Начало Принципи Защо и как създадохме Студентски исторически център

Защо и как създадохме Студентски исторически център

ПечатЕ-поща

siz 2

От повече от година има място в Студентски град, в блок 52 на Софийския университет – Студентски исторически център (СИЦ), в което се помещава библиотека, зала за събирания и отделно стая с компютри, а пред входа му се намира градина с алея и пейки. Това е първото по рода си място в района на общежитията на София от последните десетилетия, което възникна по студентска идея и се изгради с доброволен труд. Инициативата на студенти и докторанти доведе и до съдействие от страна на университета. Студентско движение „Призив” участва в самото започване на начинанието и положи всички възможни усилия за осъществяването му. Възприемаме създаването на СИЦ като необходима и полезна алтернатива на положението в Студентски град – в това ни убедиха опитите да променим условията за живеене в Студентски град от 2008 година насам. Този текст разказва по-подробно по какъв начин стигнахме до идеята за мястото – защо се захванахме и с какви средства решихме да я осъществим. Вярваме, че с раждането на СИЦ и предстоящите усилия в него, средата ще продължава да се подобрява, а перспективите за още положителни изменения нарастват.

Протестите от 2008 година: Подобрения в Студентски град са възможни единствено, ако студентите го пожелаят

Нашето движение „Призив” започна да се занимава с условията на живеене и учене в Студентски град в края на 2008 година.
Преди това бяхме чели за редица проблеми, които съществуват, всеки от нас беше посещавал общежитията и беше очевидно, че средата в дома на десетки хиляди студенти е в незадоволително, а в някои отношения и окаяно състояние. Като замисъл още с изграждането си през 70-те години на ХХ век Студентски град е предвиден да е място изключително за учащите се, за техните образователни, културни и спортни нужди. На практика обаче, бизнес и търговски интереси от последните близо две десетилетия го бяха превърнали в нещо съвсем различно и противоположно на заплануваното. Това се разкри ясно при извънредните обстоятелства, които се отключиха с извършеното в началото на декември 2008 година жестоко и с нищо непредизвикано убийство на студента по фармация Стоян Балтов. Престъплението бе извършено пред една новооткрита дискотека – „Амнезия”, едно от десетките процъфтяващи заведения в Студентски град. Това зловещо деяние предизвика огромно и справедливо възмущение на хиляди студенти от цяла България. На обявеното траурно шествие в памет на Стоян сред самите общежития се събраха хиляди и това се превърна в най-големия своеобразен протест на студентството за последните 4 години.


И на роднините на убития, и на неговите колеги, и на всички изказали тъгата и гнева си тогава, ни стана ясно, че обстановката в Студентски град е ненормална и в нея са заложени множество предпоставки за несправедливости, жестокост и убийства. Една седмица по-късно на 19 декември се състоя отново студентски протест, който потвърди убедеността на много учащи се в университетите, че средата в кампуса трябва да се промени из основи, за да може в него да се живее пълноценно и смислено, а не да се създават печал и разочарования.

„Призив” взе дейно участие в протестите, издигнахме лозунгите „Студентски град – на студентите!”, „Мутрите вън от Студентски град!”, „Стига реституция!” и „Колко още трябва да умрат, за да ни чуете?!?”. Разговаряхме с много колеги и ги приканяхме към протестни действия, раздадохме хиляди листовки. На една от тях пишеше: „...Ние питаме къде са отговорните държавни институции, позволили да се стигне до превръщането на студентнския кампус (общежитията) в сборище на представители на криминалния контингент; в хазартен център; в място за проституция, наркотици, българския „Лас Вегас?!?”. Цялата енергия на гняв и очаквания тогава беше насочена към държавните институции, от които се искаше да влезнат в ролята си - да разследват как се е стигнало да няма никакъв контрол и безопасност; защо преобладават в Студентски град бизнес и частни интереси за сметка на академични и културни придобивки на настанените там; имат ли намерение властите, включително университетите да променят положението с видими действия и мерки. Едно от исканията беше да се одържави цялата територия на Студентски град, с което да бъде ограничено частното строителство, да бъдат премахнати несвойствените обекти като неконтролируемите дискотеки, барове и казина, а на тяхно място да се появят спортни площадки, библиотеки, кина и други полезни места. В тази борба студентите се бяхме изправили пред интереси за милиони, пред злоупотреби на общинската и държавната власт, извършвани от всевъзможни лица и партии през годините, пред алчните и криминални стремежи на реститути, бандити и корумпирани типове. Против нас бяха и официалните студентски организации, като Студентски съвети и т.нар. им Национално представителство (НПСС), с което доказаха, че казионните организации имат за цел да служат послушно на официалната политика и за нечисти изгоди от всякакъв вид.


