Начало Принципи Интервю дадено на Даниел Нилсон

Интервю дадено на Даниел Нилсон

ПечатЕ-поща
ОТГОВОРИ НА ЗАДАДЕНИТЕ
ВЪПРОСИ ОТ ШВЕДСКИЯ БЛОГЪР DANIEL NYLIN NILSSON

КЪМ АКТИВИСТИ НА „ПРИЗИВ” :




 1. Представете се, моля. Какви сте хората в „Призив”, какво искате?
 
Ние сме студентско-ученическо движение „Призив за образование” и като организация работиме от лятото на 2007 г. за възвръщането на безплатно, общодостъпно и качествено образование в страната. Това е основната ни цел, която може да се осъществи посредством създаването на истински независима, масова и боева младежка (студентско-ученическа) организация, инициативата, която сме поели открито от декември 2007 г. Нужно е учащите се да поддържат със собствени средства такъв тип организация/и за да имат нужната им опора в борбата по отстояването на непосредствените им права и интереси. Ето защо от „Призив” разбираме работата си като синдикален тип дейност. Ние отхвърляме тенденциозните и злонамерени твърдения (обслужващи бизнес и партийни интереси) на досега съществуващите „студентски” и „ученически” организации, които казват, че „от нас (учащите се) нищо не зависи”. Тъкмо напротив, според нас делото по извеждане на младите хора от съвременната тежка обстановка (по отношение на условията в училищата и университетите) е дело на самите учащи се.  
 
2. Като организация вие работите изключително в студентските среди, или се стремите да представлявате по-общи интереси?

Както личи от наименованието на движението ни, ние сме организация на студенти и ученици, а също и на младежи, преждевременно отпаднали от образователната система поради все по-необщодостъпния й и антидемократичен характер. Синдикалната насоченост на „Призив” поставя работата ни в точно определени граници по отношение защита на правата и интересите на младите хора по време на тяхното обучение в училище и/или университета. Заедно с това, в хода на дейността ни активистите и съидейниците виждат, че трудностите в образованието имат своите съпоставими проблеми и в други обществено важни и социално значими области, като здравеопазване, култура, трудови права и т.н. Става различима и общата причина за тях- това са целенасочените действия на голяма част от българския икономически и политически елит, които за съжаление, много често прокарват свои групови интереси в ущърб на широките маси, но в пълна съгласуваност с доказали се като вредни от други страни практики на ЕС, МВФ, Световната банка и други институти. Конкретно в образованието такива основно са: Болонският процес, препоръките за създаването на система за студентско кредитиране, реформа „Сатър”. Поради всичко това и „Призив” няма как да ограничи своите проучвания и дейности само до вътрешните трудности в училищната и университетската мрежа. Но същевременно в програмата ни има поставени точно определени направления на работа, които имат в наше лице теоритична защита, потвърдени са от практическия ни опит и ще се следват и занапред. Всичко това не изключва присъствието в движението ни на младежи и с различни политически виждания. Единстените идеологии, за които няма място при нас, това са човеконенавистните идеологии, подстрекаващи към расистка и етничиска нетърпимост – национализъм, шовинизъм и фашизъм.

3. Работите ли заедно с други български студентски организации? А с други политически организации?

Сътрудничеството ни с други български студентски организации в и извън страната е една от основните ни цели. Това става обаче все още твърде бавно и мъчително, нещо което е обяснимо, ако се вземе предвид дългогодишната дейност на основните Студентски съвети (това са казионните организации) по насаждане на апатия и незаинтерсованост между студентите като цяло. Същевременно „Призив” успя да постигне известно ниво на сработеност с активисти от един от студентските съвети в Пловдив и това е показателно, че по места има студенти, които работят доброволно, по убеждение и с желание да помагат на своите колеги. От друга страна, в протестите от 12 и 19 декември 2008 г. ние имахме сътрудничество с друга студентска група, наречена СРОКСОС, в рамките на общия стачен комитет тогава. За съжаление, сътрудничеството с тях бе прекратено поради еднолични и произволни решения от тяхна страна, заменящи първоначалните цели за връщането на Студентски град на студентите. Става въпрос за това, че подобни действия доведоха до фиаското на протестите от 14 януари 2009 г. и последвалите го дни, протести, в които „Призив” не взе участие. В основата на прекратяването на работата ни с тях стоят сериозни принципни различия между нас, като организации. Този случай затвърди представите ни за важността на организационните принципи и отстояването им. Широките дискусии, обсъждания, масови срещи, информирането на колегите за случващото се в динамичната обстановка на протести и протестна готовност нямат алтернатива за всички движения и организации, които считат себе си за прогресивни. На тази основа усилията за сработване с други студентски и младежки организации от наша страна ще продължат.
Към момента „Призив” не поддържа контакти с политически организации и това има своето обяснение в синдикалната насоченост на структурата ни. Същевременно ние не изключваме, по принцип, сътрудничество с различна продължителност с младежки политически формирования в определени значими за борбата ни моменти. Стига това да става, разбира се, с предварително ясни, открито изложени позиции и цели от двете страни и да се ползва с безрезервна подкрепа от страна на активистите на „Призив”.

