Начало Раздели (съ)МНЕНИЯ Защо съм против окупацията – лична позиция

Защо съм против окупацията – лична позиция

ПечатЕ-поща
В публичното пространство присъстват един основен тип мнения относно окупацията на някои университети в последните дни. Други позиции рядко се чуват. Затова реших и аз да напиша моята. Нямам собствена медия, в която да го направя, затова ще споделя този текст с някои мои приятели, които имат разни платформи за разпространение на информация, та ако пожелаят, ще го публикуват. Също така, ако някой случайно пожелае да го ползва - няма проблем. 
 
До скоро гледах с пренебрежителна насмешка на протестите ДАНСwithme пред парламента. Всичко започна почти като народно въстание, но накрая продължи като конюнктурно събитие. Приемах го като агонизиращ предсмъртен вик на партиите, останали извън парламента.  Все пак е логично желанието им за запазване и разширяване на икономическото и политическото си влияние. Боричкания, между различните кръгове на едрия капитал. 
 
Нещата обаче прекрачиха границите на допустимото, след като протестът се пренесе на територията на висшите учебни заведения. Както вече е световноизвестно ректоратът на СУ беше окупиран от протестиращи студенти. Тяхната бройка се спекулира и от едната и от другата страна, аз няма да се занимавам с нея.
 
В цял свят университетите са арена на политически сблъсъци, но обикновено студентите са носители на прогресивни идеи, често се извършват окупации в знак на протест срещу приватизацията на образованието например. В нашия случай окупаторите издигат едно искане „оставка“ на правителството, която видиш ли трябва да бъде последвано от настъпване на „морал в политиката“. Последното е толкова абстрактно и субективно, че няма на къде. Всеки си го тълкува както желае и практически нищо не означава.
 
Очевидно е, че става въпрос за политически акт, но въпреки това студентите отричат връзка с политически субекти, казват че не на свързани с нито една партия. Особено удобно е, че не обявяват публично политическите си пристрастия, на които в крайна сметка всеки има право. Не става ясно как разбират те „морала в политиката“. Заявяват, че се борят срещу олигархията, мафията, бездушието и т.н. лоши неща. Познавам някои участници, имам приятели там, за които съм сигурен, че искрено вярват, че се борят за по-добър живот, срещу всички партии и т.н. Възможно е и тези студенти да са мнозинство в окупационния процес. Не те обаче са движещите сили. Авангардът на окупацията се състои от хора определящи се като „неолиберали“, „анархо-капиталисти“, „костовисти“ и прочие пазарни фундаменталисти. Това е особено опасно, особено що се отнася до територията на висше учебно заведение. Там от години текат борби срещу приватизацията на образованието. Други от водещите фигури са движени просто от кариеристични подбуди. За трети пък показването по телевизията всяка вечер е самоцел. 
 
okupacyia SU 1997
 
Особено показателен е плакатът, който е разпънат на сградата на окупирания СУ за нова 1997 година. Именно след събитията тогава на власт идва правителството на Иван Костов, което извършва „шоковата доктрина“ в сферата на образованието. Тогава са въведени и първите семестриални такси за студенти. До тогава образованието е безплатно. Това си противоречи с други лозунги за „промяна“, тъй като именно събития, като тези през 1997 година довеждат състоянието на страната до днешното й положение. Участниците в днешните събития искат повторение на тази ситуация, затова смятам, че окупацията е антистудентска.
 
Kalin Yanakiev DSB
 
Доказателство за икономическите и политическите интереси, които стоят зад окупацията е безрезервната подкрепа, която тя получи от НПО-та, преподаватели (от сорта на Калин Янакиев), партии и най-вече медии. Всяка нощ телевизиите се надпреварват да показват „младите“, „красивите“, „умните“ и великото им дело. Особено комични са твърденията на окупаторите, че са „бунтари“ и „борци срещу статуквото“, като се има в предвид този комфорт. Това са първите „революционери” в историята, които са пазени от полицията на правителството, което свалят. 
 
Участниците в окупацията се опитват да създадат усещането, че ако не подкрепяш мероприятието им си „за“ правителството, мафията, олигархията и т.н. Друго мнение не приемат. Едно от основните оръжия за тази им цел е медийният чадър, който им се предоставя. Обикновените студенти са принудени да заемат страна в казуса, искат или не.
 
Прокламираните лозунги за „морал в политиката“ и повече демокрация се разбиха на пух и прах на 28 октомври, когато група студенти и докторанти решиха да прочетат декларация пред СУ против окупацията. В този момент се изпариха всичките брътвежи за „свобода на словото“. Окупаторите започнаха да обиждат и освиркват своите колеги, които искаха да изкажат мнението си. Бяха наречени „червени боклуци“, „комунистически свине“, „изроди“ и т.н. Наложи се дори да бъдат изведени с охрана от двора на университета. А извън  него група възрастни хора правиха възстановка на митинг на СДС от началото на '90те години на ХХ век. Едвам не се стигна до линч на студентите с различно мнение. До там опира „моралът в политиката“ и „демокрацията“ на окупаторите.
 
От скоро има окупация и в УНСС. Не съм ходил, не ми се и ходи. Интересна е обаче декларацията на унесесейските „ранобудници“: 
 
“(...)Ще се радвам да се срещнем утре и да покажем, че и УНСС също е университет с качествени студенти (!?), а не както се прокламира навсякъде, че всичко е корупция и червени "наши" хора. 
(...)
Нека не се впускаме в безсмислени дебати и дискусии с контра-окупатори и прочее. Или сте с нас, или сте против нас.
 
Явно, според ранобудниците, студентите се делят на „качествени“ и „некачествени“, като естествено тези, които не окупират са хора втора ръка и нямат право да бъдат в университета, който по-“качествените“ студенти са превзели. Всички, които не ги подкрепят не са на тяхното ниво и не заслужават да бъдат чути. Такъв начин на мислене граничи със сегрегация. Това е синхрон с елитаризма, който лъха от окупацията в СУ. 
 
Прави впечатления и опитът за радикализация на протеста „или сте с нас, или сте против нас“. Това говори за отчаянието на опозиционните партиите, които са готови на всичко, дори да предизвикат междустудентски кръвопролития, само за да се докопат до властта, измествайки другата едробуржоазна дясна сила – БСП.
 
Sofiyski universitet verigi
 
Дори да не искат и да не осъзнават окупаторите стават заложници на тесни партийни интереси. Не го заявяват публично, повечето сигурно и не знаят. Отказът да се обособят като политическа сила, с изчистени виждания е особено удобен, да продължат с официалната си теза, че са „надпартийно движение“, но на практика им орязва ръцете за намеса в политическия живот. Това означава, че дивидентите ще бъдат присвоени от вече  съществуващите и влиятелните партии. 
 
Това, което е сигурно, че студентсвото и образованието, като цяло, няма полза от тази окупация. На първо място – тя не е студентска. Никъде няма искания, свързани с образованието. Има партийни интереси и то в ущърб на образованието. Затова като студент не мога да подкрепя този фестивал на глупостта, който е особено популярен напоследък.
 
 
Стефан Петров, студент в УНСС