Начало Раздели (съ)МНЕНИЯ Убийците на Яна

Убийците на Яна

ПечатЕ-поща
Убийството на Яна Кръстева... Още един трагично загинал млад човек...
 Сега изясняват кой е убиецът. Дори даже май са го открили. Дори даже май са го хванали. Дори даже май ще го осъдят... Но ще престанат ли да се случват такива трагедии? Аз мисля, че не. И това е така, защото условията, които създават убийците, тази система нито може да арестува, нито може да осъди. Защото тя ги създава. Защото тя съществува заради тях и те съществуват заради нея.

Спомняте ли си убийството на студента Стоян Балтов? Не бяха ли замесени тогава употреба на големи количества алкохол и наркотици, едно нощно заведение („Амнезия”) в едно от местата в София (Студентски град), превърнало се в сборище на криминалния контингент и редовно ставащо арена на грабежи, побоища и убийства?

А каква е ситуацията сега?

Отново са замесени алокохол и наркотици (единият заподозрян за убийството на Яна признава, че същата вечер е изпил големи количества алкохол, съчетани с употребата на наркотици – екстази, марихуана), отново имаме едно съмнително нощно заведение (т.нар. „маймунарник”) и един район на София (Борисовата градина), където фашисти и други антисоциални елементи неведнъж са извършвали грабежи, побоища и убийства...

Както се вижда – нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено.

Физическите извършители на Стоян и Яна, дори да бъдат осъдени, с това, за жалост, няма да се премахнат условията, които създават нови и нови убийци и които условия фактически са истинските убийци. Така че, това, което трябва да се постави на обсъждане като бъдеща превенция, не е колко още полицаи да има в Студентски град или Борисовата градина, колко още камери и т.н. Трябва да стане ясно кой разрешава масовото разпространение на наркотици, които превръщат буквално в развалини стотици хиляди млади хора. Защо алкохолът и цигарите се налагат още сред най-малките ученици като безалтернативна мода и начин на живот? И нека този път да не задаваме тези въпроси на държавата –  тя ако искаше отдавна да ни е отговорила и да е взела мерки. Всъщност, вместо да се обръщаме към разни държавни и общински институции да ни разрешават проблемите, не можем ли ние, младите – студенти, ученици, работeщи – сами да обсъдим каква е ползата и вредата от наркотиците, от пиянството, от разврата? Няма ли други по-смислени начини за изкарване на свободното време? Дали свободата се измерва с количеството изпит алкохол и изпушена трева? А защо вместо това да не се измерва с броя на песните, които можем да изпеем, с броя на музикалните инструменти, на които можем да свирим, с броя на стихотворенията, които можем да изрецитираме? Защо не ходим по-често на планина, защо не се запишем на танци или защо просто не потичаме малко за здраве в парка или на стадиона? Защо, защо, защо... Толкова много „защо”, което ни държи затворени, изолирани, духовно осакатени, без реална възможност да изразим себе си, своите способности, своите чувства...

След като държавата явно не мисли да променя условията за живот и свободно време, очевидно ние, младите хора, сами трябва да сторим това. Иначе сме обречени да продължим да се въртим в същия проклет омагьосан кръг. И така до следващото убийство...

Дефол