Начало Раздели Студенти Из мемоарите на един протестиращ

Из мемоарите на един протестиращ

ПечатЕ-поща

По стечение на обстоятелствата реших да стана студент в УНСС (или както се произнася "унесе се"). В първите две седмици от моето студенстване се наслушах как той е "номер едно", "най-добрият в страната", "българският Харвърд". Семестриалната такса за моята специалност беше сравнително висока -277 лева, но въпреки това, реших  да запиша точно нея.


 В началото на февруари 2013 година стана ясно, че тя ще бъде увеличена на 369 (цели 92 повече). Реших да се включа в събирането на подписи против това увеличение. Кампанията тръгна добре - почти всички студенти се съгласиха да оставят подписа си в подкрепа на начинанието. Припознаха каузата и като своя. На 25 февруари към 17:30 часа бях  останал само аз от събирачите на подписи, когато на опашката от желаещи да се подпишат студенти се нареди младеж, който беше непознат за мен. Подканих го да се включи в моята инициатива, но той ясно показа, че няма намерение да го стори. Започна да води спор с мен относно съдържанието на кампанията, в която съм се включил. С течение на разговора разбрах, че въпросният господин е член на Студентския съвет към УНСС (същият този Студентски съвет който е ПОДКРЕПИЛ УВЕЛИЧЕНИТО с 30%) и се казва Стефан Радев. Опита се да ме провокира с въпроси като "Ти на дискотеки не ходиш ли?" (а аз наистина НЕ ходя), "Не можеш да платиш по 50 лева повече ли?" (всъщност, за да продължа образованието си трябва да плащам по почти 200 лева на година повече).

ss unss


Опитах се спокойно да му обясня, че става въпрос за сериозно увеличение, което ще затрудни много студенти и че образованието трябва да е достъпно за всички, а не да бъде елитарно хоби на децата с богати родители. Не пропуснах и да отбележа, че след подкрепата за увеличението на семестриалните такси, Студентският съвет случайно (дали?) е получил с 30 хиляди (!!!) лева по-голям бюджет от миналогодишния (от 110 000 на 140 000).


Събеседникът ми, видимо обиден, ме обвини в агресия. Обясни ми, че за него увеличението е жизнено необходимо за спасението на университета, защото видиш ли, без тези 30% отгоре за всички специалности той ще фалира и ще бъде закрит. Виновна била политиката на държавата, която орязала парите за образование. Увеличението на бюджета на Студентски съвет пък щяло да отиде за подобряването на материалната база и за провеждане на конференции (кой ще участва в тях, ако никой няма достатъчно пари за постъпване в университет).
Съгласих се, че образованието трябва да бъде приоритет за всяко общество и предложих заедно да се борим за по-високи държавни субсидии, след което бях обвинен, че не съм бил заедно с тях когато те са го правили преди две години (а аз съм първи курс), та сега да съм си бил мълчал (и да си плащам колкото трябва). Била сложна и строга процедурата за получаване на пари от бюджета на Студентски съвет, така че да се съм се притеснявал, че част от тях могат да се използват за облагодетелстване на някого. Дори тази година поради липсата на средства нямало да се състои жизнено необходимия за съществуването на университета конкурс "Мис и мистър "Унесе се".


Реших да припомня на моя, явно отдавна откъснал от действителността на обикновения студент събеседник, че има хора, които работят на две места, за да могат да продължат образованието си. Този аргумент явно го пообърка, защото реши да ме контрира с неадекватния въпрос "А те какъв успех имат?". Във връзка с него започнаха да ме напускат спокойствието и дипломатичността. Стори ми се повече от нагло да пита за представянето на сесийните изпити на хора, които отделят цялото си време и цялата си енергия, не само за да оцелеят, но и за да подобрят своите умения, чрез избора на "университет номер едно". В много от случаите дори успехът им е по-добър от студентите с високи доходи, част от които са занемарили образованието си. Работещите студенти са достойни за уважение и трябва да бъдат подпомагани от учебните заведения, а не да бъдат буквално гонени от университетите с непосилни семестриални такси.


В този момент нервите на опонента ми явно не издържаха и реши да напусне дискусията с изрази като „Аз карам докторантура“, „със седем години съм по-голям от теб“ (един вид „нито си ми на годините, нито си ми на образованието“).  Разделихме се със странната за мен реплика от негова страна „в сряда ще протестирам с вас“.


Описвам всичко това с цел да стане известен факт, който за мен е ясен от много време – Студентският съвет към Университета за национално и световно стопанство НЕ изпълнява основната си функция, тази, за която е създаден, а именно – да защитава и да следи за спазването на интересите на студентите. Нещо повече – част от действията им са диаметрално противоположни с тях. Представителите на тази организация се определят, чрез избори, проведени сред самите студенти по факултети. Обикновените учащи са им гласували доверие, че ще отговарят за спазването на техните права и интереси, а сред тях не е НЕОПРАВДАНОТО повишаване на семестриалните такси с 30%. Това е антистудентски акт, който вероятно ще доведе до съсипване на човешки животи, поради невъзможността за продължаване на образованието. Не е нужно да обяснявам, че намирането на работа без образование и връзки е като намирането на свестен човек в Студентски съвет – в рамките на статистическата грешка. Ще се видим на 27-ми февруари в двора на УНСС.

 

един от УНСС