Начало Принципи Условията за младежка активност в България и дейността на Студентско-ученическо движение „Призив”

Условията за младежка активност в България и дейността на Студентско-ученическо движение „Призив”

ПечатЕ-поща

Настоящият текст е изнесен като представяне на Студентско-ученическо движение „Призив” на английски език пред немски колеги на 31 юли (петък) 2009 г. в Гьоте университета, Франкфурт. Там между 29.07 03.08.2009 г. се състоя седмица на организационно съгласуване (конференция) за предстояща национална общообразователна стачка в Германия. „Призив” се отзова на поканата за участие на конференцията със свой активист, който проведе беседа за младежката активност у нас.

УВОД          

    

     Социално-икономическите видоизменения от началото на 90-те години на XX в. до първите години на настоящото столетие, т.е от бившето социалистическо планово стопанство към слабо регулирана пазарна икономика, оставят своя траен белег върху правото и достъпа на младежите до всякакъв вид образование. До 1999 г. 50 хил .деца годишно отпадат  от училище, а неграмотността е придобила тягостни размери – от 0.5% до 1989 г. на 13% от населението на страната понастоящем. Едновременно с това рязко е скочила експлоатацията на детски труд. В българските училища доскоро учебниците бяха безплатни единствено до 1 клас, а едва от няколко години държавата частично възстанови това конституционно право и за обучаващите се в основното училище. За това пък, полагащата се дневна храна за подрастващите или липсва (което прави около 1/10 от децата да са с поднормено тегло), или е некачествена (непитателна). Недобро е положението и с правото на спорт за учениците – те нямат безплатен и осигурен достъп до спорт, а за сметка на това масово пълнят баровете и нощните заведения, отрано пристрастявайки се към цигари, алкохол и опиати. Това е сигурна среда, формираща техен бъдещ асоциален профил на поведение, а същевременно, предвид много високата младежка безработица, е източник на увеличаващо се насилие и криминализация.

     През последните 3-4 години висшето образование също престана да се счита за приоритет на държавата и това ясно личи както от все по-намаляващото бюджетно финансиране, така и от все по-настойчивите методи на приватизация, грижливо наричани „реформи”.  По същество вече няколко български правителства, независимо от политическото им самоопределяне, стриктно следват препоръките на известните със своята социална нечуствителност институти като Световната банка, МВФ и директивите на ЕС. Тези „препоръки” имат, за страна като България, която е сред финансово най-задлъжнялите в Европа, императивен характер, а особеното им е, че се изпълняват едновременно и паралелно и така ефектът от тях се мултиплицира. При това положение държавната и медийната пропаганда имат задачата старателно да премълчат истинските цели на извършваните промени, прикривайки много често и информация за официално подписаните документи.

     По този начин през май 2007 г. се целеше законодателно изменение на Закона за висше образование (ЗВО), при което на държавните университети трябваше да се даде пълна свобода в определяне размера на таксите, а същевременно в управлението им се включваше т.нар. „съвет на настоятели”- запазено място за решенията и намесата на бизнеса в науката. Това може да се нарече единствено българската версия на Болонския процес! Тук е и поводът за създаването на нашето движение „Призив”.                                  

     По нататък, през есента на 2007 г. пък, в разгара на безпрецедентната по своите мащаби в последния половин век учителска стачка (с общо 150 хиляди участници в нея), на чийто главен протест излязо 80 000 педагози, изскочи наяве и друга унищожителна за българското образование стратегия. Нейният злополучен характер предопредели и името й сред народа – реформа „Сатър”. В този доклад Световната банка „препоръчва” на българските управляващи  да се закрият техникумите, 400 училища и 20 университета, да се съкратят 30% от учителите и 8000 преподаватели, а студентските такси да скочат на 900 лв (да се удвоят, достигайки 450 евро на година). Нескритата цел е спестяване на бюджетни средства и поддържането на нови чиновници! Трябва със съжаление да отбележа, че изпълнителната власт в България се показа отзивчива и ударна в осъществяването на подобни намерения: така само през 2008/2009 година, когато е връхната точка на тази реформа, бяха съкратени между 3 и 5 хиляди учители, бяха закрити около 350 училища, хиляди още ученици останаха без възможност да се учат. И всичко това на фона на малко над 4%, отделяни от БВП за наука и образование, докато за военни мисии като съюзници във войните на САЩ в Афганистан и Ирак бяха изразходвани стотици милиони евро български общонародни средства!

