Начало Раздели Солидарност Ние те помним, Стоян!

Ние те помним, Стоян!

ПечатЕ-поща
(Прожекцията на филма „Амнезия”, дискусията и начало на делото за Стоян Балтов)
На 27 април в зала 65 на Софийския университет се проведе прожекция на документалния филм „Амнезия”, посветен на живота в Студенстки град, София. Филмът е провокиран от трагичния инцидент, при който на 5 декември, 2008 г. в следствие на побой бе убит първокурсникът – студент Стоян Балтов. Случаят се разиграва пред едноименната дискотека „Амнезия” в Студенски град (филмът може да бъде изтеглен оттук http://www.multiupload.com/MMWMIX0BXI ). След прожекцията се проведе дискусия на тема: „Аз живея в Студентски град и искам той да се промени. А ти?” Организатори на цялото събитие бяха Факултетен студентски съвет на Исторически факултет с подкрепата на факултетните съвети на Философски факултет и ФЖМК, Студентско–ученическо движение „Призив за образование” и Дискусионен клуб „280”. Преди да бъде пуснат филма, организаторите обявиха една от причините за своята инициатива, а по-точно, че след два дни – на 30 април се дава ход на делото срещу извършителите на упоменатото убийство и помолиха за присъствието на всички, които искат да изкажат морална подкрепа за родителите на Стоян. Подобно приканване е израз единствено на естествена солидарност с тях, нещо съвсем очаквано от страна на студентите.
Присъстващите на прожекцията и дискусията, за съжаление, бяха едва около двадесет души. Неприятна изненада поднесоха част от организаторите, които не бяха дошли. Въпреки това обаче, след края на филма започна оживена разговор, който продължи повече от час. Като всеобщо се установи мнението, че има криза в ценностната система на младите хора в страната. Отговорни за това са както родителите, така и обществената ситуация, която ясно личи от лошото състояние на системи като образованието и здравеопазването. За пореден път бе изтъкнато, че в Студенстки град има много дискотеки и барове и почти никакви други алтернативи за развлечение и положително въздействие върху  младите хора като кина, театри или библиотеки. Значима група от присъстващите поддържаха становището, че по-голямата част или дори всички барове и дискотеки трябва да бъдат затворени. Други изразиха съмнение от ефективността на такава мярка при положение, че студентите тогава просто ще пътуват до центъра на града, за да посещават нощни заведения там. Обсъждан беше и въпросът за изграждане на силна организация на младите хора. Нейната цел би била да обединява позицията на учащите по наболели проблеми, които ги засягат. Каза се, че студентските съвети в СУ бележат известна тенденция на отваряне към студентите и проучване на мнението им чрез провеждане на срещи с тях. Въпреки засега слабите резултати, всички бяха единодушни, че инициативата трябва да продължи. Присъстващите от студенско–ученическо движение „Призив за образование” споделиха част от своя опит в нелекото пробуждане на гражданска активност у младежта. Съгласие се постигна по това, че от около 2 - 3 години се забелязва оживяване на гражданската активност в българското общество, която макар и все още бледа се развива и се изразява в протестните движения на учители, земеделски производители, работници, движенията срещу ГМО и орязванията в просветния бюджет и др. В заключение се стигна до общата убеденост, че водените досега действия – информиране за проблеми, разговори със студенти, организирането и самоорганизирането им срещу прояви, които засягат интересите им са положителни стъпки. От тях вече личат и резултати, макар и не в дозата, която повечето присъстващи желаят, но са достатъчно основание да се продължи напред с работата. Дискусията бе закрита с ново напомняне на предстоящото в петък дело.
     
