Начало Принципи Относно неучастието ни в протестите пред НС след 14 януари 2009

Относно неучастието ни в протестите пред НС след 14 януари 2009

ПечатЕ-поща
Тъй като продължават да ни питат участваме ли в протестите пред НС, публикуваме наш отговор на поредното такова запитване, отнасящо се към протеста на 11.02.09г.:

Не, "наши" хора няма.

Както вече сме обяснявали неведнъж, ние в мероприятия с неясен характер не участваме. Докато едни се правят на революционери и предпочитат да са всеки ден пред камерите, ние предпочитаме да газим калта в Студентски град.

Точно в момента хвърляме всичките си усилия в борбата срещу Подробния устройствен правилник (ПУП) на Студентски град. Обикалят се парцелите и се набелязват незаконни строежи, облепят се общежитията с плакати, информиращи за предвидените застроявания и т.н. (все дейности, съпътствани отново с газене в кал, както когато разпространявахме съобщението за последната дискусия). Всеки ден до 28 февруари, когато изтича срокът за обжалване на ПУП, ще сме сред студентите, помагайки им да се самоорганизират. Броят на (не)дошлите студенти вчера, а и факта, че на нашите дисуксии се събират повече учащи се от на вчерашния "протест", само доказва правотата на тезите ни. Студентите правят разлика. Ние в момента предлагаме конкретен начин на действие, а не инфантилни лозунги като "Спрете да крадете". Те, тия, които крадат, все едно ще спрат като им се показаха вчера "протестиращите". Не може нещо, което по наивитет граничи с разсъжденията на деца от детската градина, да спечели доверието на хората и те да дойдат на протест. С право казват някои, че всъщност мероприятие от този тип  е проправителствен протест, защото излиза, че щом само няколко десетки недоволни от правителството са се събрали да протестират срещу него, останалите са доволни от управлението. А това далеч не е така...

За съжаление, подобен род циркове като клоунадата на последвалите 14.01 протести и мижавите събирания главно на лидерите на организациите, иницииращи протестите, само вредят на каузата, изчерпват емоцията, убиват устрема на хората.

Какво би станало, ако решим да вдигнем протест срещу ПУП, в случай че с него за пореден път се узакони незаконното строителство? Колко хора ще излязат да ни подкрепят (дори не нас, а себе си, защото това е и кауза, която засяга всекиго лично) след ежеседмичните фарсови мероприятия? Нима в тази глупава рутина нашият рационален призив няма да бъде удавен, а обществото да си каже "офф, тия студентите, дето и те не знаят кво искат, пак щели да висят някъде си за нещо".