     През последната година, в условията на финансово-икономическата криза (която достигна България с известно забавяне, но обещава разтърсващи последици поради провежданата досега политика на деиндустриализация, а оттам и на ниска производителност и доходност) се проявява и най-новата тенденция. Тя е крайно поразяващата комбинация между бързо прилагане на Болонската стратегия в частта й на частния мениджмънт на държавните ВУЗ-ове и стремежът на МВФ да се разшири кредитното дело чрез създаване на студентски банкови заеми. Ето защо ние считаме, че рязкото увеличаване на университетските такси скоро предстои.


Състояние на младежките (студентски) организации

    

     До създаването на „Призив” и понастоящем съществуват по същество две форми на студентски организации. Едните са пряко свързани с университетския бюджет и са по правилник на висшите училища „единствените законни представители на студентите”. Наричат ги Студентски съвети –  това са казионни организации, прикрепени към ректорските ръководства, които много често дължат постовете си на партийни предпочитания и препоръки. Бюджетът им за българските условия не е никак малък, а част от средствата им идват от повсеместно 1% удържане без поискване на съгласие от студентите от внасяните семестриални такси. Обикновено представителите им на най-високо ниво са никому неизвестни лица, нещо, което пасва на тактиката им да използват властовия ресурс тихомълком. Скандалите и слуховете за злоупотреби и корупция са нещо обичайно. Сред местните организации от своя страна има и истински активни младежи, но техните дейности рядко излизат извън рамките на техния факултет и нямат общосоциална значимост. На свой ред и министерството на образованието щедро поддържа свое „младежко” формирование, имащо за цел да „координира” дейността на студентските съвети на всички държавни ВУЗ-ве в страната.

     Другите организации, даже обществено още по-бездействени на пръв поглед, са тези на студентите, принадлежащи към основните (обикновенно парламентарно представени) партии. Най-често техните хора са на ключови позиции в студентските съвети за да прокарват предпочитаното от партията влияние там, като преобладаващата група винаги е от партията, която управлява в дадения момент страната. В ключови моменти, когато властта е отчасти застрашена, например от студентски протести (както беше на 19 декември 2008 г.), техни представители се изказват и декларират неодобрението си за нас в медиите, с което разкриват стремежа си да запазвят удобното им статукво, материализиращо се в бизнес интереси, по всевъзможни начини. Фактическа цел и на двата вида зависими структури е наред с отглеждането на някакъв почти изцяло паразитен елит, още поддържане на апатията и нихилизма сред колегите ни с основно твърдение, че „от нас, студентите, нищо не зависи”.

Единствените прогресивни младежки групи са свързани с няколко автономистки формирования и с една крайнолява младежка организация. Обаче поради малобройния им състав и специфичен етап на развитие техните акции рядко навлизат на територията на университетите.  


Възникване и дейност на „Призив”

 

Първи стъпки


    
При тези условия първите стъпки на „Призив” през май 2007 година бяха както изненадващи, така и не докрай предвидими спрямо бъдещето на инициативата (за началния период може да се прочете повече в статията „Една година ПРИЗИВ – една година борба за безплатно и общодостъпно образование”. Протестът от 11 май 2007 г. в София срещу законовите промени събра 100 студенти, а няколко часа по-късно в организираното от преподавателите факелно шествие на едно място в подкрепа на по-добри условия за просвета застанаха около 2 000 души. Това бе добро начало.

        

