Начало Раздели Студенти Кои сме ние и на какво разчитаме?

Кои сме ние и на какво разчитаме?

ПечатЕ-поща
studentski protest 2008 19 dek            Все още сме студентите на СУ, но не знаем към  кого да се обърнем, когато търсим отговор на пряко  касаещи ни въпроси. Или по-точно на един основен  въпрос: Какво ще се случи с нас, учащите в  Университета сега, когато бюджетът е намален с  40%? Ще имаме ли три месеца дървена ваканция?  Как ще наваксаме пропуснатия материал?
 
        Слухове витаят из коридорите на Ректората, кой  от кой по-невероятно звучащи, а причината е само  една – липсва информация. И вината на това е  колкото на хората, които са длъжни да я дадат,  толкова и на нас, студентите, че не сме я поискали  достатъчно настоятелно досега. Че не сме заявили  позицията си досега. Защото време няма, няма и кой  да се погрижи за нас. Държавата е прекалено заета  да изчислява колко пари са необходими на МВР за  подслушвателни устройства и хотели с киносалони,  за да може да откликне на призивите на Университета, на учебното заведение, с което уж се гордее. Но разбира се, по-необходимо е да има сто милиона лева за шпионаж, за да няма престъпления, отколкото да има шест милиона за образование, за да няма престъпници и никой от нас не се съмнява в това.
 
        Ако оставим нещата така положението ще продължи да се влошава: стипендии почти няма да има, а при предвидената огромна дървена ваканция е напълно възможно и годината да бъде обявена за нулева. За никого не са приемливи тези условия и ръководството също е недоволно, но, макар и само частично виновно в случая, то няма да свърши това, с което трябва да се заемем ние, студентите. Не е прецедент у нас кризата в образованието и опитът на други университети говори недвусмислено, че начинът за справяне със ситуацията е учащите да надигнат глас. Да бъдат единни, колеги в пълния смисъл на думата и да се подкрепят, за да бъде решен общият проблем. Без различните групи да лобират само за интересуващия ги аспект. 
 
         Колеги, единственият начин да се справим с кризата в Университета и всички ние да получим това, което ни се полага като студенти или поне част от него, е да покажем, че не сме стадо, а хора, личности с позиция. Да излезем на протест.