Начало Раздели Студенти Библиотека между измеренията

Библиотека между измеренията

ПечатЕ-поща
Отдавна се каня да напиша нещо по темата. Макар че напуснах правозащитните организации и като цяло активизма, за да се отдам на професионално развитие, се оказа нелека задачата да сменя активна с пасивна гражданска роля.
Следя какво се случва с библиотеката на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския държавен университет от доста време. Когато стъпих за първи път във факултета като студент, библиотеката се намираше в ъгъла на едно забутано коридорче от първия етаж. Залата беше малка, обслужващите лелки намусени и сърдити. Книга можеше да вземеш единствено по маршрута до ксерокса в същата сграда и обратно, който ксерокс имаше впечатляващо (в полза на работещия, не на клиента) работно време. Убеден съм, че личното мото на работещата зад машината е „работа от време на време". А за качествата на самата копирна машина няма да говоря.

Все пак имаше библиотека и ако я свариш отворена заедно с ксерокса - евала!  От близо шест-седем месеца обаче библиотеката я няма. Не съм напълно точен - има я, ама и я няма. Как става тая работа ли? Разбира се със стабилната подкрепа на административния апарат, плюс две-три управленски решения на някой си зам. декан. (Май срещу същия преди време бе организирана студентска подписка по повод на някакви си правила, които уж бил нарушил в отношението си към колегите.)

Факултетът по журналистика се намира в Ремонт. Главната буква не е грешка - толкова випуски завършиха без да влязат в новото крило, че (на шега) завършването на ремонта се сравнява с раждането на Божия син - поставя началото на ново летоброене: преди и след Ремонта.

Малко повече от тези шест-седем месеца по-рано се разнесе слух, че ремонтът ще свърши. Явно обнадежден, зам. деканът издал заповед - библиотеката да се измести от това гадно и затънтено място в новата част от сградата. Там ще има компютри, ще е широко, ще е готино - всичко в името на студентите! Рекъл и беше сторено.

Ремонтът обаче не свърши (Бог явно не иска още синове.) Библиотеката е в новата част от сградата, по документи несъществуваща. Съвсем пряко олицетворение на метафизичната представа за книгите - библиотека между измеренията. Хем я има, хем не съвсем.

За да няма изпаднали в междувремевия континиуум между старата и новата сграда ентусиазирани (и заблудени) студенти, на границата има табела, която, ако съдим по размера и съотношението й с други съобщения до студенти по информационните табла, трябва да е много важна:

Влизането на студенти... строго забранено!!!

(една, две, три удивителни)

Най-искрено бих искал да благодаря на отговорното за тази табела лице (което и да е то), но съм дълбоко загрижен за редовно преминаващите между съществуващата и несъщестуващата сгради нестуденти. Примерно библиотекарките, които по силата на очевидно несправедливо правило са длъжни да обслужват непосещавана библиотека. Дано поне им се плаща.

За щастие, научих, че се намерил начин и студенти да могат да преминават измеренията. Изграждането на „тунела" (през административния апарат) щяло да отнеме пет месеца. Междувременно факултетът решил да открие дарителска сметка, на която студентите да дадат дължимото, според личните си виждания, за услугата, която (искат да) ползват. Парите ще се употребят за завършване на сградата. По този повод ще завърша този текст с кратък призив:

Колеги, моля Ви, дарявайте пари! Дарявайте пари, че в днешно време никой друг няма да даде. На мода е виждането „всеки за себе си". Спасяването на факултета по журналистика си е преди всичко дело на самия факултет! Глупостите за университетска единна общност и солидарност останаха в миналия век. Другите факултети може и да имат пари, но не трябва да ни дават, не! Трябва сами да се справим (някак и някога - ако можем изобщо). Никаква милост и помощ към изпадналите в нужда! (пък ако ще това да сме самите ние)