Начало Раздели (съ)МНЕНИЯ Има ли някой там?

Има ли някой там?

ПечатЕ-поща

Молманията, свръхконсумацията, потребителското общество и консумеризма като водеща доктрина в съвременния свят...

banksi zname detsa tesco

Пространството на мола, този храм на консуматорския дух, е пресечна точка на разнообразни и често крайни потребителски и чисто човешки нагласи и поведенчески модели. Случващото се в мола е своеобразен социален експеримент, който пробира както личностните изяви, така и колективното битие на социалното цяло. Молът е апология на свободния човек и на свободния пазар. Молът може да се мисли и в контекста на оспорваща човешката свобода институция.


Грижите за външния вид и приоритизирането на “престижни” прояви и дейности (висене в най-актуалното кафе, процедури в солариума, посещение в мола и много други) изместват стремежа към всеобщо облагородяване на личността, което неизбежно включва духовни и интелетуални пориви. Вещоманията е във вихъра си, а материализмът е издигнат в култ, макар да е готино (и цинично!) да се цитира написаното от Екзюпери, че “истински красивото е невидимо за очите”. Суетата и егото са двата могъщи мотора на потребителския кош. Те определят и графика за деня. С успех може да се твърди, че съвременната консуматорска парадигма “свири” на някаква далечна струна от човешката същност, изтъкана от желания и страсти, но в основта си е генерирана от външни за човека агенти и институции – корпоративен сектор, банки, (не)формална власт и др.


Но може би най-порочното последствие от бясното консумиране е това, че вече приемаме действителността за даденост. Не смятаме, че ще постигнем успех с усилие и пот на гърба, защото знаем, че можем да си го купим или да преживеем представата за него (като отново си платим). Загубили сме сетива и способност да се изненадваме, защото пазарът предлага почти всичко. Не се учудваме на предлаганото в менютата, защото те в общи линии са едни и същи. Бзразлични сме към човешките истории, които срещаме – не се радваме или страдаме с другите, защото е притъпена нашата чувственост. Насилието и терорът не ни правят впечатление, тъй като постоянно са на екран. Рядко можем да оценим красив жест или малки форми на естетика. Тогава сме мнителни, че ей сега ще ни поискат пари за мимолетното удоволствие. Най-общо казано, вече не благодарим за въздуха, водата и огъня, а ги изискваме и смятаме, че по презумпция ни се полагат. Почти сме убедени, че кренвиршите растат по дърветата, заедно с айфоните и системите за домашно кино. Абсурдът е, че близостта до природата се е превърнала в най-голямата екзотика. Когато на 8 декември студентите празнуват в някое китно градче – например Велинград, Трявна, Семково или Рибарица – умират да се снимат с местните баби и дядовци, които си работят по парниците или хранят животните в двора.


Късометражният документален филм “Има ли някой там?” на бакалавъра по “Телевизия” Ангел Иванов, който задава въпроси за настоящето и перспективите пред потребителското общество, ще бъде разпространен скоро.