Начало Раздели (съ)МНЕНИЯ Окупаторски морал 2

Окупаторски морал 2

ПечатЕ-поща

okupatorski moral

Или лицемерието на морализаторите надмина и най-смелите очаквания

Поредният морален водопад от слюнка се изсипа вчера. Медиите ни заляха с бомбастични заглавия „Пияни професори....” Гражданското общество за пореден път се надигна от ковчега си в готовност да пие прясна кръв, но този път „жертвите” не бяха просто „контри”.

Гледам клип из интернет, на който се виждат двама преподаватели и 5-6 ранобудни окупатори. Сцената се развива в добре познатата ми аудитория 41-А. Очевидно след почерпка, на каквито се е случвало да присъствам през годините, преподавателите водят спор с добре познатите ни ранобудни. Новите шефове на сградата, позовавайки се на ректорска заповед (?) приканват преподавателите да напуснат университета (!?!), защото, ако не го направели, утре пълната окупация щяла да се възобнови (!!!!!). На подобно нахалство, естествено, се отговаря подобаващо, а окупаторите са запитани кои са те, че да решават кой кога да си тръгне.


Главно действащо лице от страна на преподавателите е професор Костадин Рабаджиев, един човек, когото дълбоко уважавам не само заради постиженията му като учен, но и заради това, че никога не съм го чула да каже лоша дума срещу колега. Винаги усмихнат, винаги готов да помогне или поне да те изслуша. Но не е толкова важно това, по-важното е защо участва той в този театър.


Костадин Рабаджиев стана професор същият ден и това беше неговата скромна почерпка за колегите от факултета, които са уважили събитието. Нещо, което е практика при защитите на всички докторанти, доценти, професори и т.н. И чета после как Ректорският съвет щял да порицава провинилите се преподаватели – чета и се чудя: ами той, проф. Илчев, никога ли не е бил на защита в ИФ? Или просто няма как да накаже себе си, та затова ще съдим на принципа „има виновни само ако ни хванат”. Хубаво е, че на думи Ректорският съвет застава срещу двойните стандарти, но това може да се докаже и на дело, само ако се потърси отговорност и от ранобудните за цялостното им "представяне" дотук. Иначе ще е просто поредната лицемерна фраза.

Истинската причина за този театър обаче, заснет със скрита камера, което при всички положения предполага предумисъл и търсен ефект, е позицията на проф. Рабаджиев и проф. Драганов, които се обявиха срещу окупацията. Може би на някой му звучи конспиративно, но това е мотив, изтъкнат от самите окупатори!

На първо място не считаме за етично и коректно да бъдем въвлечени в подобна жалка ситуация именно от преподаватели, които многократно публично са заявявали, че окупацията им пречи да провеждат учебния процес в сградата на Ректората и възпрепятства научната им дейност. В израз на тази позиция те са положили своите подписи в организираната срещу Ранобудните подписка, подкрепена и с порядъчен брой медийни изяви против Окупацията. Многократно сме били несъстоятелно обвинявани в частни разговори и в публичното пространство, че се възползваме от академичната автономия, за да провеждаме политическа пропаганда. Но нашите обществени прокурори се възползваха от същата тази неприкосновеност на университетската територия, за да се доведат до състояние, в което отдавна биха били отведени в изтрезвителя от органите на реда, ако не бяха дебелите стени на Алма Матер.

Разбира се, може много да се дискутира редно ли е или не да се пие алкохол в университета.Но моралният казус тук е друг – как точно тези хора, пречещи 3 седмици на колегите си, отричащи правото на мнение, различно от тяхното, решиха, че ще бъдат морален коректив? Та, както виждам на записа, един от жандармите, щъкащ нощем из СУ, само преди година имаше пиянско изпълнение, определено от много колеги като позорно, на коледното тържество на ИФ. Тогава също е имало алкохол, но не си спомням някой да се е оплакал, а част от стожерите на окупацията са присъствали и пили. Междувременно същите тези морални стожери организираха редица куизове из СУ, на които наградите бяха... алкохол. На самите мероприятия се пиеше... алкохол. Същите тези морални стожери организираха книго-биротон в Студентски исторически център (СИЦ също е част от ИФ, макар и с по-особен статут), за което им бе направена забележка, но тя бе посрещната рязко и без капка разбиране, а основен аргумент в тяхна полза беше, че „събитието е младежко, затова в името му трябва да се съдържа бира”. Разбира се, за последното визирам конкретно настоящия и бившия председател на ФСС на ИФ, но няма да ги удостоя със споменаване на имената им, защото ме е срам, че ги познавам. Моралната ценност е доста разтеглива, когато става дума за „нашите момчета”, нали така.


Но не липсата на морал у окупаторите е най-важна, тя вече е очеизвадна. Сега е ред на преподавателите от ИФ да покажат дали са общност, дали ще се защитят от подобни морални набези, или ще замълчат и ще се свият. Защото ако тази наглост бъде оставена без последствия, утре можем да очакваме жандармите на окупаторите да решават кой да преподава и кой – не, кой да е студент и кой – не, кой е човек и кой не е. На окупаторския фашизъм трябва да се сложи край.

 

Екатерина Митринова