Начало Принципи Всеки един от нас може да бъде полезен в общата борба

Всеки един от нас може да бъде полезен в общата борба

ПечатЕ-поща
 Пристигайки в София през октомври 2011 г., за да уча за магистърска степен по политически науки, аз исках да се свържа с някаква група от български студенти, които се занимават с въпроси, засягащи университета.  Впрочем, още няколко седмици след пристигането си дадох сметка, че някои важни проблеми, които са налице във Франция, се наблюдават и тук. Става дума за приватизация на университетите, повишаване на семестриалните и други такси, необходимостта по-бедните студенти да работят (често нископлатена работа), за да платят обучението си, ограничени социални помощи и общежития, ниска степен на солидарност, ненасърчаване на съвместната активност от страна на университетите и наличие на силно социално деление.  В подобен контекст,  според мен, студентите могат да подобрят университета като цяло, единствено ако те са организирани и сплотени, без значение от възраст, специалност,  пол, националност.
„Барикада” от столове по време на студентски протест във Франция през 2009 г.

   България ме прие радушно и по тази причина, в качеството си на активист от студентската синдикална федерация в Гренобъл, исках да открия как мога да бъда полезен.  Въпреки че съм от Франция, аз съм записан в университета като редовен български студент, а не по програма „Еразъм”. Солидарен съм с проблемите, които виждам тук. Мисля, че е важно да съм ангажиран с мястото, където уча, и да се приобщя.
     Затова се поразрових в интернет и като открих сайта на активисти от студентска група „Призив”, се свързах с тях. Срещнахме се и те ми разказаха за своята дейност, която ми допадна и която беше подобна на тази, която извършвах във Франция. Реших да ги подкрепя и да се включвам в инициативите им, когато имам възможност. По този начин щях най-пълноценно да опозная ситуацията в България и българското образование,  да разкажа на съмишлениците си във Франция за своите впечатления и чрез този непосредствен опит да изградя мрежа от солидарност и взаимопомощ.
     Това преживяване още повече подсили убежденията ми, че живеем в глобален свят и въпреки че всяка страна се различава по модела си на образование, много често проблемите се застъпват, а политиката, която се прокарва, е една и съща – пример за това е Болонският процес.

 2010 г.: В разгара на протестната вълна – студентско събрание в Гренобъл

Също така, ако искаме да променим коренно ситуацията, не трябва да мислим единствено за себе си, а да се обединим и борим заедно; нужно е да усетим истинския смисъл на интернационализма за хората, които са се посветили на каузата за качествено и общодостъпно образование. Победа тук, в България, означава стъпка към победата и във Франция, още едно изкачено стъпало по пътя на общата битка.
     Важно е да се осъзнае, че докато съществуват програми за обмяна на студенти и е възможно да заминеш да учиш за година или повече в чужда държава, във всеки един университет по света има студенти, които са въвлечени в каузите за по-добро образование и в борбата срещу несправедливостите.  Забъркан  в тази дейност заедно с тях, аз осъзнавам ситуацията по-добре, съпричастен съм, допринасям в усещането за интернационализъм и добивам опит, който по-късно ще споделя със съидейниците си в моята родина, когато се върна обратно. Най-важно от всичко обаче е връзката, която се изгражда, и която постепенно разрушава границите, и ние разбираме, че всеки един от нас може да бъде полезен в тази обща кауза навсякъде. Защото борбата е обща, тя е една.

                                                                                                                                                      Етиен
                                                                                                                                                    Превод: Цвети