Начало Принципи Окупация 2.0

Окупация 2.0

ПечатЕ-поща


okupacia 2
Нова окупация застигна Ректората на СУ. Още по-жалка, още по-нестудентска, още по-политико и партийно обвързана. За разлика от първата, този път окупаторите-протестъри не успяха да извадят дори лица, които да са реални студенти. За сметка на това направиха единственото, което им беше по силите: докараха останките от протеста в университета. Поканили са и нови гости в крайпътния хан СУ - опозиционни партии, НПО-та, футболни агитки. Всички заедно за окупацията! Защото няма кой друг да я подкрепи.

Наблюдаваме комичната сцена същите протестъри, нямащи нищо общо със СУ, да искат оставката на ректора, макар че той подкрепи в рамките на възможното предишното им изстъпление в университета. Е, да, накрая Илчев се принуди да признае, че зад политическата окупация стоят задкулисни политически интереси, но какво е това прегрешение на фона на двумесечното му мълчание за безобразията в СУ. Но, така е в политическите разпри – с нищо не се прощава.

Каква е целта този път? С все по-радикални призиви сегашните окупатори, които всъщност са радикалното крило на предишните, призоваващи още тогава за насилие, искат да превърнат София в Киев, искат кръв, щурмове. Защо сега, точно преди сесията, когато дори симпатизиращите на каузата им колеги ще се възпротивят на това действие? Всичко това е провокация С ЦЕЛ да влезе полиция - да има малко кръв и драма, да има няколко разтърсващи сърцераздирателни репортажа по основните медии от мястото на събитието. Ректорът има интерес да приключи окупацията възможно най-бързо и явно заключилите се вътре точно на това разчитат. Тъй като не успяват да привлекат достатъчно хора на улицата, сменят тактиката – залагат на ефекти с голям медиен отзвук. Дори вече се пробваха да се представят като репресирани от преподавател, опитал да проведе своите лекции в ректората. Ако има някой, който е в пълното си право да прекрати окупацията, това са само студентите и преподавателите.

За пореден път заявяваме, че не приемаме издевателството над Университета от шепа самозванци, обявили се за морални корективи на обществото. Не приемаме Университетът да се превръща в разменна монета на злободневни партийни боричкания. Недопустимо е група политикари да пречат на цялата академична общност.

Призоваваме нашите колеги да не чакат окупаторите да поканят още някои морално безотговорни фактори да се настанят в университета ни, а да защитим правата си на обучение и труд. Да не ставаме заложник на нечисти интереси. Най-добрите защитници на академичната свобода са хората, които са част от нея – студенти и преподаватели. Наша отговорност е да освободим университета