Както се разбра впоследствие, държавата остана глуха към исканията ни и предпочете да играе на страната на тези тъмни бизнес интереси. Ето защо до истинска и цялостна промяна не се стигна. За това имаше много причини. Освен неравностойния сблъсък между интересите, оттам и вижданията за това какъв да бъде Студентски град, още и непоследователността на част от организаторите на протестите. Всъщност, групата извън „Призив”, която се занимаваше с протестите, предпочете да използва създалата се енергия за промяна в посока злободневните партийно-политически борби. Затова измени студентските протести с някакви неясни общонационални протести, искащи единствено оставка на тогавашното правителство. Така се стигна до злополучния протест на 14 януари 2009 година, в който вече основни участници бяха не студентите с техните искания, а разните кадри на всевъзможни политически партии и хулиганите от футболните агитки. Това ни накара нас, от „Призив”, да не участваме в подготовката им и знаейки за готвената подмяна, да определим 14-ти януари като събитие с неясен характер и цели, чиито запланувани погроми и боеве го превърнаха в крайна сметка в „дясно-радикални циркове пред парламента” и едно „тъжно зрелище”. Цената я заплатиха преди всичко вярващите в необходимостта от коренни преобразования, това зрелище трябваше да откаже истински борещите се сред студентите, да ги отчая и възспре.

Но ние не се отказахме. И се върнахме там, откъдето започнахме, отделяйки ново внимание на развитието по въпроса в продължение на близо година. Сред общежитията, сред колегите ни. Организирахме две дискусии за проблемите на Студентски град в единственото читалище наблизо, общежитие по общежитие приканяхме живеещите да се противопоставят на градоустройствените планове на Столична община, предвиждащи нови застроявания и никакви придобивки за студентството. Искахме бъдещето на Студентски град да се обсъжда със студентско участие, а не въпреки него. Подготвихме хилядна подписка да се спрат застрояванията, защото единственото строителство, от което имаше нужда, според нас, бе за нови обществени и университетски общежития, библиотеки, кина, спорт и градини. А вместо това бяха предвидени нови частни блокове, паркинги и заведения. Тези усилия не измениха начина на мислене на администрацията и властите, но благодарение на тях се свързахме с нови недоволни и желаещи да се борят студенти. Те променяха нас. Потвърди се убеждението ни, че прогрес е възможен, но само с все по-широко и дейно участие на пряко засегнатите – студентите.

