Начало Раздели Студенти Да станеш стожер на задкулисието в СУ: за ректора Илчев, търпението и премълчаните отговори

Да станеш стожер на задкулисието в СУ: за ректора Илчев, търпението и премълчаните отговори

ПечатЕ-поща

(репортаж и коментар от 19 ноември 2013 година)

 
 
Днес, както бяхме обещали от „Призив”, представихме и връчихме на ректора Иван Илчев от името на група преподаватели и студенти на СУ (групата „В защита на академичната автономия”) събраните подписи на наши колеги в защита на академичната автономия и против окупацията на Ректората, започната на 25 октомври. Събраните подписи са близо 700 на брой и включват десетки преподаватели и стотици студенти (бакалаври, магистри и докторанти) от всички факултети на СУ „Св.Климент Охридски”. Изказваме благодарност за дейното участие по събирането й на всички състуденти и преподаватели на Алма матер, за постоянството и убедеността, с която споделяха позицията на подписката. Защитниците на автономията обикаляха аудитории, обходиха разположените из цяла София университетски факултети и стояха на постоянния пункт пред ФЖМК в продължение на две седмици (всеки ден от 5 до 15 ноември). За тази цел всички те отделиха нужното лично време и средства – за да се даде гласност и видимост по тежките последици от предизвиканата вътрешноуниверситетска криза. Срещнаха се и разговаряха със стотици свои колеги, много от които удостовериха с подписа си стремежа СУ да се избави от насилилите и паразитиращите върху университетската свобода окупатори.
 
     
     Подписката беше връчена на обявената и водената от ректора Иван Илчев пресконференция в Ректората на Софийския университет. Събитието беше представено като даване на информация и коментар от страна на ръководството за допуснатата цялостна окупация на Ректората в продължение на над три седмици. Съобщенията от университета през окупираното време бяха благосклонни към окупаторите, като цяло крайно пестеливи откъм информация и лаконични, казващи, че се водят разговори с „бунтовниците”. Нито какви, нито с каква цел. Но през цялото време се приканваше за търпение, което в конкретния случай означаваше несъпротива на случващото се. Разбираемо сега, когато се очакваше равносметка, интересът от страна на журналистите беше голям, немалки очаквания да се хвърли повече светлина върху случилото се имахме участници в  „Призив” и други колеги, несъгласни с допуснатия произвол и злоупотреба с университетската територия. Залата беше със свободен достъп и това направи приятно впечатление. Сигурно се питате защо въобще споменавам това – виден е контрастът с наглия режим на окупаторите, превърнали университета в нещо средно между районно поделение на МВР и частен обект със съмнителна дейност, средство, с което възпрепятстваха достъпа до иначе откритите съвещание на академичната управа (като на 28 октомври).
    

На откритостта на събитието обаче не бе съдено да просъществува дълго. Илчев напразно представи останалите присъствали академици и управленци на пресконференцията – те така и не взеха думата за обяснения. Самият ректор започна с встъпление, в което отново заяви подкрепата си за целите на узурпиралите сградата и помоли ласкателно да не ги наричаме окупатори, защото те били в своя дом. Да не повярва човек, сякаш той не е забелязал, че самите те се определят като окупатори. Че те са едно малцинство (каквото бяха и си останаха спрямо многохилядната академична общност), ултимативно диктуващо какво е и какво не е позволено да се прави и говори в Ректората, обричащи мнозинството студенти и преподаватели на несвобода и принуда. Той продължи със следната защитна оценка за „новите ботевци”:  „...Аз познавам инициаторите на протеста от доста време и бих казал, че те винаги са имали остро социално чувство. Това са хора, които действително се вълнуват от това, което става в България”.