4. Участвате ли в международни младежки организации?

Да, имаме участие в международна неформална организация, в Международното студентско движение (International Students Movement), една инициатива произлязла от студенти в Германия. Това е засега неинституционализирана младежка структура, бореща се за безплатно и общодостъпно образование по света и обединяваща десетки официални и неофициални младежки структури от шестте континента. Най-значимите й изяви са свързани с Международния ден на действие срещу приватизацията на образованието, проведен на 5 ноември 2008 г. Инициативата получава все по-голямо вляние в средите на борбените младежки структури и тази година вече се провеждат Международни седмици за действие срещу приватизацията на образованието, като първата беше през април, а втората е запланувана за ноември тази година. „Призив” подкрепи идеята за този Ден още от самото начало и 5 ноември 2008 г. беше отбелязан в България чрез раздаването на хиляди листовки и разясняване по аудиториите на нашите колеги за смисъла от тази акции и оказването на солидарност с борбата на другите борещи се студенти. Много вероятно е да отбележим Седмицата на действие с локални акции и през ноември. Така, ние възприемаме себе си като неразделна част от борбата на учащите се и други младежи по света за нов тип образование - и като достъпност, и като социално право, и като качество на преподаването и науката. Въобще международната младежка тема заема важно, неразделно място в работата ни. И трябва да се отбележи, че „Призив” за пръв път от много години, възтановявайки едно изоставено от десетилетия направление в дейността на младежките структури, започна да отделя на случващото се извън страната в студентската област подобаващо внимание.
Друг момент от тази насока е стремежът ни да се изградят контакти и работни взаимоотношения със студентски и младежки структури от съседните страните от Балканския регион. 

5. С какво ще се занимавате през есента на 2009 г.? Какви кампании, въпроси и т.н смятате да развивате?

Както сме обявили на сайта ни - www.priziv.org, това лято сме се заели да проучим по-обстойно и задълбочено Болонския процес на ЕС като теория и практика. По всяка вероятност, това ще е тема, която ще намери отзвук сред колегите ни, както за обсъждане, така и за излагането на изводите и позициите, които изграждаме. В тази връзка, както вече стана на въпрос, ще се проведе и Международната седмица на действие срещу приватизацията на образованието през ноември.
От друга страна, ние внимателно следиме вътрешнополитическото положение в страната и предлаганите от новото правителство политики в областта на образованието и науката. Редица изказвания и първите стъпки на отговорните за сектора лица ни дават основание да предполагаме, че курсът на предишната изпълнителна власт към просветата ще бъде не само продължен, но и доразвит. Тези тенденции засягат студентите и младите хора по един дълбок и непосредствен начин и ако т.нар. реформени процесите запазят, каквито са признаците към момента, досегашната си насока, това предвещава и скорошна активност от страна на учащите се като противодействие. Ключовите моменти си остават социалните права на учениците и студентите по отношение на ученето, от зачитането или неспазването, на които зависят общодостъпността, качеството и обществената целесъобразност на образователния процес. Особено чувствителна е темата за размера на студентските такси в държавните университети, което е пряко свързано и с нивото на държавна субсидия за учебните заведения. Другият значим въпрос е този, свързан с мерките, които централната и местната власт са обещали (поне в публичното пространство) да изпълнят за подобряване на обстановката в Студентски град - София и общежитийната среда в страната. Знаете, че доведените до окаяност и пълна несъвместимост с академичните нужди условия в студентския кампус, стоят в основата на последната мощна студентска активност от миналата зима. Очакваме да бъдат взети мерки със съвсем скорошни резултати в полза на интересите на студентите и според възможностите ни ще държим колегите си там в течение на случващото се. Не трябва да се забравят по никакъв начин преподавателите, особено учителите от основните и начални училища. След скорошните многохилядните съкращения и други предстоящи ограничения тяхната борба за социална справедливост е и борба за възстановяване капацитета и нормалните условията на училищната система, т.е това е в пряка връзка с погазваните права на младите подрастващи (учениците) на благоприятно, творческо и градящо личността образование. И тук ще се стремим да бъдем част от събитията. 
 
