Начало Раздели Солидарност 10 ноември 2010 – една вихрушка ли ще ни спре

10 ноември 2010 – една вихрушка ли ще ни спре

ПечатЕ-поща
 На 10 ноември 2010 г. пред Партийния дом са се събрали стотици хора с транспаранти и знамена, чуват се викове „Оставка”. Хората там не отбелязват годишнина от т.нар. „демократични промени”. Събрали са се да защитят правото си на труд и достойно заплащане, правото да следват своето призвание на учени. Те са там, за да защитят Българската академия на науките от унищожение, от приватизация  и превръщането на науката в $тока.

Пред събралото се множество говори техен представител, докато други негови колеги са в сградата на Министеркия съвет с искане министър-председателят да ги приеме. Той обаче се крие и за пореден път праща парламентьори.

„Може да сме учени, но не знаем как се живее без храна, може да сме учени, но не знаем как се работи в неотоплени помещения”. Те искат това, което им се полага, искат своите заплати, пари за техниката, с която работят, за отопление, за електричество...

Малко преди това са връчили исканията си в Народното събрание, обкръжено от 1500 хора на науката. Издигат лозунги „Искаме си 11-ата и 12-ата заплати", „Унищожението в науката е навеки", "пари + стоки = пари; пари + наука и образование = много пари и просперираща нация; money + Djankov = total system failure", след което потеглят на вече обичайното си шествие към Министерски съвет.

Посочват какъв процент от техните пари е взет и пренасочен към други пера, а уж образованието и науката са приоритет за това правителство.

Подчертават, че парите от бюджета отиват за администрация и военни, но не и за образование и наука.

Готови са да предяват иск срещу държавата за нарушаване на конституционното им право на труд и упражняване на професия. Ако тя не удовлетвори исканията на БАН за увеличаване на бюджета, те ще поискат чрез съда 60 млн. лв.

Бюджетът на академията е съкращаван няколко пъти, докато стигне "срамните и убийствени 59 млн. лв", а заплатите на учените са намалели почти с около 30 %.

Докато говори един от младите учени, силен порив на вятъра за малко да отнесе транспаранти и знамена, почти събаря огражденията от близкия строеж. „Явно г-н Премиера не е поръчал хубаво време този път”, шегуват се и не се дават на вятъра.

Показали са не един път, че са упорити и силни хора – една вихрушка ли ще ги уплаши.

Свързан с метеорологията е и скечът, който изиграват на площада и символизиращ прехвърлянето на топката от властта. Млад геофизик се опитва да получи финансиране, за да може да прави своите изследвания и подава една тенис топка към „представител на държавата”, който всеки път му я връща с глупавите си мотиви.

Закриват протеста, за да се връщат по работните си места, но обещават, че и другата сряда ще са тук. Вятърът отново се усилва, сякаш се опитва да ги разгони, за да не нарушават повече спокойствието на властниците. Свирепо разпръсва мъртви листа на всички страни, все едно иска да им каже да се махнат, да потърсят късмета си, където и да е, но не и тук. Но не е познал. Нито пък властимащите скрити на топло зад дебелите стени. Българските учени ще отстояват докрай духовността. И няма да е вятърът този, който ще донесе промяната и прогреса. Това ще са хората, които отново ще излязат на улиците.


В. Фуджин