     Обаче по численост и съдържание на участниците съставът на групата бързо се менеше.  Да се запазят в тези условия най-радикалните оценки и методи на борба, съобразени с действителността и собствените възможности на движението, е изпитание. За това съдействаха основните моменти от първоначалната програма (виж Инициатива за създаване на Организация на учащите се в България”), които са валидни и към момента, като те са потвърдени и доразвити с практически действия. В тези твърдения обстоятелствата, водещи до въвеждането от 1999 г. на таксите (което е в разрез с действащата Конституция), продаването на учебниците и съзнателно налаганата малокултурност и неграмотност, са посочени като целенасочени и взаимосвързани серия от действия на политическата и икономическата власт, като нейна стратегия, на която е нужно да се отговори с наша контрастратегия. Дадено е категорично отрицателно отношение към тези процеси на приватизация и е изказано несъгласие с така предизвикваните последствия. Съвсем ясно е посочено и това е основният призив- борба за възвръщането на безплатното и общодостъпно образование, придавайки му чрез социална обезпеченост и достатъчно обществени грижи нов тип качество. Втората важно решение бе движението да излезе с тези свои разбирания и апел възможно най-открито, облепяйки университетите с позиви и раздавайки листовки. По този начин още от създаването си тази група хора, независимо от неголямата си численост, заложи на подход, който е характерен за масовите демократични организации или за теченията, стремящи се към това. В тази връзка се предложи да не се избързва с приемане на устав, докато не се постигне раздвижване сред младежката общност, да не се изгражда предварително строго йерархична съподчиненост и да се работи без съдебна регистрация. При това основните внушения придобиха общостудентски (синдикален тип) характер и сочеха като необходима защитата на непосредствените права и интереси на учащите.

     Междувременно се изгради нов сайт, който замени временния, създаден по повод на протестите от лятото на 2007 г. Но още по-голям ентусиазъм предизвика идеята през пролетта на 2008 г. за издаването и разпространението на собствено печатно издание. Първият брой на бюлетина излезе през април в 1 000 екземпляра и даде обобщен израз на част от набраната от нас информация за състоянието и тенденциите в образованието. На обложката му е призивът за включването в инициативата за създаване на новата организация. Трябва да се каже, че страната ни има здрави традиции в боевия младежки печат, които са обаче застинали в далечното минало преди и около Втората световна война. Без да си даваме докрай сметка за това, с повече ентусиазъм, отколкото ясна представа за изискващите се усилия и отговорност за поддържането на издание, ние се захванахме по-скоро да създадем новите потребности от такава словестна трибуна днес. Сега вече се изискваше от нас допълнително постоянство и на редовните ежеседмични срещи се обсъждаха текущите събития в просветната област. Заедно с това бяхме наясно, че за да живее една организация, са необходими постоянни акции и активност, въвличаща множеството колеги. Силите ни по това време обаче не позволяваха по- мащабни самостоятелни акции, но използвахме всеки повод за изява. Например, 25-ти ноември 2007 г. – патронен празник на най-големия и най-стария университет у нас Софийския. Честването е слабо посетено от студентите, академиците извършват поклонение пред патрона на висшето училище в присъствието на масмедиите. Няколко дейци на „Призив” издигнаха голям транспарант с надпис: „Студенти и ученици: за безплатно и общодостъпно образование”. На репортерски запитвания ректорът мрачно е отговорил, че „безплатен обед няма”. Оттогава на тази дата движението изненадва ректорското ръководство с протестни послания и искания. През 2008 г. на транспарант умело бе използван цитат на ръководството за „неморалността на платеното образование”, а ние само добавихме към него фактът, че изискването да се заплаща е чисто и просто антиконституционно!


Зимата на 2008/09: оковите на апатията започват да се разбиват!


    
Малко след началото на учебната година събитията започнаха да се редят едно след друго. През ноември с рисунка на ръце, разкъсващи окови и напомняне за правото на собствена организация, която студентите да приемат за своя, раздадохме третия брой на нашия бюлетин. Преди това, на 5 ноември с изненадващо радушен прием бе проведена акция по обявяването на Международния ден за борба срещу приватизация на образованието, а наши дейци раздадоха разяснителни листовки и организирано прекъсваха лекции, четейки текста й.

 

    Месец по-късно, в първите дни от декември, в съседна Гърция се проявиха наченките на всенароден бунт, възгласяван от справедливият протест на младежта по повод убийството на ученика Алексис Григоропулос.

     Дни след това дойде и искрата, възпламенила мълниеносна реакция сред народното студентство в България. На 5 декември от външни спрямо студентския кампус в София гангстерски настроени младежи е убит пред дискотека студентът по фармация Стоян Балтов.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              

Студентският квартал и родното място на Стоян в провинцията са настръхнали от жестоката несправедливост и зловещия произвол. От наша страна съдействахме на друга организация, подготвила траурно шествие за 12 декември в кампуса. Излязоха над 3 000 души и това се превърна в най-големия младежки протест от 2004 година насам. Лозунгите гласяха „Студентски град на студентите!” и „Мутрите вън от Студентски град!”. Издигнати бяха 13 искания към властта, като основните са: строга присъда за извършителите на убийството и незабавно премахване на престъпния развлекателен  (дискотеките и баровете в кампуса се държат от престъпници) и въобще антиакадемичен бизнес чрез одържавяване на цялата територия на общежитията! В продължение на 1 седмица дейци на „Призив” неуморно пропагандираха сред своите колеги необходимостта от нов протест, бяха раздадени хиляди листовки.             

