Начало Раздели Студенти Има ни, излязохме, гласът ни се чува

Има ни, излязохме, гласът ни се чува

ПечатЕ-поща

Дълго време студентите в УНСС носеха славата на хора, които рядко протестират или отстояват своите интереси. На 27 февруари се видя точно обратното – стотици млади хора изявиха ясна позиция: „Против увеличението на таксите“. Кратко, точно и ясно. Искането е само едно и около него се обедини голяма част от студентската общност на УНСС.

unss protest
Още преди започването на протеста се появиха хора от Студентския съвет, които преди това бяха изразили позиция ЗА увеличаването на таксите. Осъзнаващи опасността, която ги грози при евентуален протест и негативната реклама, която ще рефлектира върху реномето на университета, те предложиха дискусия с всички студенти в най-голямата аула в УНСС - „Максима“. Протестиращите вежливо приеха поканата за диалог, но едва след като се проведе протестът.

 

unss protest 2

 

unss protest 4

Той протече мирно и демократично – всеки желаещ да се изяви изрази своята позиция, а по-артистичните бяха подготвили плакати с оригинални лозунги. Ректорът Стати Статев беше „поздравен“ от протестиращите, които застанаха под кабинета му. Него, разбира се, го нямаше. За кратко входът на университета беше блокиран символично в знак на несъгласие с решението семестриалните такси на университета да бъдат увеличени с 33%. Протестът продължи с кратко шествие в сградата на УНСС, което приключи на уреченото място със Студентски съвет - „Максима“.

unss protest 6

unss protest 3


Последва един унизителен за студентите процес по доказване на следването в университета. За да ограничи влиянието на протестиращите в залата, администрацията беше инструктирала охраната на входа да не пуска в аудиторията хора, без документ за принадлежност. Възниква уместният въпрос – кой ходи на протест със студентска книжка?


Така или иначе обикновените студенти взеха очевиден превес в залата. Тогава възникна друг проблем – от ръководството не искаха да пуснат журналистите в залата, за да документират случващото се в нея. Извинения като „това са си наши вътрешни работи“ не свършиха работа и учащите се изискаха да има медии, които да отразят случващото се. Първата малка победа бе извоювана – под аплодисментите на студентите в залата влязоха операторите, които щяха да позволят на всички телевизионни зрители да разберат какво се случва в УНСС.

unss protest 8

Изказвания започнаха да правят представителите на Студентския съвет. Въпреки че бяха видимо притеснени от неприятната ситуация, и за миг не се поколебаха в решението си да отнемат от джобовете на студентите още 33%. За пореден път се опитаха да си избършат ръцете с държавата, но едва ли вече някой се успокоява с това. Според тях, увеличението било  необходимо за мултимедии и лаптопи, с помощта на които ще се обучават отрочетата на икономическия елит в страната.


Естествено, представителите на университетската номенклатура бяха контрирани от представители на протестиращите със социални аргументи за достъпността на образованието. Поставен бе въпросът образованието към какво ще бъде насочено – към студентите или към лаптопите. Не беше пропуснато и да се спомене за финансовата изгода, която имат Студентски съвет от увеличаването на таксите – 35 хиляди лева в повече за техния бюджет.
В този момент в залата се появи и ректорът Стати Статев. Той произнесе една трогателна реч, в която ни обясни, че сме на една страна и трябва да си помагаме в борбата за по-висока държавна субсидия (как студентите да му помогнат, като им увеличава таксите с 1/3?). Бяха използвани неадекватни сравнения като „ние сме като един голям кораб, който се клати“(някой от студентите го репликира „само че ние сме удавниците“). За господин ректора на най-големия икономически университет в България явно не е представлявало трудност да изчисли, че увеличението на семестриалните такси се равнява на 3 стотинки на ден. От утре всеки студент ще заделя тази сума за плащане на семестъра си.

unss protest 5

Чу се реплика от публиката, че увеличението може да попречи на работещите и студентите с по-ниски доходи да продължат образованието си. Този аргумент явно разяри господин ректора. Явно бе учуден, че изобщо съществуват такива хора. Обвини обадилият се студент в популизъм и че едва ли има някой в тази богата държава, за когото 200 лева отгоре на година да представляват проблем. Ако все пак, колкото и да не му се вярва, съществуват такива представители на студентската общност, той щял да им ПОКРИЕ ТАКСИТЕ С ЛИЧНИ ПАРИ. След това изказване се очакват тълпи от студенти, които ще изискват от ректора да покрие семестриалните им такси.

unss protest 7
Така или иначе този дебат не доведе до нищо, освен обещания за „диалог“ и „комуникация“. В следващия ден Студентски съвет смени позицията си повече пъти, отколкото Кимон Георгиев политическата си ориентация. Ректорът отново категорично заяви, че увеличението остава, а студентите останаха с пръст в уста. Правят се опити за провеждане на безумни дебати, целящи да замажат очите на протестиращите. Стигна се до там УЧАЩИТЕ да се налага да ПРЕДЛАГАТ (!!!) решения за намиране на алтернативни средства, които да влязат в бюджета на университета. Единствените варианти за студентите са да се примирят с това положение и с увеличението на таксите или да се борят докрай за извоюване на пълна победа в името на образованието по пример на СУ и УАСГ. Отменянето на увеличенията по настояване на учащите се в тези университети доказва, че борбата за достъпност на знанието, макар и „безмилостно жестока“ води до справедлив финал за студентската общност.