6. Кои според вас са най-важните проблеми пред студентите и обществото?

В общи линии, основните проблемите пред студентите вече бяха споменати по-горе. Те са свързани с влошаващата се социална среда в университетите, при която съревнованието става все повече вместо по личните качествата и усилия, а също и по способността за работа в екип, по имуществен признак, по ценз. Сериозни трудности има обаче още преди влизането на младежите в университета - те са изправени пред недемократични условия, които отреждат единствено на платежоспособните специализирана частна подготовка за приемните изпити в университетите, а усилията, които всички останали са положили от само себе си, често се оказват недостатъчно „конкурентноспособни” и те или остават извън университетите, или се записват в слабожеланите, заради ниската работна перспектива пред тях, специалности и факултети. Така в някои от специалностите и в цели факултети, осигуряващи в голяма степен реализация след завършването им (като право, медицина, архитектура и др.), се правят сериозни опити за създаване на условия, доближаващи се до методите на пазарния принцип. Оттук произлиза и стремежът на политически и академични среди да превърнат достъпа на следване (независимо, в коя специалност) в стока, чието парично изражение има покупко-продажна стойност. Всички тези действия са противоположни на целите на истинското висше образование и могат да се нарекат единствено опити за приватизация на общественото образование. Воден от своите тесни интереси, тук се намесва и частният бизнес, който без да е вложил пари в държавните университети, желае да определя насоките на развитието им и да се ползва от готовата им, вече изградена база и кадри за своите корпоративни цели. Същевременно държавата непрекъснато намалява бюджетната субсидия и нивото на образование спада рязко и осезаемо. Това има обезкуражаващ ефект за болшинството студенти и ги обрича или на нископлатени и нискоквалифицирани дейности след завършването им (каквито те са принудени да работят и по време на следването си с цел издръжка), или на безработица и опити за намиране на работа извън страната. Съществуват и редица други трудности пред младите хора, решили да завършат висше образование, като много от тях са характерни и за обучаващите се в средните технически училища.
Ясно е, че всички тези затормозяващи обстоятелства пред младежите днес, са неразделна част от протичащите процеси в цялото общество. Сега във връзка с финансово-икономическата криза и други големи групи от обществото са потърпевши от потъпкването на техни елементарни социални и човешки права. Важно е да се постигне разбиране между отделните групи за проблемите им и общата същност на първопричината за тях. За студентите е от полза да търсят сътрудничество с тези потърпевши социални групи занапред.

7. Как искате да ги решавате?
 
Правилното им решение, ние схващаме, по пътя на създаването на масови организации, подобно на подетата от нас, „Призив”, инициатива за създаване на Организация на учащите се в България. Считаме, че редица много сериозни проблеми пред съвремието ни изискват постоянна, непоколебима, всеобхватна и хуманна като подбуди работа, в която да са въвлечени все по-широк кръг от хора - а именно, основните обществено потърпевши от тази действителност групи. Само с общи усилия на такъв тип движения и организации, които дължат съществуването и дейността си на подкрепата и вдъхновението на хората от низините, е възможно да се започнат процесите на пълна промяна на нерадващото ни съвремие. В този смисъл са обнадеждаващи борбите на други млади организации и обществени групи като непрестанните прояви на природозащитниците за запазването на природната среда като общо благо и отговорност, а също така и все по-настойчивите усилия на редица работници и служители да опазят своите трудови права и да настояват за по-справедливи условия на живот. Отделни дейци от тези различни среди осъзнават все по-голямата необходимост от намиране на пресечни точки между тези борби. Така че бъдещето неминуемо ще ни разкрие съвместните, общи усилия на разните борбени течения и това извежда решаването на днешните трудности и дразнители на качествено нов етап.