Борбата 2008-2009 година постигна и някои съвсем видими и преки резултати. Например, властите се принудиха да спрат и да сринат оказалата се незаконна дискотека „Амнезия”. Пак под влиянието на масовите студентски изяви 40-тото Народно събрание направи през май 2009 г. подробно разследване на нередностите в градчето. Изводите потвръдиха и нашите обвинения и оценки, изписани на лозунгите и скандиранията, с които протестирахме, а именно това, че: реституцията, голяма част от строителството и бизнесът са незаконни и неморални, водещи единствено до несметни богатства в полза на определена малка група от хора и в ущърб на десетките хиляди живеещи в общежитията студенти от цялата страна. От парламента признаха, че протеклите процеси в тази част на София са грабеж и че „Гонитбата на печалби е довела до резултати, които не се харесват на никого, освен на облагодетелстваните”.
Най-важният резултат за нас беше намерението ни да не се отказваме, независимо от болката ни от пропуснатите възможности да променим по-бързо нещата. През 2010 година от „Призив” започнахме да преосмисляме така натрупания опит в борбата за Студентски град и да търсим нови начини за въздействие там. Видя се, че от държавата не може да се очакват положителни и съществени изменения. Тя зае, както досега, страната на онези мощни икономически среди, заради чиито интереси реално съществува. На нас пък остана да се опрем на собствените си сили, подкрепата и участието от страна на колегите ни. Нужно бе сами да стигнем до алтернатива и да положим усилията по превръщането й в действителност.

2011-2012 година: Как от едно запустяло помещение се роди СИЦ

В края на 2010 година се запознахме с докторанти и възпитаници на Историческия факултет на СУ, обединени в групата „Младежка историческа общност” (МИО). Оказа се, че имаме общо схващане в стремежа да издействаме помещение в Студентски град и да го превърнем в средище за образование и култура. Нашият опит, свързан с предходните борби, ни даваше основание да сме настоятелни пред университетското ръководство за предоставяне на подобно място. Всъщност, както се споменаваше и в доклада на парламента, университетите имаха своя част от вината за превръщането на общежитията в машина за печалби, преотстъпвайки помещения за търговска дейност.

Спряхме се върху едно изоставено партерно помещение в блок 52. Съвместните ни усилия през 2011 година минаха през редица срещи с ръководството на Историческия факултет, което се съгласи да съдейства и направи необходимото Академическия съвет на СУ официално да го предостави. Още в самото начало заявихме на университетските власти, че желаем да вложим преобладаващо собствени усилия в ремонтирането и благоустрояването му. Разбирането, което срещнахме във факултета, означаваше и известна помощ в изграждането му, която възприехме. До идеята за необходимостта от собствени усилия стигнахме предишните години, защото човек най- силно цени това, в което е взел лично участие като усилия и отговорност. Това схващане е и сред основните принципи на „Призив” от създаването му по отношение на дейността ни – за идейна и материална самостоятелност на провежданите от нас инициативи. Настояването ни изграждането на мястото да стане по този начин съвпадна и с тежък период за финансите на Софийския университет, който от 2009 година започна да изпитва паричен недостиг, вследствие на целенасочена държавна политика по орязване на бюджетите на държавните висши училища.

12

Получили ключовете в началото на 2012 година, ни предстояха сериозни ремонтно-строителни работи. Това е изключително важен момент от създаването на СИЦ, тьй като без материалната база в основата, не са възможни нито обзавеждането му, нито започването на предвидения в него живот. Участниците в „Призив” се ангажираха основно с извършване на ремонта и събирането на доброволни парични вноски от всички подкрепящи инициативата колеги и приятели. Разчиташе се на придобити строителни умения на студенти, работили в тази област по време на следването си, които да направляват трудовите дейности. На помощ се озоваха и наши приятели, професионално занимаващи се със строителство, без чиято подкрепа работата не би била възможна. Тези, които имаха, ползваха собствен транспорт и многократно спомагаха за преноса на закупените строителните материали.

19

Ремонтните дейности обхванаха периода март-октомври 2012 година, като се работеше преобладаващо съботите и неделите. Привлякохме десетки доброволци – студенти, ученици и завършили наскоро образованието си, които ентусиазирано помагаха и се учеха на обекта, спазвайки правила за безопасност на работа. Основните отговорници на обекта използваха всяко свободно време за труд, като те междувременно ходеха на работа и имаха изпити в университета. По отбелязаните от нас данни се вижда , че в ремонта участваха 32-ма души, осъществени са 41 работни дни. За този период се извършиха: демонтажни и почистващи дейности, изграждане (шпакловка) и боядисване на вътрешните стени и тавани, сглобяване на пейки, изграждане на външна градинска алея и оборудване на намиращата се тоалетна. Ето какво е записано в дневника на обекта за ден 11-ти (април), когато са работели 6 души:

„Беше извикан специализиран превоз за извозване на демонтирания железен окачен таван до пункт за метали...; в помещение 2 беше завършена шпакловката втора ръка на тавана...; В помещение 1 започна измиването на блажната боя по тавана. Тоалетната (чиния) беше укрепена за пода с теракол”.

