Начало Раздели Солидарност Базата на НСА - тема с продължение

Базата на НСА - тема с продължение

ПечатЕ-поща
През последните години с началото на пролетта има едно място край морето, което става арена на ежегодни сблъсъци. 

Сблъсъци на несъвместими интереси. От едната страна са студентите, преподавателите и всички имащи съприкосновение със спорта. Хиляди годишно ползват мястото за обучение, образование, култура и здраве вече десетилетия наред. Така е отредило обществото и държавата, докато последната е служила преобладаващо на общите интереси. От друга страна е многоглавият змей на местните феодали бизнес-мутри, богати общинари-партийци и побратимите им реститути, подкупни прокурори и полицията. Те са новите властелини и  си имат вече цялата държава. Една голяма, нова, частна държава, която грижливо бди за ненаситната им алчност. Трябва им земята на Национална спортна академия – от нея ще се извадят и изперат, ще се пръкнат нови мултимилионери и богаташи. 
Дотук колегите от НСА с прекрасния пример на своите преподаватели даваха смел отпор на угнетителите. Още 2009; още 2010 г., когато смело се изправиха пред входа на базата край Равда и изпитаха цялата злоба на кандидат-печалбарите; през 2011 г., когато излязоха на многохиляден протест, напомняйки, че съдебната система се е поставила също в служба на бъдещите и настоящи милионери. Тази пролет отново черните сили на неограничената предприемчивост нахлуха, за да бият с палки студентите, които дежуряха, за да пазят учебната база на своя университет –от ново унищожение. Така се стигна до 18 април 2012 г. – когато властелините на жълтите павета в София имаха неудоволствието да изпитат силата на един истински народен протест в защита целостта и предназначението на морската база. Без разрешение, без «моля» и «извинете» - протест, който можеше да откаже всякаква полиция и жандармерия от излишна смелост.  Всички усещахме, някои даже убедено знаеха, че държавата стои плътно зад частните интереси на приватизацията, на пладнешкия обир и разпарчетосването на образователната инфраструктура. Мнозина очаквахме този път да пропусне с налапването и да остави базата за студентите-спортисти. Но не стана така. И този път. Повината терен правителството най-невъзмутимо харизва на частниците.

Сега мнозина студенти от НСА и техни поддръжници изглеждат унили, отчаяни и готови да приемат новата обстановка за необратима. Даже някои си спомнят с носталгия чрез снимките за практиките там така, както се жали един довчера прекрасен човек, който от днес е покойник. 

Но има ли място за вайкане, за окайване или сляпа надежда, че някой доказал се злодей ще стане безподобен добряк? Ще отпишем ли тази база, която заслужава спорта в България, но и всички бъдещи поколения? 
 
Не, не трябва да има и нотка примиримост. Напротив. Ясно е, че един протест, колкото и мощен, колкото и енергичен да е, не решава изхода. Нужни са много протести, нужна е цяла вълна. Неспирна. Несломима. Настъпателна. Споделена. 

И нека тогава те, височайшите наставници на несметни богатства, треперят. Както беше писал един журналист, спортистите спечелиха доста битки, но дали ще спечелят войната. Войната между непримиримите интереси продължава. Не само край морето, не само в Студентски град и по университетите. А навсякъде. Тя , тази война си е обявена и си се води, щем-не щем. Затова примирението ще означава да се бием сами още преди началната линия. 

Няма такъв спорт, няма такъв филм!
 

За да имаме спорт, за да имаме красиво, човешко бъдеще, трябва да крепим справедливостта и вярата в общите блага. Ние сме на ход - и вчера, и днес, и утре.