Начало Раздели Младежта и образованието Защо образованието трябва да бъде безплатно

Защо образованието трябва да бъде безплатно

ПечатЕ-поща


От поне 20 години в целия свят тече целенасочена атака срещу достъпното обществено образование. Платени експерти от всички страни са изхабили чудовищно количество енергия и са строшили не една и две клавиатури, за да защитават идеята, че образованието е просто поредният търговски продукт на един глобален пазар и който иска да получи, трябва да подготви солидно количество пари, а пък синята кръв и бащата-милионер са просто кротки екстри към този величествен процес.

Кризата от 2008 година, която май ще се окаже продължителна като американска сапунка, свърши само едно полезно нещо: направи тази атака очевидна и показа, че това, което се случва, е война срещу всяка форма на обществено образование. Финансовият колапс и свръхзадлъжнелите правителства просто осветиха бойното поле. Във всяка европейска държава бе направен опит за рязко покачване на студентските такси, както и за орязване на парите за хуманитарните специалности. Мотивите са добре познати: стабилност, бюджетни ограничения, криза, ужас, бъдещ апокалипсис.

Нито едно европейско правителство не предприе решителна реформа във финансовия или банковия сектор, но пък премиерите изведнъж стават много решителни и много бляскави реформатори, когато се заговори за образование. Именно в тази сфера се смята, че всяка власт може да упражни своя потен ботуш и да покаже сила и зловещ натиск. Университетите раждат образование, а не войници и в този смисъл са безсилни срещу безкрайният натиск върху тях, който се опитва да мине за реформаторска политика.

Само, че студентите не са безгласни букви. Младите в Англия излязоха масово на улиците. Френските студенти заляха градовете с тяхното недоволство. Всъщност това е единствената реална съпротива, която те могат да окажат – съпротивата на несъгласните, възмутените и отвратените.

Българското правителство, сбутано в края на историята, в батальона на вечните лузъри, в покрайнините на европейското политическо пространство, също реши да не остава по-назад и замисли драстично вдигане на студентските такси. Министърът на образованието Сергей Игнатов със страстта на библейски проповедник и десен патос в гласа, обобщи с няколко ключови фрази поредната секира за обществото. Сред най-култовите му реплики трябва да наредим няколко, изречени пред една от най-верните телевизии на властта ТВ 7. Възмутен от това, че студенти от Софийския университет се вдигнаха на протест срещу високите такси (по стара традиция те не бяха много, българите са свикнали да приемат политиката като земетресение, тоест като нещо, което съвсем не зависи от тях), Игнатов започна да проповядва:

„Тези хора са родени на границата на социализма и вината е в родителите на това поколение – ние приучаваме българите да бъдат безпомощни - така е било преди 60 години и явно тенденцията продължава и досега”

И още:

„Това не е бюджет на бедността, а бюджет на личната отговорност – всеки българин носи отговорност за благосъстоянието си”

Нека да обобщим срещу какво сме изправени. В момента, в който поискаш справедливост – ти веднага си обявяван за останка от социализма. Приучен си да бъдеш безпомощен, ако отчаяно алармираш, че таксите за образование стават непосилни за две трети от българите.

Дори и да се съгласим с идеята, че всеки българин носи отговорност за своето благосъстояние, пак остава глождещото усещане, че е трудно да си проспериращ при една власт, която прави всичко възможно да се убеди, че държавата трайно ще остане бедна.

Изобщо в момента, в който на конкретни искания и въпроси започне да се отговаря с идеологеми и клишета, трябва да сте убедени, че стоите пред власт, която иска да троши черепи, а не да решава проблеми. Когато поискаш образование, а ти кажат, че си останка от миналото, трябва да си наясно, че властта има солиден план за теб – цял живот да работиш за заплата от 300 лева и никога да не се пенсионираш. Това са основите на проекта „всеки носи отговорност за своето благосъстояние”.

А, разбира се, зад всички тези изявление стои една много стройно идеология, една елитарна маниакалност, която упорито иска да подреди света в йерархия – малко много богати и много, които са ужасяващо бедни. Битката срещу достъпното образование е най-ярката крачка по този път.

Синтез на всички тези разбирания, които са въздигнати в ранг дори на „икономическа” мисъл, можем да открием в едно кратко анализче на фабриката за пълна обществена деградация, наречена Институт за пазарна икономика /ИПИ/. Някакви млади кариеристки от тази дясна секта са сътворили величествен текст със заглавие: „Трябва ли да бъдат увеличени студентските такси?” . За да схванете идеята обаче трябва да се отървете от мисленето, че това е експертен текст. Иниститутът за пазарна икономика е най-зловещата политическа организация по българските земи, която твори не икономика, а маниакална идеология. Тоест отнасяйте се с този текст като с брошурка на „Ал-Кайда”, защото и ИПИ и религиозните фундаменталисти искат едно и също – авторитарно преобразяване на света според техните виждания.

Младите кариеристки ефирно твърдят, че повишаването на таксите ще вдигне нивото на образованието. Как ще стане това? Ами студентите щели да се отнасят отговорно към ученето си, а пък и преподавателите щели изведнъж рязко да вдигнат нивото.