36

Отвън се намери време за засаждане на цветя и дървета и поливането им. От своя страна университета изгради електрическата мрежа и извърши ремонт на покрива. В поддържаната от нас каса за доброволно набиране на средства дадоха пари освен трудещите се в помощението, още колеги и съмишленици. Въобще не се наложи търсене на т.нар. спонсорство от фирми или НПО-та. Инициаторите на СИЦ изрично пожелахме да се справим изцяло по студентска линия, без намесата на външни фактори. Благодарение на създадената организираност на доброволчество и взаимопомощ се оказа напълно възможно да се покрият разходите за ремонта, чиято сума възлиза към октомври на 921 (деветстотин двадесет и един) лева. Приятна изненада беше включването на студенти от блок 52 и околните общежития, които се отзоваха на призива ни да помогнат в работата. Видя се, че наши колеги желаят и участват в направата на място, което е предвидено и за тях самите, където самите те творят алтернатива за себе си и своите колеги в Студентски град.

45

За обзавеждането на помещението с използвани библитечни секции, столове и маси спомогна Софийския университет, който осигури и транспортирането им. Допълнителни компютри и бюра се набавиха от приятели. Започна събирането на книги, основно историческа и археологическа литература и периодика и скоро няколко стотин заглавия заеха местата си в библиотеката на СИЦ. Основен принос за това имат участниците в Младежка историческа общност. С техни усилия се поставиха и пана на фасадата, изобразяващи известни личности от българската история.

biblioteka siz

По този начин с гордост и удовлетворение открихме началото на СИЦ с цели две тържества. На тях имаше и изложба от снимки, припомнящи за моменти от ремонтните дейности. Изрично се отбеляза, че този първи по рода си студентски културно-образователен център е пряко свързан с Историческия факултет, но ще бъде на разположение за ползване и за останалите учащи се. В дейността си СИЦ отново ще разчита на доброволността и убедеността на студентите, които намират съществуването и развитието му за необходимост и възможност за академично и културно развитие.

2013 година: За досегашната дейност на Центъра и бъдещите перспективи

В СИЦ като място, намиращо се в студентско общежитие, се осъществиха редица събития, които по своята организирана културна и образователна изява станаха първи по рода си в Студентски град за дълъг период от време.
Бяха осъществени представяния на книги, лекции, прожекции, изложби.

siz

Дейността и работата на СИЦ от 2013 година е официализирана в предложен от университета устав, резултат от формализиране на правото за ползване на университетското помещение. Този устав е приет от инициаторите и създателите на Центъра в хода на ремонтните дейности. Съгласно него 8 души в управителен съвет, всички студенти или докторанти на ИФ, се грижат за развитието на мястото и отговарят за провежданите в него събития. Подобен правилник се налага най-вече с оглед университетските и факултетните нужди при стопанисване на неговата собственост, в случая на доброволни начала от учащи се в СУ. Нуждата от известни установени правила е безспорна.

От „Призив” сме напълно убедени, че постигнатите предимства с отварянето на Историческия център могат и трябва да бъдат успешно развивани със силна себеотдаденост и постоянство. Проявените трудности и несгоди търпят остраняване. Вярваме, че създаденото с наше дейно участие културно-образователно средище тепърва ще разгърне своя потенциал, а дейността му ще се превърне в един обнадеждаващ пример в така желаната и търсена алтернатива за живота в университета и в Студентски град.

58