Начало Раздели Студенти На прости управници висшисти не им трябват!

На прости управници висшисти не им трябват!

ПечатЕ-поща

 

privatization shark

Казват, че в медицината основният принцип гласи: “Не навреждай!”. Щеше да бъде много добре, ако и в Министерство на образованието го бяха възприели. Защото определено с последното си предложение за реформа във висшето образование са на път да навредят. Преди oколо две седмици просветният министър Анелия Клисарова обяви, че субсидията за висшите училища вече ще зависи не от броя на студентите, които се обучават в тях, а от “реализацията” на техните възпитаници. От министерството имат амбицията промените да влязат в сила през учебната 2014/2015 г. Схемата на тяхното действие е следната: ако студентът, завършил дадена специалност, успее да си намери работа по нея, университетът получава субсидия, ако не..., не... - това все пак е “пазар”!  По такъв начин, според просветното министерство, постепенно приемът в университетите щял да се регулира и нямало да има безработни висшисти.
Всичко това би било прекрасно, но...,

за да се облегнеш на пазара, първо трябва да го има

Защото по-голямата част от българските предприемачи са толкова силно зависими от близостта си до властта, от настроенията и боричканията в и между партийните котерии, че за пазарна икономика у нас трудно може да се говори. Малките и средни предприятия, които нямат особен партиен гръб, биват поваляни при първия неблагоприятен икономически повей, ако преди това не ги е смазала  бюрокрацията. Част фирмите, които имат необходимото покровителство, пък трябва да се изнасят “на кашончета” веднага след като Патроните им загубят своето влияние. В този смисъл не е чудно, че сме далеч от класическото определение за пазар, като място, на което има възможно най-много търговци, което води до конкуренция между тях, а оттам позволява на потребителите да си купуват продукти с по-високо качество на по-ниска цена. Е, да - имаме дефектите на пазарната икономика – монополи и олигополи. И тук би трябвало да се прояви държавата, като регулира дефектите на пазара. Тук държавната намеса е необходима, признават и най-върлите  привърженици на пазара.
У нас (а и не само) големите компании обаче винаги успяват да се присламчат към властта, независимо в чии ръце е тя и да затворят очите на държавата за нейното задължение. Така фирмите, които можем да причислим към тези с монополно положение, или в най-добрия случай към олигополите, са

единствените, които са сигурни за утрешния си ден

 И, ако се върнем на въпроса за образованието: този факт означава ли, че трябва да се “произвеждат” само специалисти за енергийния, за горивния или пък само за фармацефтичния сектор? Макар за кръговете в енергетиката да се говори, че имат силата да свалят и да качват правителства, развитието на кадрите и при тях е нестабилно. Свръхпроизвидството на специалисти само в определени отрасли също неминуемо води до безработица. През това време обаче младите хора, които имат интереси и таланти, нежелани от пазара, ще са напуснали страната.
Със захванатата от предишните две правителства мантра: “На България не й трябват хуманитаристи, трябват й инженери и други технически специалисти”, не е трудно да предположим

 кои професионални направления ще бъдат ударени първо.

По логиката на българските пазарни разбирачи, представителите на хуманитарните и творческите професии не произвеждат нищо, “тогава за какво са ни?” Възвеличаването на техническите специалности за сметка на останалите, обаче, е странно и нелогично за държава, разсипала производството си. Накрая ще вземе да се окаже, че нито хуманитаристи са й нужни, нито инженери.
Картинката много напомня за една история, разказана от Петко Р. Славейков. Дядо Славейков се опитвал да убеди жителите на великотърновското село Мусина, че трябва да плащат и на учителя, а не само на овчаря. Чорбаджиите обаче му се сопнали: че даскалът не гледа овце, не произвежда мляко или вълна, дъжд не го вали – тогава защо да му плащат!

zombies free market

 Ако погледнете обявите за работа сега, ще  установите, че има заетост главно за хора  със средно или  основно образование. Дори  на някои  от обявите е отбелязано: да не  кандидатстват хора с по-висока  образователна степен! Обратно на всякаква  логика по-слабо образованите са и по-високо  платени. Така че, ако оставим само  пазара  да определя, а държавата абдикира от  задълженията си да регулира неговите  дефекти,

може да се окаже, че  изобщо не се нуждаем от висшисти

Дори иделогът на свободния пазар Адам Смит е казал, че пазарните принципи не могат да регулират обществените отношения. “Вездесъщата” им ръка не отменя морала и ценностите.
Всъщност, ако не бяха толкова късогледи съвременните чорбаджии – политици и бизнесмени, те щяха да прозрат, че когато правят всичко възможно да заличат образованите и мислещи хора, защото безпросветен и безкритичен народ се управлява лесно, те повече губят, отколкото печелят. Ерудираните и критични хора са способни да създават идеи, те пък могат да се превърнат в конкурентно предимство, което да донесе  много повече полза, както на дадена компания, така и на държавата, отколкото работник, който само слуша и изпълнява. Уви,  родните политически и бизнес фигури използват думи като “креативност”, “иновативност”, “инициативност”, “способност за критично мислене”, само за да си придадат тежест и да покажат, че и те са “европейци”.

С изискване от Европейския съюз Министерството на просветата обоснова и промяната, според която пазарът ще диктува приема в университетите. Културата и образованието обаче са от областите на споделена компетентност между ЕС и държавите-членки. Това ще рече, че Европейският съюз препоръчва дадена мярка, но държавата сама може да реши дали ще я изпълни. Страната е свободна да се съобрази с националните си специфики.

Ще е добре, ако поне този път властимащите престанат да се правят на малолетни, нуждаещи се от опеката на по-големите, и не “приватизират” под благовидното извинение “изискване отвън” една от малкото останали изконни български ценности. Да, наистина, университетът има много кусури. Необходимостта да се приемат повече студенти, за  да се осигури по-голяма субсидия, снижава качеството. Влизат по-малко мотивирани хора,  а заради голямата бройка преподавателите не успяват да обърнат нужното внимание на всички. Материалната база също не стига.  Бюрокрацията е голяма, а администрацията - мудна. И все пак, въпреки всичките си недъзи,

университетът е едно от малкото места, в които човек е свободен да мисли,

да критикува, да предлага и да се развива.

Далеч по-добре ще е, ако властите премахнат обвързването на броя студенти със субсидията за университетите и кажат: „За нас са важни учителите, лекарите, филолозите, писателите, артистите, инженерите, IT специалистите... Ще финасираме най-вече тях, защото те са нужни не само за икономиката, но и за развитието на обществото». За да сме коректи ще кажем, че след близо седмица размисъл в изказване на просветния министър Анелия Клисарова се прокрадна идеята, че субсидията за педагогическите, филологическите и инженерните специалности трябва да е по-висока. «Обожествяването» на пазара обаче остана. А издигането му в култ не е полезно нито за отделния индивид, нито за обществото. Всекидневно виждаме до какво води сляпото преклонение пред всемогъщия свободен пазар в други сфери на икономиката. Не е нужно от това да страда и висшето образование. Добре ще е в Министерството на образованието хубаво да помислят поне още една седмица преди преди да продължат с прокарването на изменения, които няма да донесат полза, но определено ще навредят.

 

Ана Андонова