Мислене, което превръща всичко в пари не е в състояние да си представи друг възможен свят и сценарий. Значи, според младите сатанистки, когато едно нещо е достъпно, то задължително е лошо и гадно. Да не говорим, че ако цената на „качественото” образование е в това то да е безумно скъпо, то нещо в схемата очевидно куца.

Самият факт, че един млад човек е потърсил възможност да се развие в университет вече е доказателство, че той се отнася отговорно към своя живот и учене. Това, че има 5 процента, които искат диплома заради самата диплома, не е причина да натоварваме всички останали с непосилни такси и да ги обричаме цял живот да бъдат на дъното на обществената стълбица, защото житейския джакпот не ги е снабдил с баща – богаташ или чичо – депутат.

Висшето образование не е стока, каквото и да разправят фанатиците. Висшето образование трябва да бъде право на всеки, защото образованието е единственият начин, по който младите хора могат да получат качествена реализация. Приватизацията на образователния процес е съзнателен интелектуален геноцид, защото общество от необразовани е общество без съпротивителни сили, без енергия за промяна, без интелектуални лидери.

Трябва да си зададем въпроса – защо ИПИ (Институт на Полу-Идиотите?) така отчаяно се опитва да ни убеди, че оброзованието е продукт. В крайна сметка богатите българи и сега имат избор, защото могат да си позволят да пратят своите деца в чужбина, тоест дебатите около студентските такси и техния размер не би трябвало да дразнят толкова техните най-верни слуги от института. Отговорът е прост – защото това е политическа битка. Защото целта е в България всеки, който иска да учи в университет, да няма такава възможност. Не разбрахте ли – те искат никой никога да не е в състояние да роди дори елементарна идея за отхвърляне на подтискащото статукво.

Оставянето на образованието на свободния пазар ще е като пускането на атомна бомба над Хирошима. Това окончателно ще направи университетите тотални заложници на бизнеса. Няма нищо лошо в идеята, че образованието трябва да създава подготвени кадри за бизнеса и това да става в тесни връзки. Но съвсем наскоро попаднах на една статия, в която имаше анкета с топ 10 на българските мениджъри. Всеки един от тези костюмари, които на снимките изглеждат като хора, които четат само книги от типа: „Ефективни стратегии за по-големи печалби”, дрънкаше за образованието и как то трябвало да работи в полза на бизнеса. Разбира се, повечето от тези висши мениджъри имаха предвид единствено техническите специалности и разбира се, пет пари не даваха за хуманитарното знание.

Винаги съм се чудел – защо бизнесмените толкова много мразят хуманитаристите? Нима това са отричащи се светове? После загрях – хуманитарното знание е начин да се ориентираш в света и да разбереш къде са несправедливостите. То създава ценности, а тези ценности, поне истинските от тях, са абсолютно неприложими в стерилната и зловеща бизнес-среда.

Има една страхотна статия на професор Уенди Браун – „Десет аргумента срещу приватизацията на Калифорнийския университет” , в която тя ясно разкрива какво бедствие ще е да се остави пазарът да определя образованието. Уенди Браун е велика жена, защото нейната статия може да бъде четена като манифест.

Ние не бива да бъдем слепи за битката в световен мащаб. Образованието на свободен пазар е окончателен край на идеята за сплотено общество с елементарна солидарност. България и без това е експериментално поле за дясна лудост, всички трябва да знаем, че битката се води отдавна, но сега просто става жестока. Защото не е далече времето, в което ИПИ (Институт за Подлоги и Интриганти?) ще започнат да пишат статии за това не е ли време половината сграда на Софийския университет да се приватизира и да бъде дадена под наем, за да може другата половина да се издържа. Сега ви изглежда безумно? Почакайте още някоя и друга година...

България е особен случай в Европа. Дори и след цялостната разруха и бедност, българите продължават да дават всичко за образованието на своите деца. Историческият път на държавата е такъв, че хората са осъзнали образованието като най-реалната и полезна житейска стратегия. България е уникална и с друго. Именно хуманитаристите, тези безполезни идиоти за бизнес-света, за хората, поддържали съзнанието и съвестта през най-тежките периоди на история – обикновените учители, обикновените просветители. Не старият български бизнес, а именно старите учители, тези, които днес наричаме „будители” са хората, измъкнали ни от мрака.

С други думи - битката тук ще е тежка, но се тя, рано или късно, трябва да постави въпроса за отговорността на държавата и за смисъла от нейното съществуване. Образованието трябва да бъде безплатно и достъпно, защото едва ли ще има българин, който да възрази срещу факта, че парите от данъците му ще отиват за образование на младото поколение. 22 години обаче властта е сляпа за това. Превръща в приоритети своите безумия, а не реалните интереси на хората. И това ще продължава с пълна сила. Такава е логиката на пълното безумие – то е нелечимо, а когато се появи на власт, може да сътворява само кошмари.

Но трябва да бъдем оптимисти. В двора на университета срещу високите такси излязоха да стачкуват стотина души. Да, не са много. Но пък май доста хора се стреснаха. Щом тръгнаха да пишат и щом пуснаха слугите си с чукове и статии, значи все пак някой се е уплашил.

Това е смисълът да се опълчиш на безумието.

Когато то види съпротива, веднага се досеща, че рано или късно, ще бъде поставено в усмирителна риза.