     На 30 април активисти на Студенстко-ученическо движение „Призив за образование” присъстваха в качеството си на граждани на самото дело. Редом с други, които бяха там да подкрепят семейство Балтови, те опънаха пред Съдебна палата транспарант с надпис „Ние те помним, Стоян!”. Да изразят своята солидарност бяха дошли около петдесет души негови приятели, роднини и съпричастни граждани. Трогващ и вълнуващ момент беше признателността на Стояновата майка и баща, които лично ръкуваха всеки един от дошлите на делото студенти, изказвайки своята благодарност за отношението и вниманието на младите хора. Вътре в Съдебната палата зала №14 се оказа тясна за всички и редица трябваше да чакат отвън, включително и поради нежелането на съдията да пристътват правостоящи в залата. Последното обстоятелство с основание постави въпроса за причините да се избере малката зала, въпреки вече известния факт, че винаги пристътват множество хора, съпричастни със семейство Балтови. 
Делото започна с иск от родителите на Стоян за 450 хил. лв. обещетение за претърпени неимуществени щети към тримата подсъдими за убийството - Вили Георгиев, Светлозар Стоилов и Александър Данаилов. Като свидетели първи говориха, съответно родителите Зарка Балтова и Стоян Балтов. С усилие на волята те преглъщаха болката, докато описваха своя син като общително и обичано от близките и приятелите си момче, с интереси към биологията и химията и запален спортист с пристрастие към футбола и тениса на маса. Бе изтъкнато, че Стоян Балтов не е бил разюздан или агресивен човек, прилошавало му е от кръв и не е прибягвал до насилие за разрешаване на спорове.
На това заседание бяха разпитани двама свидетели от нощта на убийството. Показанията на първия призован - Любомир Парашев, част от компаниата на подсъдимите във вечерта на убийството, продължиха близо три часа. Най-често употребяваните думи от него бяха спасителните „Не си спомням”. На задаваните му въпроси той отговаряше така, че влезе в нелепи противоречия със самия себе си. 
     Показания след него даде Мирослав Станчев, също част от компанията на подсъдимите от въпросната вечер. Подобно на първия свидетел и той отговори на редица въпроси с това, че не си спомня подробности.
Поради противоречия с предходните показания на последните двама свидетели обвинението настоя за прочитане на техните предходни разкази, дадени в различни етапи от разследването. И двамата свидетели потвърдиха истинноста на дадените от тях предходни сведения.
От разказите на двамата свидетели става ясно, че в дискотека „Амнезия” компанията поръчва 3 бутилки уиски и всички са употребили алкохол. Светлозар Стоилов дори, поради аргумента, че е пиян, не е допуснат обратно в дискотеката. След този случай компанията решава да си върви. Движат се на групички като най-отпред са единият от свидетелите (Любомир Парашев), обвиняемият Вили Георгиев и Таня, приятелка на последния. След тях, на десетина метра, е вторият свидетел от компанията – Мирослав 
Станчев, а по-назад са останалите двама обвиняеми.  Двамата свидетели разказват, че чуват викове зад себе си. Мирослав Станчев признава, че на своя глава участва във възникналата свада. Виждайки, че Александър Данаилов и
Светлозар Стоилов се бутат с две момчета, по-високото (Стоян Балтов) и другото, по-ниско, решава да се намеси в помощ на прятелите си. Той веднага(!) напада по-ниското момче със серия от няколко удара. Сам признава, че напада пръв и не е видял двете непознати момчета да нанасят удари по приятелите му. Нещо повече, в съда у него и сега пролича известна доза самодоволство, че е излязал победител от така предизвиканата саморазправа! Освен тези действия, той е успял да нанесе удар по Стоян в бедрото, въпреки че убитият впоследствие студент вече е бил обсипван от ударите на посочените  Александър Данаилов и Светлозар Стоилов. Според неговите показания Стоян е удрян, докато лежи на земята в горната част на тялото (над кръста). Според Любомир Парашев (първият свидетел от компанията) Вили Георгиев също притичва и нанася удар с крак на поваления студент.
Междувременно трети младеж, който е искал да спре побоя, е подгонен от агресорите с думите „И ти ли искаш”. По-късно,  в таксито на път за „Пирогов” и в самата болница, където двама от подсъдимите искат да прегледат подутите си контузени крака от нанасяните върху Стоян ритници, компанията се шегува и смее сякаш нищо не се е случило във въпросната вечер! 
Тук е мястото да се упомене, че по изнесените показания на двамата свидетели подсъдимите имат зад гърба си други случаи на сбивания и агресия. От показанията на самия Мирослав Станчев може да се заключи, че с активната си „помощ” става причина за сбиването въобще, вместо да се опита да успокои бутащите се момчета, от които групата на Стоян Балтов очевидно не е била агресивната. Според Зарка Балтова Мирослав Станчев също трябва да е на подсъдимата скамейка. 


Следващото заседание е насрочено за 7 юли от 9:30 часа. Призоваваме всички млади хора за съпричастност към трагичния инцидент, защото близо година и половина след убийството присъди няма, а извършителите на престъплението са на свобода. Нека отхвърлим стереотипа, че сбиването след употреба на алкохол е нещо нормално за „буйната кръв” на младите. Говорим за асоциално поведение, необходимо ли е последиците от него да се стоварят на собствените ни глави и едва при скръбта за някой близък да осъзнаем до каква деградация са достигнали ценностите ни ?! Много неща са необходими да се направят, но последното нещо, което ни трябва е апатия, егоизъм и безразличи към околните – близки и непознати. Има много начини да повляем да се промени средата около нас – вкючване в добри инициативи, личен пример (дори и в малките неща), посочване на проблемите и обсъждането им с приятели и прочее. Нека всеки избере своя начин за участие и да е сигурен, че истинските промени стават с участието на възможно най-голямо множество от хората около него. 

А ние те помним, Стоян и заедно със спомена за теб върви и задължението ни да променим Студентски град и условията сред младите така, че насилието и направдите да станат невъзможни!