Тук ректорът наистина е прав. Познава ги, те са му съдействали в политиката на университета, заменяйки като цяло послушния, но непотребния тогава Студентски съвет в политическата сделка с властта (Игнатов-Дянков). Благодарение на вълнението им за въвеждането на рейтинговата система, СУ не си върна бюджетните пари, отнети от правителството през 2009 година, а елегантно и задкулисно се споразумя с властта. Илчев нарича това протест срещу различни правителства, а то е договореност в ущърб на излязлата тогава многохилядна академична общност. Интересното е, че явно ректорът е много признателен за помощта им тогава, щом като и сега ги определя като „млади хора с изострено чувство за социална справедливост”. Да, да лишиш над 10 хиляди души от правото на труд, обучение и култура, е от възможно най-отговорните социални дейности. Несъмнено, тук окупаторския морал и лицемерието на проф. дин. Илчев могат да си стиснат топло ръце.
     
 protest 16 noemvri 2010

 

 

Окупаторите през 2010 година в БТА, където Илчев  заявява, че на 16 ноември академичаната общност излиза на протест в подкрепа (не е грешка) на правителствената политика в образованието.
 

 

 

 

Още от самото начало настоявах да връча подписката на водещия, но той се направи, че не ме/не ни забелязва. И това не е за пръв път – така беше на Академическия съвет януари тази година, когато бяха решили да покачат таксите с 8%. Така беше и на 27-ми февруари след студентския протест с 500 души, който се пренесе в същата Заседателна зала до отмяна на решението за увеличаването на таксите – да прочете речта си бе възпрепятстван председателят на Студентски съвет, на други студентски изказвания също се пречеше. Любим похват е следният – първо взимаш решение за мерки, засягащи многохилядната общност, в случая студентите, а после отбягваш мнението и критиките им. Днес, като показа своето неуважение към подписката, Илчев я прати за накрая – след въпросите на журналистите.
    

От по-съществените зададени въпроси от журналисти бе дали е имало задкулисие и политическо опекунство над окупиралите от страна на външни спрямо университета сили. Илчев заяви:

Имаше такова нещо, но то е неизбежно”. Той обаче не отговори на уточняващия въпрос от кои точно сили и кръгове, а вместо това, прати присъствалите във времената на царуването на Фердинанд и Борис ІІІ. Нещо, което хвърли в тъча не само присъствалите журналисти, но и присъствалите преподаватели от Историческия факултет. Демонстрира откровено дебелоочие. На друг конкретен въпрос отново изпадна в притчи и го обърна на „Минута е много”, кръг Далечна история.
   

  Аз му зададох два въпроса:

Кой/ кои са затворили сградата на Ректората с вериги на 25 октомври вечерта?

Кой от управата на СУ им е връчил на същите тези метежници ключове от сградата?

Илчев съвсем неадекватно отговори, че във въпросите ми се съдържали и отговорите. Премълча дали знае имената на сложилите вериги; твърди, че ключове ръководството не им е предоставяло. Очевидно това не го вълнува. Или желае да прикрие съучастничеството на администрацията в окупацията?
    

Обяснения за присъствието на бившия американски посланик Дмеймс Пардю на 11 ноември отново бяха дадени набързо и неубедително. Илчев говори за това, като изключително необмислена постъпка, но не разясни от кога е знаел за това и какви мерки е предприел да не я допуска.
     
 ilchev bankeri
Не на ниво се представи ректорът и по въпроса за настоятелството на СУ и конкретно настоятелят-бизнесмен Иво Прокопиев. Въпросът зададе Георги Сенгалевич, който е член на Студентски съвет. По-рано през пролетта на тази година един разследващ материал на „Призив” за настоятелството се стовари върху колегите ни като гръм от ясно небе  Ръководството на СУ и Илчев „успяха” да отговорят на тази публикация едва преди 2 седмици, публикувайки за пръв път информация кои са влизали в състава му, а се оказа, че 4-ма от 7-членния състав на настоятелството са банкери. Какво са правили по време на правомощията си (2008/12 година), дадени им по ЗВО от 2007 година благодарение на „загрижеността” на Европейския съюз, историята мълчи. Историкът-професор също бяга гузен-негонен и по тази тема. На този фон направо смешно звучи твърдението му: „Да сте видели някога някой да е успявал да ми упражни натиск?“. Питам аз, къде са протоколите от срещи на банкерите-настоятели за тези 4 години? Къде?! И кой колко от тях е дал в парично изражение на университета и колко от него е взел?
    

