия за предприемчивия елит, който е моторът на обществото, а останалите са само работници, които дори не заслужават заплати, защото са лузъри по рождение.

И разбира се, според автора описаната картина на провал не е само български патент, а световно явление на изначално лошите държави, които все изливат пари в образованието. А пък резултатът бил "разхищение на ресурси и намаляване благоденствието на обществото".

Тук вече се нуждаем от речник, който да ни обясни тази дзен-фраза. Разхищение на ресурси ли е да инвестираш в букварчета за първокласници? Как да не е разхищение? Откъде-накъде малките търтеи ще трябва да получават грамотност наготово. Парите, които държавата може да си спести от буквари, биха могли да отидат за по-гладки магистрали, за да има къде богатите да си разхождат Поршетата.

Откъде-накъде и държавата ще е длъжна да отделя пари за чинове, черни дъски, тебешири и всякакви други прибори за нещастни бедняци, които искат да научат нещо. Нека направо да чертаят върху пясъка. Какво, ръцете ли ще си счупят?

И така в шеги и закачки стигаме до първата ясна теза на автора, отвъд политическата му интрига за това, че улищата са вампири, които смучат обществени средства. И заради това ни се подхвърля новото бонбонче - когато държавният контрол бъде махнат, училищата щели да станат толкова разнообразни, колкото е обществото. Прекрасна идея. Как ли пък досега никой не се е навил да я осъществи? Момент, момент, може пък и да са били правени опити. Ако си представим този идеален либертариански свят без държавен контрол, то спокойно може да има училище, където на децата да им се преподава, че земята е плоска и стои в големия космос върху гърбовете на три слона, които тормозят с тежеста си голяма костенурка. Така де - обществото е разнообразно. Някой може да си мисли, че луната е направена от сирене и да създаде цяла педагогическа школа, основана на този поетичен възглед.

Централизираният контрол върху образованието не е дошъл, защото държавата изначално е фашистка и иска всички хора да са еднакви, а защото образованието трябва да отговаря на определени критерии, за да е наистина образование. Ако тези критерии паднат, дайте направо да правим професори по медицина всички врачки, които твърдят, че могат да лекуват рак, защото извънземните от Сатурн им шепнели кармично правилните думи.

Обществото е твърде разнообразно. Това е културен факт. Нима тогава трябва да има и училище за масови убийци? Хей, тази проклета държава не може да пречи на частната инициатива, която цели ефективност!

Истинската болезнена част от статията на младия либертарианец обаче е, когато заговаря за основния проблем, според него - че образованието не е пазарен продукт, не действа според пазарзните принципи и о, ужас! - наливането на средства в образователната система не можело да гарантира по-висок растеж.

Цялото това разсъждение показва, че либертарианството всъщност е нещо като сладък алкохолен сън на потенциален самоубиец.

Първо, изобщо не е вярно, че влагането на пари в образование не гарантира по-висок растеж. Образованието е единственият начин една страна да си гарантира икономически растеж, който е траен, защото произвежда кадри, които знаят какво да правят. Ако децентрализираме образованието, дадем го изцяло в частни ръце и го превърнем в пазарен продукт, само след 10 години нивото на неграмотност ще скочи поне тройно, а икономиката ще е рухнала, защото дори и най-предприемчивите, тези, които смятат, че не се нуждаят от нищо, всъщност се нуждаят от хора, които да работят за тях. С недостъпно образование обаче единстветото, което ще могат да правят бъдещете хора, е да измислят нови начини да си чешат гърба и нищо повече.

Да не говорим за това, че образованието не може да бъде измервано с пазарни стойнойсти. Какво печели един човек, ако се научи да рецитира наизуст и да разсъждава върху "Две хубави очи" на Пейо Яворов. Абсолютно нищо. Хуманитарното образование обаче не е въпрос на печалба, а на развитие на личността, на разширяване на хоризонтите. Образованието не е кутийка с ментови бонбони, която можеш да маркетираш и да говориш за нея като нещо, което можеш да рекламираш на голям билборд. Публичното образование осигурява всяка години солидна маса от млади и мислещи хора, а мислещите хора също не са пазарна понятие. Те стоят над пазара, защото са по-добри от него.

И хайде, моля, да не ми поставяте пазара като ценност за нещо. Това е все едно да създадеш Църква на мобилните телефони. Те са просто средство за комуникация. Както пазарът е само средство за осигуряване на просперитет. Превърнеш ли го във фетиш, пазарът започва да се държи като психопат с твърде много власт.

Да не говорим, че истинският образователен проблем на България е фактът, че държавата е съучастник на тези, които искат да убият общественото образование. И заради това го държат хронично недофинансирано и принуждават хиляди млади българи да плащат такси, за да получат това, което трябва да им принадлежи по право. Всеки трябва да има шанс за образование.

И тук вече идва истинската цел на една такава статия, въпреки че авторът е съвсем младо индоктринирано икономическо зомби и може би още не се досеща каква е целта на целия този помпозно обявен "провал на публичното образование". Всъщност голямата идея е образованието да бъде направено недостъпно, продукт единствено за елита, точно както днес продукт за тях са луксозните коли, големите къщи с басейни и медиите, които се предават от олигарх на олигарх. Образованието е начин този цикъл да бъде спрян, защото изравнява поне малко шансовете.

Либертарианците обаче искат общество без шансове. Нещо като увековечена икономическа диктатура на талибанизираните зомбита.

Провалът обаче е единствено в главите им.

Нали, филмите го показват, в зомбитата първо се скапва мозъкът?

 

Александър Симов