Начало Раздели Студенти Гаврите със символите на борбата

Гаврите със символите на борбата

ПечатЕ-поща
Днес, 17 ноември, е особен ден за студентската и академичната общност. Ден, в който си спомняме за героите от Прага 1939 г., за смелите и силните от Атина 1973 г. Спомняме си за пролятата им кръв, за борбата им за по-добро и светло бъдеще. Но, с оглед на събитията у нас напоследък, нужно е да се обясни каква е била тази тяхна борба за справедливост, от какво е провокирана и как е водена. Защото днес се гаврят с тази дата хора, за които е похвално, че най-сетне са научили за съдържанието й, но е меко казано недостойно да се самонареждат до тях в историята като също толкова значими личности. Но да се върнем на фактите.
 
Прага, 1939 г., 17 ноември
 
Chehoslovakia demonstraciya protesti 17 noemvri 1939
 
През есента на 1939 г. хитлеристките окупатори на Чехословакия (нарекли я протекторати Бохемия и Моравия) жестоко потушават протеста в Прага на студентите от Медицинския факултет на Карловия университет. Студентският протест се е състоял на 28 октомври, когато се отбелязва годишнината от независимостта на Чехословашката република.  
 
Протестите продължават и на 11 ноември е прострелян студентът Ян Оплетал, който по-късно умира от раните си. За 15 ноември е било предвидено пренасянето на тялото от Прага в родното му място в Моравия. На погребалната церемония се стичат хиляди студенти и събитието се превръща в антихитлеристки протест. Точно това дава повод на хитлеристите да предприемат драстични мерки. Окупаторите затварят всички университети; заловени и пратени в концентрационни лагери са повече от 1 200 студента; но най-отвратителното престъпление се състои на 17 ноември 1939 г. – без съд и присъда са убити 9 студенти и преподаватели. Ето имената на деветимата студенти и преподаватели, убити на 17 ноември: Йосеф Матушек, Ярослав Клима, Ян Вейнерт, Йозеф Адамец, Ян Черни, Марек Фраувирт, Бедрич Кукала, Вацлав Шафранек, Франтишек Скорковски.
 
През 1941 г., на среща в Лондон, Международният студентски съвет обявява 17 ноември за Международен студентски ден, ден за международна студентска солидарност, в чест на репресираните чешки студенти.  
 
 
Атина, 1973, 17 ноември
 
17 noemvri 1973 tankove Gurcia Politehnika
 
На 21 април 1967 г. в Гърция се наложи военна диктатура, или както е широко известна - Хунта. Превратът е осъществен с напътствията на Американските тайни служби с цел затвърждаването на тяхното господство в района.
 
Борбата на гръцките студенти срещу социалните несправедливости започва още януари 1973 г. Репресии, преследвания, арести, убийства не спират студентите и на 14 ноември те окупират Политехническия университет с първоначално искане за отмяна на Постановлението за военната служба, както и други студентски искания, което обаче прераства в протест срещу режима и системата като цяло. Главният лозунг е: “Хляб, образование, свобода и национална независимост”.На 17 ноември 1973 г. танкове и армия нахлуват в Политехниката. Обсадените се разбягват на всички посоки. Много от тях са арестувани. Има убити и много ранени. Студентите, обявили се за „Хляб, образование, свобода и национална независимост”, макар и разгромени с танкова и армия в Атинската политехниката, всъщност заедно с народа си сломяват жестоката диктатура на „черните полковници”.
 
Танкистът, който управлява танка, с който е разбит портала, дълго след това казва:
„Тогава чувствах, че върша нещо благородно, нещо велико. Според „черните барети” аз бях героят, който унищожи враговете на родината, „комунягите”, както наричахме тогава студентите. Това ми казваха, това вярвах. Какво очаквате? Нито един вестник не бях чел дотогава. Бях станал и аз фашист. Докато разбих портала, в това вярвах. Но впоследствие, това стана кошмарът на живота ми".
 
17 ноември 2013, България
 
ranobudni okupatori vie emigrirayte
 
Шепа студенти и външни на университета лица окупират Ректората на най-големия ВУЗ в страната с искане за оставка на правителството. Техните действия са продължение на 4-месечни протести из центъра на София. За пръв път в историята на Съвременна България Софийският университет е затворен с вериги, а пропусквателният режим допуска само привърженици на окупаторите. Десетки хиляди колеги са възпрепятствани да се ползват от конституционното си право на образование. Въпреки няколко жалки напъна „студентският” протест да се облече в социална опаковка, единственото официално искане на протестиращите е оставка на кабинета на Орешарски. Въпреки недоволството на студенти и преподаватели, окупаторите заявяват, че университетът ще остане затворен до оставката на правителството. След запитване защо не се проведе референдум сред студенти и преподаватели, окупаторите отговарят, че тяхната кауза е по-голяма от мнението на колегите им. Университетската автономия е грубо нарушена от шепата самозванци, обявили се за говорители на студентите. Кулминацията на антидемократичните действия на окупаторите, накичени с гръмки лозунги „за нов морал”, достига в понеделник, 11 ноември, когато СУ е затворен за всички, без значение дали подкрепят или не окупацията, за да може, както стана ясно по-късно, да се проведе среща с бившия американски посланик Джеймс Пардю. Представители на окупаторите в същия ден провеждат среща и с германския посланик Матиас Хьопфнер, на която обсъждат външна подкрепа за действията си. Ден след тези срещи окупаторите започват сблъсъци с полицията пред Народното събрание. 
 
17 ноември 2013 г. – окупаторите правят акция пред парламента, с която възпоменават жертвите от 1973 и 1939 г.
 
Разликата между първите две и последното събития е много проста. В Прага и Атина студентите се борят за правата си, борят се срещу диктатурите и, както сами казват, срещу фашизма. В София, „новите ботевци” създават диктатура в собствения ни университет. Диктатура на малцинството за сметка на правата на хилядите ни колеги, за сметка на техните желания и стремежи, отнемайки им правото сами да решат коя е тяхната битка, противопоставяйки ги на принципа „или си от нас, или си червен боклук”.
Не, колеги, не си приписвайте историята, която няма нищо общо с вас. Моралът се доказва, а не се заявява. Смелите ви опити да се снабдите с историческата опора на честните, истински борещите се, истински моралните, са обречени на провал. Не се гаврете повече с историята.