8. Какви са очакванията ви от новата изпълнителна власт в България в сферата на образованието и обществото като цяло?

Както вече говорихме, редица правителства през последното десетилетие, независимо от политическото им самоопределяне, поддържаха политически курс, който имаше ясно изразена външна подкрепа и постепенно, но трайно доведе образованието ни до плачевно ниско равнище и като качество, и като достъпност за населението. Тези резултати от т.нар. реформи имат много силно изражение днес върху условията на живот на младите хора от поколението на 80-те и 90-те години и често ги поставят в нравствена и интелектуална безпътица, в дилемата да избират без да имат по същество между какво като избор, т.е между недобрата перспектива и някаква наглед по-малко лоша, но често само на пръв поглед, перспектива. Всичко това личи и от сухата статистика: със стойности на всеобщата неграмотност от над 13% от цялото население, с хилядите случаи на експлоатация на детски и младежки труд или с все така нарастващите случаи на криминални прояви и насилие. При това положение новата власт, водена от интересите си да използва властовия ресурс, вероятно ще се стреми да поддържа живи очакванията, поне в началото, че действа за разрешаването на подобни проблеми, при това в полза на множеството. Но трябва да ви кажа, че ние, потърпевшите, сме си изработили за толкова години на политически измами и медиен шантаж доста безотказни начини да разберем кога това започва да се изпълнява, и кога - не. А вече съществуват немалко признаци, че новият кабинет има готовност да се постави в услуга на една от временно печелещите измежду конкуриращите се за надмощие бизнес икономически среди. Стане ли това, то публичното и държавното образование го чакат нови тежки времена на изпитание, ще ни връхлети нова приватизационна вълна, налагаща и орязване на ресурсите в тази обществена сфера. Това неминуемо ще изпробва силите на всички, които са на противоположния полюс и желаят просветата ни не да се руши и агонизира, а да се възроди и развива възходящо.  

9. Вие се наричате едно ляво движение. Как разбирате вие мястото на лявото в българската история преди, по време и след комунистическия период?

Студентско-ученическо движение „Призив за образование” има действително силно изразена социална насоченост, но ние никъде досега не сме се самоопределяли, по който и да било политически признак, включително и като ляво движение. Считаме, че действителността ни учи на ценни умения и способността ясно да различим кой е водещият приоритет в така подетата от нас борбата за нов тип просвета и наука. А водещият приоритет пред нас в момента е провеждане, поддържане и развиване на синдикален тип борба между нашите колеги от университетите и училищата, между заетите в образованието. В такъв тип усилия като начин на работа могат, разбира се, да бъдат полезни и редица политически младежки формации, без изброената по-горе политическа група. Но „Призив” работи в посоченото направление на непосредствената защита и отстояване на базовите права и интереси на учащите се и заетите в образованието и това става на доброволен принцип. Иначе казано, в организацията ни могат да се включат хора с различни политически убеждения, стига да приемат основните идейни и организационни принципи на движението. Същевременно, към момента, работата на отделни младежки политически групи в образованието е много бледа откъм  позиции и идеи, различни от общополитическите и тези на техните партии - майки, провеждани в практиката чрез т.нар. реформени актове. Това положение може и да се измени скоро и ако това стане, ние, както вече се спомена, няма да отказваме срещи и обсъждания и с техни представителства или структури, само защото те са от еди каква си политическа насоченост. Нашата работа е открита и не изключва контакти с другите, пък било то и по политически признак. Едновременно с това „Призив” като инициатива за организация е и си остава синдикално тип движение, стремящо се към  този тип действие, който е характерен за масовите течения и организации.   

10. Четох на вашия сайт, че за вас е особено важно да сте независими от чужди източници на финансиране. Моля, разяснете защо това е толкова важно за вас и как гледате на този въпрос?
 