Като си говорим за даване, домакинът на пресконференцията побърза да се изтъкне като привличащ инвестиции и отличи „Америка за България” за дарение за ремонт на аудитория 272 на Ректората. Интересно, срещу тази огромна сума какво ще бъде дадено на мисионерите на прословутата НПО на територията на Алма матер? Чудя се, какво ли чудовище дебне зад това поредно задкулисие в най-стария български университет. И най-важното: защо никой в СУ не бе попитан и информиран дали да се предоставя на „Америка за България” това дарителство, тази филантропия? Нали университетът ни е държавен и общонароден, следва да се пита, преди да се канят инвеститори с неясни последващи дивиденти в замяна на щедростта им? Или?
   

  На място бе поставен и въпросът с дисциплинарната отговорност, искане за вътрешна проверка по установяване на длъжностните лица, допуснали окупацията и участвали в нея. Тук окончателно бе спусната димна завеса, а пердето се превърна във противотанков вал:

Ако искате да има скандални разкрития – казвам ви – няма да има, защото основната ми задача е да задържа университета цял. Няма да се подчиня на една или друга група, която иска да го вкарва в излишни конфликти.
    

Да, искам разкрития. Скандални или не, това зависи от ролята на всеки един в изминалите събития, от негова съвест и ценности. От чувството за дълг, от готовността да се поема отговорност. От принадлежността му към частни или принадлежността му към обществени интереси.
   

  На колегата Борис Боев от „Призив” му беше отказано да зададе своите въпроси. Очаквайте скоро материал за това на сайта ни.
  

   Когато връчих най-накрая подписката разбрах, че Илчев не изгаря от желание да я притежава. Няма усет да прояви отговорност, да накаже виновните за създадената вътрешноуниверситетска криза, да признае собственото си участие в узурпирането и задкулисието. Напомних му, че подписалите се близо 700 студенти и преподаватели ще искат да чуят със сигурност кой поема отговорността за нанесените икономически, социални и морални щети на хиляди хора в Софийския университет. Поименно. И какви последствия е нужно да понесат на фона на вредите, които нанесоха.
    

И накрая нещо за финал. То е смешно, колкото са смешни претенциите за нов морал в... академизма и политиката. На двора на Ректората срещнах след пресконференцията ухиления до уши професор Близнашки. Небезизвестният от окупацията съпортър и ментор на метежа. Тази събота бяхме в студиото на една телевизия и след предаването г-н професора се обърна към мен с „кретен”.
А последния ни разговор протече така:

 „Добър ден, от един кретен”

Близнашки: „Не съм те наричал кретен, сам се назоваваш така. Ще те съдя”
(подава ръка да ме ръкува)

„Няма за какво да Ви ръкувам”.

По късно разбрах, че Близнашки е удостои и моя колега Борис Боев с израза „Ти си провокатор, бе!”.

Това го разказвам по повод дълбокомъдрените думи на професор Илчев:
„Един от основните ни стремежи като ректорско ръководство е да не допуснем колегията да се разделя на политическа основа. Надявам се, че поне до известна степен сме го постигнали”.

Няма как да не се изкуша да пусна и съобщението на сайта на Софийския университет от 24 октомври, което гласи:

Ръководството реагира своевременно и осигури нормалното протичане на учебните занятия в други учебни зали.”

Звучи ми като да получиш писмо от мъртвец. А на вас?

Само, че академичната автономия няма да успеят да погребат. Нито узурпатори, нито разни благонравни професори и отговорни академици, които ни разделиха на качество и количество, на умни-европеични и червени боклуци, на „социално отговорни” окупатори и трудещи се и мизерстващи, на честни спонсори и банкери и опасни радикали и комунисти, на готини чужди посланици и прост местен народ.

Не и докато ги има студентите и преподавателите, оказали съпротива на цирка „Окупация 2013”.
 
Александър Николов

 

podpiska okupacia