         

     Така на 19 декември, над 1000 студенти извървяха в протестно шествие 8- километровото разстояние от студентския квартал до парламента в центъра на столицата, където връчихме вече издигнатите искания. Това беше дългоочакваният студентски протест, извършен изцяло по волята на най-убедените и будни колеги. Дата на боево кръщение на новия тип движение.


Провал на протестите в София, разширяване на вълненията в провинцията

    

     Липсата на работещ опит и установени протестни модели, заедно с несекващият саботаж на казионните организации и контрадействия на властта, доведе протестите до провал. Опиянени от наглед преобърнатите нагласи у част от студентите едно от младежките сдружения (СРОКСОС) реши самоволно да определя същността и облика на протестите след 19-ти декември, обявявайки без съгласуване с Общия стачен комитет (в който „Призив” имаше решаваща по вляние сред студентите роля) дата 14 януари за общонационален граждански протест срещу правителството. Въпреки предупрежденията от наша страна за липсата на организаторски и пропаганден капацитет за това и несъгласието ни с неморалната подмяна на първоначалната ни цел, доскорошните партньори вече бяха решили вместо нас ( и общия комитет) и това разформира обединението ни по конкретния повод. Самите студенти не гледаха на така предвижданото мероприятие като на продължение на вълната от декември. Така със скромното участие на студенти в една неискаща друго освен моменталната оставка на кабинета 2 хилядна тълпа и с необезпокоявана от никого в провокациите си шайка хулигани под крайнодясно влияние, зрелището наречено „национален” протест, претърпя фиаско. Провокаторите изиграха ролята си, властта показа непреклоност пред всяването на страх, а от всичко най-потърпевши бяха обикновените бити и съдени за неподчинение студенти и еколози.

     За щастие раздвижването сред студентите продължи въпреки това в университетските градовете Пловдив и Варна. В Пловдив 2000 студенти излязоха на протест през март в защита на правото си на общежития (които още не са построени, но чиято земя правителството искаше да приватизира) и министерството отстъпи. Във Варна поводът приличаше на този в София, убийството на студентка там предизвика масови студентски протести, завършили с искания пред общината и районния съд за справедлива присъда над извършителя на престъплението.

     На 8 март тази година в София , в Деня на борба и солидарност с трудещите се жени, „Призив” организира протест в знак на солидарност с българската синдикалистка в Гърция Костадина Кунева. На 22 декември 2008 г. по поръчка на недоволните от синдикалната й дейност работодатели над Костадина е извършен опит за убийство чрез заливане със сярна киселина. Кунева е човек с висше образование история, принудена от мизерията да емигрира и да работи като чистачка, за да изхранва своята майка и да осигури лечение на сърдечноболния си син. За нас безстрашният й пример на борбеност в името на справедливостта и по-добро бъдеще за всички е достатъчен повод да работим за привличането на вниманието на нашите връстници върху тежките социални проблеми на съвремието ни. Разрешаването на тези въпроси е в ръцете на младите дейци и на студентите се разчита в тази борба и за напред!

       

А оттук накъде?   


Да се разкаже още накратко за дейността на „Призив” не е възможно. Затова с няколко думи ще предам увереността на моите съмишленици в „Призив” към вас така:


Да продължим безспирно и вдъхновено борбата ни за БЕЗПЛАТНО, ОБЩОДОСТЪПНО и КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ!


ОРГАНИЗИРАНИ и ОБЕДИНЕНИ сме НЕПОБЕДИМИ в борбата ни за СПРАВЕДЛИВОСТ!


ПОЗДРАВИ от БЪЛГАРИЯ!


Благодаря ви за вниманието и интереса. Благодаря и за поканата да бъда тук.



От участник в „Призив” 
България

                                                                                                                                 31.07.2009 г.