Начало Раздели (съ)МНЕНИЯ RE:RE: Лошо ли е да си честен? – Лошо е, когато малцина го оценяват

RE:RE: Лошо ли е да си честен? – Лошо е, когато малцина го оценяват

ПечатЕ-поща
Продължение на  дискусията, започнала с този материал

 

lo6o li e da si 4estenДали е лошо да си честен? Този въпрос може да бъде само риторичен, поне ако смятаме, че живеем/да живеем в нормално общество, в което едно от непременните качества на неговите членове е честността. Уви, сегашната ни действителност е далеч от такива ценности. Но съжалението тук е без полза. Нужен е другият пример, който да показва, че и по-иначе може.
И ето го примерът, единият от всички, със студентката Наталия. Според мен поздравленията за нея трябва да са безусловни. Казвам го, защото има съмнения (логически те не са без основание) за това всъщност с какви мотиви тя е сторила "необичайната" си постъпка – а именно да върне намерени 17 хил. лева.
За мен няма съмнения, че тя е един докрай честен човек. Което още по-истински ме впечатлява у нея е това, че не желае да се ползва от пари, които са спечелени, в случая намерени без труд. Това й качество даже е още по-впечатляващо на фона на упорито насажданата тотомания и живеене в очакване на златния фиш от лотарията.
Как бих постъпил аз на нейно място? Бих върнал парите. Разбира се, не без известното съзнание на гордост, че притежавам вътрешната сила да го сторя, докато мнозина не биха го сторили. Но не крия още, че бих бил и доста омерзен. Заради това, че живеем в такова съвремие, в което едни могат да имат и да губят 17 хил. лева като на шега, а други не могат да изкарат същите тези пари с почтен труд години наред. И вторите зависят от първия тип хора. И докато едно пренебрежимо малко малцинство тъне в охолство, мнозинството от хората вече не може да си набави с цената на неимоверен труд и екзистенц-минимума.
Трябва да е ясно обаче, че взимането на така намерени пари и използването им примерно за социална кауза, като компенсация за невръщането им, не променя света към по-добро. Напротив, с честността и каляването, заедно с развиването на други волеви качества, като взаимопомощ, солидарност и мислене за общото благо първо, после за личното (евентуално), нещата могат да бъдат променени към по-добро. Към такава действителност, в която случая с Наталия ще подкрепя правилото, не като чудодейно изключение, а като уважавана и наложила се практика. Тогава и някой не би притежавал 17 хил. вместо страданието на 17 хиляди свои сънародници, нали?! 
Ал. Николов