Начало Раздели (съ)МНЕНИЯ Кунева и образованието

Кунева и образованието

ПечатЕ-поща

kuneva
 
В последните седмици сектор образование е в светлините на медийните прожектори. Всичко започна със скандалната пресконференция на МОН на 26 януари, от която научихме, че в новите училищни програми има ред смущаващи промени - култовото произведение „История славянобългарска“ отпада от програмата за 6-ти клас, цивилизационният и общественоконсолидиращ акт на покръстването на българския народ, извършен от светия цар Борис I, ще бъде наричан „християнизация“. В учебниците ще липсва и очертаването на православието като важен елемент от културата на народа ни.

Най-знаковото нововъведение обаче е въвеждането на „термина“ съжителство като описание за положението на българите в Османската империя. Тук няма да се впускаме в дълги анализи относно вече дългогодишния спор дали е имало или не турско робство. Факт е обаче, че по този начин са го виждали и описвали сънародниците ни в това време. Факт е също така, че мнозина днешни историци, сред които доц. Валери Колев, проф.Искра Баева и акад. Георги Марков признават легитимността на това название.
„Съжителство“ обаче звучи подигравателно и грозно по отношение на многото невинни жертви на османския режим и революционерите, оставили имената си в пантеона на българските национални герои.

„Новаторските“ идеи на „гениите“ от министерството предизвикаха справедлив обществен гняв, а в някои градове като Варна, Смолян, Карлово, Калофер и Сопот се проведоха протестни демонстрации.

В типично негов стил премиерът Бойко Борисов реши да тушира напрежението, като изгърмя бушона „Танев“ – министърът беше принуден да освободи поста си, но с неговата оставка далеч не се решават проблемите с българските  учебници. Ние сме свидетели как в продължение на 26 години, под влиянието на чужди фондации, най-активна от които е „Отворено общество“, училищните планове предимно по литература и история се редактират в определена посока, целяща отродяване, разбиване на националното единство и самочувствието на българския народ.

Развитието на въпроса с наследника на Тодор Танев начело на поста беше достойно за трагикомичното състояние, в което се намира българското образование. Случаят „Меглена Кунева“ е поредният резултат от сбърканата логика да се търси пост за човека, а не човек за поста. Амбициозната юристка винаги заема държавни постове от 1988 с кратки прекъсвания до наши дни. Нарицателно за „успял политик“ с цялата нечиста конотация, вървяща с това определение в наши дни. Кунева никога не е показвала някакви предразсъдъци относно кариерното си израстване, свързани с декларирани принципи или пък с интересите на България.

Най-значимият ѝ „принос“ в дългогодишната ѝ политическа кариера е мълчаливото съгласие за затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ по време на преговорите за присъединяването на страната ни към ЕС.

За предателството си тя беше наградена с членство в УС на френската банка „Париба“, основен кредитор на румънския АЕЦ „Черна вода“.
Излишно е да се подчертава, че нейният житейски път няма нищо общо с работа в сферата на образованието.
Тя беше издигната като номинация на Рефоматорския блок, в нарушение на устава на коалицията, който предвижда предварително гласуване в парламентарната група. Кунева получи желания пост на вяло заседание на парламента миналата сряда (03.02). Едва 80 народни представители утвърдиха избора ѝ, като голяма част от управляващото мнозинство отказа да го направи.

Нито в седмицата между номинацията и гласуването, нито по време на самите дебати, стана ясно какви са вижданията на Меглена Кунева относно състоянието на образователната система, нито какви ще бъдат нейните приоритети в сектора. Което значи само едно – всичко си продължава по старому.

Любомир Гутев