Начало Раздели Солидарност Протестното бдение за БАН – номерата на управленците няма да минат. No Pasaràn!

Протестното бдение за БАН – номерата на управленците няма да минат. No Pasaràn!

ПечатЕ-поща
На 16 ноември вечерта, след голямото студентско шествие от същия ден, се състоя и протест на учените от БАН. Около 1500 души с факли и свещи, символизиращи пламъка на науката, който побеждава безпросветната тъма, се събраха на мълчаливо бдение пред сградата на Народното събрание. 

Те са там, защото смятат, че правителството води Академията към гибел, а министерството на образованието няма капацитет да разпределя парите между институтите. Вълнуват се, че всъщност никой не говори за разпределение на средства, а за „разпердушинването” на БАН. Искат възстановяване на бюджета за 2010 г. и изпълнение на ангажиментите, поети нeколкократно от правителството през същата година.
„Пак ли са ни оградили?” – недоволстват от полицейските заграждения, където се опитват да ги набутат и в един момент решават да блокират кръстовището. Нямат разрешение за това, полицията, естествено, недоволства, отправя груби предупреждения да се „махат”, но хората надигат глас: „Учените ли ще биете?”. Оставят ги на мира за около 20 минути. Дали се засрамиха – властта не се свени да бие жени и деца, когато се чувства застрашена, какво тогава пречи да посегне и на учените. Може би присъствието на нейни представители възпира блюстителите на „реда” – депутати от опозицията и други псевдоопозиционни елементи, на които всъщност не им пука за исканията на учените. Нали срещу същите, когато имаха възможността да решават съдбините им, се протестираше. Сега просто играчите си смениха местата, а прецаканите отново са българските учени и всички тези, които милеят за наука и образование.
Извръщам лице от мутрите им и виждам младите учени, разработващи нови проекти, някои от които с приложение в медицината. С един от тях може да се направи биопсия без хирургическа интервенция. За да стигнат до изобретението, те са направили стотици опити. Налага им се да купуват консумативи и с лични пари, заплатите им обаче са такива, че просто не стигат и за подобен харч. И въпреки че могат да се реализират някъде другаде, въпреки обидите, те са тук, на площада, и дават пример. Показват, че въпреки всичко е по-добре да отстояваш своите права и тези на останалите хора, отколкото просто да избягаш и да се „спасиш” самосиндикално.

Може би това са разбрали и голяма част от студентите, които бяха дошли да подкрепят учените. Този път бяха повече от обикновено. Учените и особено по-младите от тях, винаги са били солидарни с борбите на студентите и ходят на техните протести. БАН и университетите – единни, това е изходът от блатото, където ни тикат упрвляващите и някои университетски ръководители, виждащи в разединението възможности за лични облаги.

Но докато я има солидарността между хората, номерата на „управленците” няма да минат.

No Pasaràn!


В. Фуджин

Още снимки на адрес: http://www.gr-ivanov.com/photo/thumbnails.php?album=6