Начало Раздели Солидарност В науката добрите резултати трябва да са от значение*

В науката добрите резултати трябва да са от значение*

ПечатЕ-поща
 През есента на 2009 г. в тон със световната финансова криза и политиката на свиване бюджетните разходи МС на република България предложи проект за намаляване на средствата, изразходвани за наука и култура.Съобразявайки се с тези изисквания, УС на БАН реши да премахне или обедини някои от институтите. За хората, занимаващи се с хуманитарна наука в България днес, това има значението на шамар. С две думи, след години неблагодарен и зле платен труд, ръководството на академията, което би трябвало да подкрепя всяка дейност на своите институти, решава буквално да премахне някои от тях, без да се съобразява с постиженията им и значението им за научния живот в България. Извинявайте, но това звучи грозно, арогантно и с извинение към господата в УС на БАН,  но напълно безсмислено. Защото едно е да намалиш средствата за наука поради тежкото състояние на държавата, а съвсем друго да унищожиш институция, просъществувала десетилетия в променяща се обществена и политическа обстановка и доказала правото си на място в българския културен живот. Случаят с Центъра по Тракология (ЦТ) към БАН е точно такъв. В общи линии се действа по следния начин: пристига комисия , която да оцени дадения институт и да се произнесе дали той е „работещ"  и може ли да съществува в условия като настоящите. Да отбележим - в комисията няма нито един специалист, запознат в детайли с работата на ЦТ. Участващите в комисията оценяват единствено базата и условията за труд, но не и работата или постиженията на учените. По същата логика комисия от български историци и литературоведи може да бъде изпратена да оценява работата на някой икономически институт в Холандия или Белгия например... Нека да отворим една скоба -  „огромният" бюджет на ЦТ за 2007 г. е бомбастичната сума от 469 813.00 лв, за 2009 г. сумата е намалена на 297 000.00 лв., като в тях се включват абсолютно всички разходи от заплатите на научните работници до канцеларските консумативи. Дори за обикновен човек е очевадно, че с тези средства дадено учреждение едва би успяло да се издържа, а да не говорим за възходящо развитие. В страни с традиции в историческата наука бюджетните разходи изразходвани за  нея се увеличават всяка година, докато в България явно ще се постъпва по противоположен начин. Ако ставаше въпрос за някоя от многобройните организации с неправителствена цел съществуващи само на книга този акт на унищожение, вероятно можеше да остане незабелязан. Но тук говорим за институт, създаден през 1972 г. с над 30-годишна история. Институт, в който са работили и работят специалисти, чиито имена са познати не само в България, но и в световните научни среди. Нека да споменем покойния професор Александър Фол, основателят на ЦТ, чието име институтът носи в момента. Титлите и успехите му са твърде много, за да ги изброяваме всичките, но ще споменем тези, които биха направили впечатление дори на човек  извън историческата наука. Носител на орден Стара Планина I-ва степен, носител на орден Кирил и Методий I-ва степен, кавалер на ордена за наука и изкуства на правителството на Франция, член на академията Медичи в Италия, член на академията Миди в Париж, на американския биографичен институт Рейли, номиниран за интелектуалец на годината (1992г.) от университетите в Кеймбридж и Оксфорд, първият българин член на една от най-старите академии в Европа - Лайбниц Берлин...

С действията си сега желаещите да закрият ЦТ като самостоятелна институция принизяват всичко постигнато от професор Фол и другите като него. Не по-малко тъжно и жалко е, че по този начин се отнема възможността за продължаване на тази традиция и надеждата България и за в бъдеще да се радва на успехи в областта на античната история. Вероятно критиците на защитаваната теза ще изтъкнат, че всички успехи на ЦТ са в минало време. За това няколко думи и срещу тяхното мнение. Сегашните специалисти в института четат лекции във всички водещи български университети, мнението им на специалисти, доказани в материята, се търси от всеки учен, решил да се занимава с история на българските земи в античността. (интервал) За справка господата от УС на БАН могат да потърсят оценката на световно известните професори Арчибалд и Борза от университета в Оксфорд, както и на френския антиковед Жан Никола Курвоазие. Всеки един от тях е ползвал помощта на български специалисти при работата върху изследванията си...

По-горе посочих смешната сума от 297 000.00 лв. С тези пари ЦТ не само успява да просъществува, но и продължава дейността си в тази тежка икономическа обстановка. Книгоиздаването на института има широко значение и неговата дейност не се ограничава със строго специализирана научна работа. То върви във възходяща линия през последните години, въпреки че след началото на прехода настъпиха тежки времена за хуманитарните науки като цяло - недостиг на финанси, срив в образователната система и не на последно място неимоверен спад в публикуването на авторски материали и изобщо специализирана историческа литература. ЦТ поддържа завидна бройка от периодични издания. В момента се публикуват няколко поредици интересни не само за специалистите, но и за широката публика.На първо място списанието ORPHEUS, което се разпространява в цяла Европа, също така поредиците THRACIA, STUDIA THRACICA, SEMINARIUM THRACICUM, STUDIA PONTICA, THRACIA PONTICA, PULPUDEVA... Освен това, за първи път на български език излезе поредица антични автори в пълен вариант, нещо, с което дори някои от големите европейски държави не могат да се похвалят. И въпреки всички тези дейности интитутът се смята за „нерентабилен". Хубаво ще е някой да обясни на властимащите в БАН, че когато се говори за наука, тяхно задължение е да влагат в учените си не само средства, но и доверие и подкрепа, защото не е толкова важно дали сградния и имуществен фонд е на високо ниво, а какви са хората, които се трудят, работата, която вършат и успехите, които постигат. Не е редно един от институтите към БАН, вършещ толкова много и различна дейност, да бъде с лека ръка зачеркнат от научния живот в страната ни.

Несериозно звучи предложението за обединяване на ЦТ с институтите по Археология или Балканистика към БАН. За всеки запознат поне малко със структурата на историческите науки, това е повече от ясно. Нека бъдем по-детайлни - археологията е помощна дисциплина, нейната цел е да открива, консервира и описва артефакти от минали епохи. От друга страна, балканистиката е далеч от традициите на тракологията като наука и дейността й все повече се свързва със съвремието. В този смисъл обединението на ЦТ с някои от тези институти би довело до неговото обезличаване и изчезването на тракологията като самостоятелна дисциплина.

Извън България ЦТ е признат и реномиран в научните среди.От 1988 г. той е избран за секретариат на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания - такъв е и до днес. По негова инициатива от 1972 г. се провежда Международен конгрес по тракология. От всичките девет конгреса, проведени до сега, само два са се състояли в България. Явно за Европа този конгрес, в който българските специалисти играят важна роля е по-важен, отколкото за самите нас. Десетият конгрес предстои да бъде проведен през 2010 г. в Истанбул.

Можем още дълго да изброяваме дейностите на ЦТ, които явно са убегнали от „зоркия поглед" на хората, поставили си за цел да го премахнат от културния живот на България. Когато тръгваш да унищожаваш нещо създадено с много труд и отплатило се с редица международни успехи, а не предлагаш никаква удачна алтернатива за развитие на дадена наука, това представлява акт на вандализъм и ще е хубаво УС на БАН добре да премислят кое е по-важно - успехите на България в една наука, считана на запад за „българска" или сумата от по-малко от 500 000 лв на година, които бюджетът изразходва за тази наука.

Не искам да си помисля, че в дадения случай може да става въпрос за сблъсък на интереси в научните ни среди, защото това автоматически би сринало твърденията, че в науката единствено добрите резултати имат значение.

 Г.Г.

*Заглавието е добавено от редакцията