Да, това е така – за нас е особено важно да сме независими от чужди източни на финансиране. Това наше убеждение е заложено още в началния етап от съществуването ни и като мотив е част от отговора ни „Защо такава организация (нова по същност и действие) е необходима?”. Фактически, ние следваме принципна постановка, която е движещият двигател на всички инициативи и движения, водени от идеите на самоорганизацията. И тук има поне две ключови причини за това. Първата е в отговорът на въпроса, кое възпрепятства и прави невъзможна работата на досегашните официални младежки организации: „разните студентски и ученически „съвети”, „съюзи” и „парламенти” не изразяват техните (на студенти и ученици) интереси, а ги предават и продават в интерес на антинародни политически и бизнес среди”. Т.е тези казионни структури, като повечето Студентски съвети и политически съюзи, са неефективни в защита на интересите ни, защото са изцяло зависими от чужди източници на финансиране. Тази тяхна зависимост не им позволява да напуснат руслото на официалните позиции и политики на академичните ръководства, парламентарната власт, на местната и централна изпълнителна власт. Това предопределя и изключително ниските им съпротивителни сили, които много често и изцяло лисват, на налаганите вредни за студентите и учениците решения и практики. Оттук ние знаем, че за да бъде движението ни „Призив” истински борбено, ползващо се с широко доверие и подкрепа, и способно да предлага алтернативи на сегашното положение, то е задължително да се ръководи от принципа на материална и умствена независимост.                 
Втората причина е свързана с убежденията ни, че образованието не е стока и не е за продан. И след като вярваме в това, ние залагаме на такъв тип работа, която да се опира единствено на собствените ни възможности като индивиди, и най-вече като колектив. Личния пример е особено важен при сегашните условия на криза не само материална, но и интелектуална и духовна. Важно е насред този пейзаж на упадък и унилост, ние да покажем и убедим колегите си, че не само е възможно да постигнем успехи, разчитайки единствено и преобладаващо на собствените си възможности, но че това е и единственият правилен път. И той ще си остане такъв, въпреки честите трудности и известен паричен недостиг, който понякога може да ограничи разгръщането на дадена инициатива или кампания. Водеща си остава при всяко положение крайната цел и хуманизма, въплътен в изпълнението й! 

     
11. Какво е мястото според вас на новите медии в Интернет като блогове, twitter и други, за социалните движения днес?

Без самостоятелни източници на информация и внушения не би могла да се развие никоя нова спрямо средата инициатива и борба. И новите технология дават, заедно с относително голямата им достъпност за ползване, изключително ценно поле за изява в тази насока. Преди да се убеждаваме в тези предимства в областта на Интернет обаче, ще обърна внимание върху въздействието, което може да има и една друга, позабравена медия. Става въпрос за това, че до скоро, студентите и учениците например в София, макар и да представляват една внушителна по размерите си общност, нямаха собствено (независимо) печатно издание, на което свободно да пращат свои публикации или мнения. Точно тук ние от „Призив” дадохме своя, все още скромен като обхват, принос, поставяйки началото на този печат с неголяма брошура, наречена Студентско-ученически бюлетин ПРИЗИВ. Първото копие от него издадохме през април 2008 година и оттогава сме положили големи усилия в достигането на изданието до възможно най-много наши колеги. Това е свободна трибуна за обмен на идеи, сблъскване на мнения и сверяване на часовниците ни с последните тенденции, а също и ценен, неподвластен на чужди вляния източник на информация.
В. Димитров:  Колкото до Интернет възможностите и сайта ни, той е просто едно от средствата за популяризиране на дейността ни, място в Интернет пространството, където да синтезираме събраните и изготвени материали и откъдето може да бъдат изтеглени, също имаме и форум. Това, което правим, обаче, далеч надхвърля просто един сайт хвърлен някъде си в мрежата. Факт е, че има по-добре „пипнати” сайтове и блогове, зад които обаче се крие често пъти един човек, когото никой не е виждал.
Едно от основните ни различия от другите организации, претендиращи да правят нещо е, че ние отиваме при хората. Предпочитаме живото общуване, това да се видим лице в лице, да видят другите учащи, че и ние сме обикновени хора като тях. Където народът – там и ние :)
Това има най-голяма заслуга за познаваемостта и доверието, което имаме сред учащите се.

                                                                                                       
Интервюто дадоха: Ал.Николов и В.Димитров,
активисти на „Призив”
17.08.2009 г.